Р Е Ш Е Н И Е № 444 София, 14 април 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1060/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на зам.-апелативния прокурор при Апелативна прокуратура - София срещу въззивна присъда № 18 от 09.05.2014г., постановена по внохд № 143/2014г., на Апелативен съд - София, Наказателно отделение - ІІІ-ти състав. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, а именно нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като въззивният съд е приел липса на съставомерно поведение от страна на подсъдимия Я. Л. Е.. На основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В представеното писмено допълнение към протеста подробно са развити съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Мотивираните в протеста доводи за неправилното приложение на материалния закон се отнасят до оспорване на правните изводи на въззивния съд, че за да бъдат съставомерни деянията по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и чл. 354в, ал. 1 от НК не е достатъчно намерените растения в таванското помещение на ползваната от подсъдимия къща да представляват високорисково наркотично вещество /канабис, коноп/, а е необходимо още концентрацията на активния компонент в тях - тетрохидроканабинол да е по-висока от установената по делото 0,2%. В протеста, по отношение на изводите на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от подсъдимия Е. престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК, е посочено че съдът неправилно е преценил, че казусът е следвало да се реши не чрез тълкуване на нормата на чл. 29, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), а чрез приложение на акт от вторичното право на Европейския съюз (ЕС), а именно чл. 52 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и изменящ Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) №1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 ("Регламент (ЕО) №1782/2003"). По-нататък в протеста се казва, че според въззивния съд регламентът е следвало да бъде съобразен от първата инстанция, тъй като европейските норми са задължителни за правоприлагащите органи и се ползват с "приоритет пред нормите на вътрешното законодателство", като е посочен чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и Закона за международните договори. В протеста се обръща внимание, че към момента на извършване на деянието вече е действал друг регламент, отменящ Регламент (ЕО) № 1782/2003, т.е. въззивният съд се е позовал на отменен акт от вторичното право на ЕС, но дори да не беше, това е без значение за решаването по същество на наказателното производство, поради липса на относимост на конкретните норми от българското и европейското законодателство. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и изразява становище, че същият следва да бъде уважен. Защитникът на подсъдимия, адв. А., твърди, че протестът е неоснователен, поради което присъдата на АС – София следва да бъде оставена в сила. В подкрепа на становището си препраща към представеното пред въззивната инстанция допълнително писмено изложение относно основния въпрос по делото, а именно дали конопът, съответно конопеното растение по чл. 354а и чл. 354в от НК със съдържание от 0,2% и по-надолу, е годен предмет на престъпление. Според защитата, в случаите когато съдържанието е 0,2% и по-надолу следва да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 101 от ЗКНВП, а при по-високи стойности е налице престъпление съответно по чл. 354а или чл. 354в от НК. Относно регламентите, на които се позовава апелативният съд, адв. А. намира, че те се отнасят до конопа и конопените растения като земеделски продукти, но в българското законодателство именно чл. 29 и сл. от ЗКНВП регламентират конопа като земеделски продукт. Относно Регламент 1782/2003, на който се е позовала въззивната инстанция, същият е отменен с Регламент 73/2009, но чийто чл. 39 е абсолютно същият като чл. 52 на отменения регламент. В заключение, защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърдена присъдата на АС – София, но в случай че касационната инстанция има съмнения относно това как трябва да се приложи общностното право, предлага да бъде отправено преюдициално запитване до Съда в Люксембург. Адв. А. счита, че няма пречка такъв въпрос да бъде зададен, въпреки че в настоящото наказателно производство има позовавания на регламент, а не на рамково решение. Подсъдимият Е. се присъединява към изразеното от защитата му становище. В последната си дума моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда на АС – София. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид протеста, становищата на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 42 от 16.12.2013г., постановена по нохд № 498/2013г., Окръжен съд – Враца е признал подсъдимия Я. Л. Е. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: - по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. чл. 54, вр. чл. 58а от НК за това, че на 07.03.2013г. в [населено място], на таванско помещение на ползван от него частен имот – къща, без надлежно разрешително и в нарушение на чл. 30 от ЗКНВП е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – съцветия, представляващи коноп /канабис/, с общо нетно тегло 1056,506 гр., с концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,2%, на обща стойност 4226,02 лв., като му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на пет хиляди лева в полза на държавата. - по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а от НК за това, че на 07.03.2013г. е засял и отглеждал 59 бр. саксии с растения от рода на конопа /канабис/, с височина на растенията от 20 до 60 см, с общо нето тегло на изсушената листна маса от посочените 59 бр. саксии с растения от рода на конопа /канабис/ - 996,633 гр., на стойност 3985,53 лв., с концентрация на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,2%, без надлежно разрешително, в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, като му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на пет хиляди лева в полза на държавата. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание на подсъдимия Е., а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, както и глоба в размер на пет хиляди лева в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, предмета на престъплението и разноските. С въззивна присъда № 18 от 09.05.2014г., постановена по внохд № 143/2014г., АС - София, Наказателно отделение - ІІІ-ти състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия Я. Е. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпления по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК. Преди да обсъди доводите в протеста, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по направеното в хода по същество устно искане от защитника на подсъдимия да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (ЕС) относно приложението на „общностното законодателство”, което според него се отнася до конопа и конопените изделия като земеделски продукти и има отношение към чл. 29 и сл. от ЗКНВП. В тази връзка, защитникът визира Регламент (ЕО) № 73/2009. Искането следва да бъде оставено без уважение. Считано от 01.12.2014 г. Съдът на ЕС разполага на общо основание с преюдициална компетентност по отношение на актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за които преди това действаше особен режим на преюдициално производство съгласно чл. 35 от Договора за ЕС (отм.), който продължи да се прилага в рамките на петгодишния преходен период, посочен в чл. 10 на Дял VІІ от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби към Договора от Лисабон. Посоченият регламент определено не е такъв акт, поради факта че за сътрудничеството между държавите-членки на ЕС никога не е бил присъщ такъв акт от вторичното право на ЕС. Понастоящем производството по преюдициално запитване е уредено в чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Статута и Процедурния правилник на Съда на ЕС, като по силата на чл. 267, пар. 3 от ДФЕС националните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване, са задължени да сезират Съда. Извън обхвата на компетентност на Съда на ЕС, обаче, е да тълкува националното право, какъвто е ЗКНВП. Посоченият от защитника Регламент (ЕО) № 73/2009, изменен междудругото многократно с други регламенти, както и с регламенти за изпълнение, няма никаква връзка с „предмета на спора по главното производство”. Същият се отнася до директните плащания в рамките на общата селкостопанска политика, а конкретно посоченият от този защитника чл. 39 от регламента – до списъка на сортовете коноп, допустими за директни плащания, и за защита на общественото здраве, по отношение на които Комисията, посредством делегирани актове, следва да въведе правила, съгласно които тези плащания се отпускат при условие, че се използват сертифицирани семена от някои сортове, както и разпоредби относно процедурата за определяне на сортовете коноп. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция, но за разлика от нея е достигнала до различни правни изводи, които настоящата инстанция не приема за правилно изведени, поради следното: Нормите на чл. 354а от НК и в частност ал. 1, пр. 4 от същия, криминализиращ държането без надлежно разрешително на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, както и на чл. 354в, ал. 1 от НК, в който е криминализирано засяването и отглеждането на наркотични растения, препращат изцяло към ЗКНВП. В този специален закон се съдържа уредбата на правния режим на наркотичните вещества и контрола върху тяхното разпространение. Без значение за съставомерността на деянията е дали концентрацията на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол е под, равна на или над 0,2%. Такива изисквания не са заложени нито в изброените по-горе норми на НК, нито в ЗКНВП. Предмет и на двете престъпления са високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Съгласно чл. 7 от ЗКНВП се забранява държането и производството на наркотични вещества от лица без необходимото разрешително - лицензия. В Глава четвърта от ЗКНВП освен забраната по чл. 27 за засяване и отглеждане на територията на Република България на растения от рода на конопа (канабиса), се съдържа и изключение, установено с разпоредбата на чл. 29, ал. 1, съгласно която отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета се извършват само след разрешение, издадено при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните. Настоящата инстанция намира изложената във въззивната присъда аргументация за оправдаването на подсъдимия Е. в извършване на деянията, за които е обвинен за изцяло правно неиздържана. В нея се съдържа едно доста свободно тълкуване на правото на ЕС и неразбиране на основни принципни положения както на правото на ЕС, така и на международното публично право. По отношение на ключовия, според състава на въззивния съд, Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета следва да се отбележи, че той е бил такъв, но не за настоящото дело, което не повдига въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза, а касае един изцяло вътрешноправен казус, който не е свързан с каквото и да е първично или производно право на ЕС. Както правилно е посочено в допълнението на касационния протест, Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. е отменен с Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. (Регламент (ЕО) № 73/2009). Чл. 39 от Регламент (ЕО) 73/2009, озаглавен "Използване на земи за производство на коноп" се отнася до определяне на списък на сортовете коноп (C. sativa L.), за които са допустими директни плащания, платими при условия, че се използват сертифицирани семена от определени сортове, както и съдържа разпоредби относно процедурата за определяне на тези сортове коноп. Посочената разпоредба не съдържа наказателноправни елементи, а единствено такива, свързани с общата селскостопанска политика на Съюза. При направилното тълкуване на относимата правна уредба и предвид установената липса на съответно разрешително за отглеждане на коноп, издадено при изпълнена процедура по чл.29 от ЗКНВП, апелативният съд е достигнал до неправилни правни изводи, а именно че извършените от подсъдимия Е. деяния не са престъпления. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира протеста на АП - София за основателен. Атакуваната въззивна присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, тъй като е налице отменителното основание на чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва правилно да приложи материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на подсъдимия за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 18 от 09.05.2014г., постановена по внохд № 143/2014г., на Апелативен съд - София, Наказателно отделение ІІІ-ти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: