Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението * съпричиняване * частичен иск * сила на пресъдено нещо

Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. София, 28.01.2020г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. №2741 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Х., В. Г. Х. и Г. Т. Х. срещу решение №352 от 23.02.2015г. по в.гр.д.№3617/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав. С него е потвърдено решение от 15.07.2014г. по гр.д. 11567/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 18 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. Х., В. Г. Х. и Г. Т. Х. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп” искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените суми в размер на 38 500 лева за първите двама ищци и 30000 лева за третия ищец до пълните предявени размери от по 78 500 лева за първите двама ищци и 80 000 лева за третия ищец.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели считат, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и неправилно е прието, че починалата при ПТП З. Х., е допринесла за настъпването вредоносния резултат. Считат, че неправилно въззивният съд е приел, че е обвързан по въпроса за приноса на пострадалата от мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. №2211/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав, постановено между същите страни по частичен иск за обезщетение за вреди от същото застрахователно събитие. Поддържат, че констатациите относно правнорелевантните факти в мотивите на решението по частичния иск не са обхванати от силата на пресъдено нещо. Молят да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликите над присъдените суми до пълния претендиран размер на обезщетенията за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането - 04.02.2009г. до окончателното плащане. Претендират и присъждане на разноски.
Ответникът по касация ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп” оспорва касационната жалба като неоснователна.
С определение №584 от 24.06.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 от ЗЗД”, както и по въпроса „Може ли съдът да основава изводите си за съпричиняване от страна на пострадалия, основавайки се единствено на мотивите на предходно постановено между същите страни решение по частичен иск, или съпричиняването следва да бъде установено със съответните доказателствени средства в последващото исково производство?“
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от Т. Г. Х. и В. Г. Х. неимуществени вреди вследствие на смъртта на тяхната майка З. В. Х. при процесното ПТП, възлиза на 80 000 лева, а справедливото обезщетение за ищеца Г. Т. Х., съпруг на починалата, е 60 000 лева и е намалил приетия размер на дължимите обезщетения с 50%, поради принос на пострадалата за настъпване на увреждането. Приел е в мотивите, че по отношение на размера на отговорността на застрахователя спрямо първите двама ищци е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2211/2010г. на Софийския районен съд, образувано по предявени от Т. Г. Х. и В. Г. Х. срещу застрахователя частични преки искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./. Приел е, че тъй като в това производство застрахователят е бил осъден да плати на двамата ищци обезщетение за причинените щети от пътнотранспортно произшествие, обезщетението не може да бъде в по – висок размер от приетия в първото дело размер на отговорността на виновния водач. С оглед на това е приел определения в производството по частичните искове процент на съпричиняване, без да извърши самостоятелна преценка относно наличието на съпричиняване и неговата степен. В частта по иска на третия ищец Г. Т. Х., въззивният съд е констатирал, че не е обвързан от влязлото в сила решение по гр.д.№2211/2010г. на Софийския районен съд. Посочил е, че от цялостната преценка на събраните доказателства за механизма на произшествието, безспорно се установява виновно поведение от страна на пострадалата и съпричиняване в размер на 50%.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД /решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д.№807/2011г. на ІІ т.о. и др./, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
По процесуалноправния въпрос: „Може ли съдът да основава изводите си за съпричиняване от страна на пострадалия, основавайки се единствено на мотивите на предходно постановено между същите страни решение по частичен иск, или съпричиняването следва да бъде установено със съответните доказателствени средства в последващото исково производство?“ следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ТР № 8/2017г. на 02.04.2019г., ОСГТК на ВКС. В т.2 на ТР №8/2017г. ОСГТК на ВКС прие, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
Относно вида на възражението за съпричиняване е формирана практика с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №92/07.09.2016г. по т.д.№185/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В същото се приема, че възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид характеристиката на възражението за съпричиняване като правоизключващо възражение, пропускът да бъде въведено своевременно в процеса по предявения частичен иск, съставлява пречка същото възражение да бъде предявено от ответника за първи път в производството по иска за останалата част от вземането. При своевременно въведено в производството по частичния иск възражение за съпричиняване, наличието на принос на увредения към настъпване на увреждането като правно значим факт, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск. Съответно нито наличието на приноса, нито степента, в която пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите могат да бъдат преразглеждани в производството по иска за оставащата част от вземането.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния процесуалноправен въпрос: Силата на пресъдено нещо на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняването, поради което съдът, разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването.
По предявените от Т. Г. Х. и В. Г. Х. искове за обезщетение за неимуществени вреди:
При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, правилна се явява преценката на въззивния съд, че следва да съобрази приетия в производството по частичния иск размер на съпричиняването от страна на пострадалата З. Х., а именно 50%.
Предвид обстоятелството, че съдът е възприел като справедлив размер на дължимото обезщетение пълния претендиран от ищците размер от 80 000 лева за всеки от тях, като намаляването на обезщетението е вследствие съобразяване на приноса на пострадалата от 50% и присъдените в производството по частичните искове обезщетения в размер на 1500 лева, то обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите Т. Г. Х. и В. Г. Х. срещу ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп” искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над присъдените суми от по 38 500 лева.
По предявения от касационния жалбоподател Г. Т. Х. иск за обезщетение за неимуществени вреди:
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и други.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от касационния жалбоподател неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. От свидетелските показания се установява, че смъртта на З. Х. е имала много тежко отражение върху живота на нейния съпруг и двете й деца. Въззивният съд не е съобразил младата възраст на починалата - 45 години, както и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й - неочаквано и по мъчителен начин. Не са съобразени в пълна степен претърпените от Г. Х. страдания вследствие загубата на неговата съпруга. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме,че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от Г. Т. Х. болки и страдания по повод загубата на починалата З. Х., е в размер на 80 000 лева.
Съобразно указанията, дадени в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС, определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. Настоящият състав на ВКС споделя фактическите и правни изводи на решаващата въззивна инстанция относно определения принос, в степен на 50% на починалата З. Х. за настъпване на вредоносния резултат. С оглед така определения принос на пострадалата, дължимият размер на обезщетението на касационния жалбоподател Г. Т. Х. за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, съответно присъденото му обезщетение следва да се завиши с 10 000 лева.
В останалата част, с която ЗАД "Булстрад В. Иншурънс груп", е осъдено да заплати на Г. Т. Х. 30 000 лева, а на Т. Г. Х. и В. Г. Х. по 38 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, решението на Софийски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на Г. Т. Х. адвокат А. Г. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първа инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер общо на 366,25 лева. За въззивната инстанция не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, предвид изрично изявление на адвокат Г., че въззивниците не претендират разноски. На ответника Г. Т. Х. следва да бъде присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 975, 83 лева съразмерно уважената част от касационната жалба.
На ответното дружество не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, доколкото не са направени такива.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 800 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №352 от 23.02.2015г. по в. гр.д. №3617/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 15.07.2014г. по гр.д. 11567/2013г. на Софийски градски съд, І ГО, 18 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Т. Х. срещу ЗАД "Булстрад В. Иншурънс груп", иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. В. Х. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 04.02.2009г., за разликата над уважения размер от 30 000 лева до размера от 40 000 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано” № 5 да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Г. Т. Х. с [ЕГН], с адрес гр. Казанлък,[жк], вх.Б, ет.6, ап.42, със съдебен адрес гр. София, [улица], ет.2, офис 4, чрез адв. А. Г., допълнително и сумата 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. В. Х. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 04.02.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.02.2009г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 975, 83 лева /деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/, разноски за касационното производство
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „Позитано” № 5 да заплати на адвокат А. Г., от САК, с адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 4, сумата 366,25 лева /триста шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за първата инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл. „Позитано” №5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 800 лева /осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №352 от 23.02.2015г. по в.гр.д. №3617/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.