Ключови фрази
Непозволено увреждане * обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * връщане на вещта * отпаднало основание * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

  382

гр.София 23.07.2010г.

 

в   името      на     народа

 

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

 ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА

АЛБЕНА БОНЕВА

                                                 

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 365/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на „Н” АК, П. против решение № 648/28.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 982/2008 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1164/24.08.2009 г. по материалноправните въпроси налице ли е вреда при разпореждане с чужда заместима вещ за нейния собственик и той може ли да търси парично обезщетение или само връщане на вещи от същия вид и качество.

Апелативният съд приел, че ищецът Н. ” АК, П. е собственик на 26 300 кг ориз, който предал в склада на едноличен търговец А. Р. , действащ с фирмено наименование „М” . Ответникът Д. И. П. го получил и след това продал.

 

Въззивната инстанция е направила извод, че само при погиване на вещта и невъзможността й тя да бъде възстановена е налице намаляване имуществото на ищеца /вреда/. Оризът е заместима вещ, поради което собственикът му може да търси предаване владението върху вещи от същия род и качество. От друга страна, дори съответното количество ориз да не може да се възстанови, той не е унищожен, а трасформиран в пари, които са получени без основание от ответника. Тогава ищецът ще може да търси отговорност по чл. 59 ЗЗД /да му бъдат предадени парите, получени като цена/, а в случая е предявен иск по чл. 45 ЗЗД.

В приложеното решение от 08.02.2006 г. на ВКС, ІІ ТО по т.д. № 631/2005 г. е прието, че разпореждането с имущество, запорирано в полза на банка-взискател от трето лице е увреждащо действие и отношенията следва да се разгледат по правилата на чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел, че поради невъзможността за връщане на имуществото /пшеница/ в следствие на продажбата й, увреденият може да търси парично обезщетение.

 

Налице е противоречиво разрешаване на повдигнатите правни въпроси, като настоящият състав намира, че тълкуването, дадено във въззивното решение е неправилно.

Когато увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са увреждащо деяние /действие или бездействие/, то да е противоправно /всяко поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими ценности/, вина на дееца, вреда и причинно следствена връзка между деянието и увреждането.

В случаите на увреждане от деликт обезщетението е поначало парично, но няма пречка увреденият да вместо това да потърси натурално обезщетяване. Принципът е да се получи пълна обезщета на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, въпрос на конкретна преценка е кое обезщетение е икономически най-адекватно. След като законът не забранява, не може да се откаже право на парично обезщетение - еквивалент на унищоженото имущество, независимо от евентуалната възможност да се получи същото по вид и качество в натура.

Предвид така дадените отговори, решението на въззивния съд се явява неправилно.

В нарушение на материалния закон съдът е приел, че ако отнетото имущество може да се възстанови, няма вреда за собственика и е отрекъл на това основание приложението на чл. 45 ЗЗД.

Неправилно също така е счел, че увреденият може да търси само натурално обезщетение, ако вредата се изразява в отнемане, унищожаване или отчуждаване на негова вещ, която е заместима.

Правораздавателният орган следва да установи правилно фактите, като ги прецени от гледището на закона и конкретно, точно и ясно посочи какво приема за установено върху кои доказателства основава фактическите си изводи, като ги обсъди по правилата на чл. 188 ГПК /отм./, което в случая не е сторено.

Въззивната инстанция не е направила заключение, нито е изложила мотиви, а и не е изяснила обстоятелствата, при които ответникът Д. П. е получил ориза от склада, оставен на съхранение от „Н” АД, гр. П.. Ищецът поддържа, че е било умишлено, при условията на измама, а ответникът, че във връзка с отношения с трети лица и при липса на знание, че оризът е на ищеца.

Това е от значение за приложимата материално-правна норма в отношенията между насрещните страни – чл. 45 ЗЗД или чл. 57 ЗЗД. Съдът сам определя приложимата материалноправлна квалификация с оглед установеното по делото.

Ако действията на П. са били противоправни и от тях е причинен деликта – намаляване имуществото на ищеца с ориза, оставен на съхранение в склада на едноличен търговец А. Р. , тогава ответникът по правилата на чл. 45 ЗЗД дължи паричната му равностойност, определена по пазарни цени към датата на увреждането. Собственикът няма задължение да търси вещи от същия вид и качество, но може да приеме предложеното му натурално обезщетение от този вид, ако пожелае.

При положение, че П. не е нарушил правилото да не вреди другиму, а е взел ориза при начална липса на основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание, тогава отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД – ако подлежащата на връщане вещ бъде отчуждена или изразходвана от получателят, след като знае, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена, но само когато последната е по-висока. Ако П. е отчуждил или изразходвал ориза преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал с изключение на плодовете.

В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който според приложимата материалноправна норма да установи при нужда с помощта на съдебна експертиза паричното обезщетение.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 648/28.11.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 982/2008 г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: