Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

гр. София, 10.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 1146/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 3020 от 16.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3162/2021 г. на Софийския апелативен съд, е отменено определение № 266280/05.04.2021 г. по гр. д. № 8304/2019 г. на Софийски градски съд за осъждане на М. Н. М. да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски за разликата над сумата 19 905 лв. до 37 700 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което е оставена без уважение молбата на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД за присъждане на разноски в пълния претендиран размер и е потвърдено първоинстанционното определение за осъждането на М. Н. М. да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД сумата 19 905 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивното определение са подадени частни касационни жалби на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Д. П., в частта, с която е отменено първоинстанционното определение и от М. Н. М., чрез пълномощника й адв. И. Ц., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение.
В частната жалба на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Поставени са следните правни въпроси, за които се твърди, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: какви са критериите за определяне размера на адвокатското възнаграждение; продължителността на процеса може ли да бъде самостоятелно основание за преценка дали е налице фактическа или правна сложност на делото; изпълнението на дадени от съда указания и явяването в съдебно заседание не следва ли да бъдат отчетени при определяне на тази сложност, като се посочва, че постановеното определение е в противоречие с тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В частната жалба на М. Н. М. се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Поставени са следните правни въпроси, за които се твърди, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: „при липса на договор за правна защита и съдействие, съответно при представяне единствено на извлечение от банкова сметка чрез интернет банкиране, без да са представени доказателства за уговорения размер и начин на плащане, и без да е налице извлечение от банковата сметка на адвоката, което да удостоверява заверката на конкретната банкова сметка с посочената в извлечението сума, същото представлява ли съответен банков документ, удостоверяващ плащането на възнаграждението“ /обобщени въпросите от първи до пети/; кои действия на процесуалния представител следва да се подложат на обсъждане като критерии за оценяване на работата му, с оглед обективната преценка на фактическата и правна сложност на делото /въпроси шести и седми/; следва ли да бъде редуцирано адвокатското възнаграждение в случай че е съобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, при прекратяване на производството поради оттегляне на исковете. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 450/21.05.2013 г. по ч. т. д. № 341/2012 г. на ВКС, първо т. о. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК се поддържа по въпроса следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения, а не само по евентуалното искане за намаляване на размера на възнаграждението. Очевидната неправилност е обоснована с липсата на доказателства за постъпване на присъдената сума по банковата сметка на адвокатското дружество.
Жалбите са допустими като подадени в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 8304/2019 г. на Софийски градски съд е било образувано по предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД от М. Н. М. срещу СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и „Медицински комплекс доктор Щерев“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва. Производството по делото е прекратено на 09.03.2021 г. поради оттегляне на исковете от ищцата.
Въззивният съд е приел, че според нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела, че основанието за прекратяване е без значение, когато ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, свързани с подаването на отговор. Достатъчно условие за възникване на правото за разноски е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК срок и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за доказването на разходите е фактически. В случая такива разноски безспорно се дължат в полза на ответника. Същите са доказани с представеното извлечение от банкова сметка чрез интернет банкиране. От същото е видно, че СБАЛГ “Майчин дом“ е заплатила по сметка на адв. П. сумата от 37 7000 лв. чрез банков превод на 12.11.2019 г., с посочено основание за плащането – плащане по договор по гр. д. № 8304/2019 г.
При обсъждане на възражението за прекомерност на възнаграждението, е посочено, че с оглед фазата, на която първоинстанционното производство е прекратено – в първото проведено по делото открито съдебно заседание поради оттегляне на исковете от ищцата, без да са били извършени каквито и да е други процесуални действия освен размяна на книжата, минималният размер на дължимото се възнаграждение на процесуалния представител на ответника СБАЛ “Майчин дом“ следва да бъде определен не по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по реда на чл. 9, ал. 1 от същата. Съобразно горното правило дължимото минимално възнаграждение е в размер на 3/4 от това по чл. 7, ал. 1, т. 5 – т.е. 3/4 от 26 540 лв. – т.е. 19 905 лв. По делото не се е провело съдебно дирене, в което да се установяват спорни факти чрез събиране и проверка на доказателствата, включително не са били проведени устни състезания, в които установените факти да се анализират правно от процесуалните представители на страните, нито съдът се е произнесъл по съществото на спора. Установените по делото факти относно реално проведените процесуални действия с участието на процесуалния представител на ответника сочат на несъответствие между заплатения размер на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По частната касационна жалба на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.
Не е налице противоречие на обжалвания акт с постановките на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обобщени, въпросите се отнасят до съдържанието на критерия фактическа и правна сложност на делото, който съдът следва да съобразява при преценката за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, достатъчно ли е да съобрази единствено начина, по който е приключило производството, както и вида на съдебния акт. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят - ответник има право на разноски при прекратяване на производството по делото, като предвид направеното от ищцата възражение е намалил същите поради прекомерност. Такава е била налице с оглед прекратяване на производството в първото съдебно заседание поради оттегляне на исковете от ищцата. Съобразил е обема на осъществената процесуална защита именно на база конкретните обстоятелства по делото и представените доказателства за тях. Защитата на ответника се е изразила в депозирането на отговор на искова молба, с която е бил предявен един иск срещу него.
По частната жалба на М. Н. М..
Не се установява противоречие с тълкувателния акт, в който е прието, че при уговорено заплащане по банков път плащането на сумата следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, които удостоверяват извършването му. В съответствие с определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г. на ВКС, първо г. о., съдът е преценил, че разноските действително са направени от ответника преди прекратяване на производството и че са във връзка със защитата му по делото. Налице е и установена практика на ВКС, обективирана в определение № 400/09.07.2015 г. по ч. т. д. № 1123/2015 г. на първо т. о. и определение № 70/30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на второ г. о., в които е прието, че банковият документ за задължаване сметката на страната – платец на адвокатско възнаграждение, се ползва с доказателствена сила за плащане на задължението, в случай че процесуалният представител не оспорва получаването на сумата. По отношение адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка, към която е приложим чл. 75, ал. 3 ЗЗД, са съответната страна-упълномощител и процесуалния й представител-адвокат, а не противната по спора страна. С оглед предмета на производството по чл. 78 ГПК, процесуалният представител на страната, претендираща възмездяване на разноски, аналогично на потвърждаване факта на плащането в договора за правна помощ, когато последното не е уговорено по банков път, би могъл да заяви релевантно за процеса признание за заверяване сметката му със сумата, с която е задължена сметката на упълномощителя му, но според чл. 75, ал. 3 ЗЗД и простото му непротивопоставяне е достатъчно.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по двете жалби. Не се касае и за липса на съдебна практика по поставения правен въпрос в жалбата на М. М. или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност, установима пряко от съдържанието на обжалвания акт.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3020 от 16.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3162/2021 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: