Ключови фрази
ревандикационен иск * допустимост на иск * възстановяване в стари реални граници * преждевременно предявен иск * материалноправна легитимация на ищеца

М О Л Б А

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                                            № 361

 

 

                                     София, 22.10.2008 г.

 

 

                                                В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, Трето

гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и осма година в състав:

 

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАДЯ ЗЯПКОВА

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛЮБКА БОГДАНОВА

                                                                                 

                                                                          МАРИО ПЪРВАНОВ

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

ч. гр. дело №1553/2008 г.

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. И. В., подадена от пълномощника му адвокат К, срещу определение №1556 от 27.05.2008 г. по ч.гр.дело № 899/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 18.03.2008 г. по гр. д. №1744/2006 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е предявеният ревандикационен иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Конкретно се сочи определение №384/11.10.2007 па гр. д. №1798 г. на ВКС, V г.о. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателя Варненският окръжен съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл.108 ЗС е предявен преждевременно, тъй като нямало годен обект за ревандикация. По този начин не е изпълнил дадените му задължителни указания на ВКС с посоченото по-горе определение относно допустимостта на иска.

Ответникът Д. П. П., град В., не е заявил становище по жалбата.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. В разглеждания случаи с определение №384/11.10.2007 па гр. д. №1798 г. на ВКС, V г.о. е отменено определение №1773/06.07.2007 г. по гр. д. №1364/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №7913/18.05.2007 г. по гр. д. №1744/2006 г. на Варненския районен съд за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения от С. И. В. срещу Д. П. П. иск с правно основание чл.108 ЗС. Върховният касационен съд е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора, тъй като е приел, че искът е бил допустим.

Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.

Частната жалба е основателна.

По делото е безспорно установено, че има влязъл в сила план на новообразуваните имоти и със заповед на кмета на община В. ответникът е придобил на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ право на собственост върху новообразувания имот №841. С издаването на тази заповед е приключила процедурата за придобиване право на собственост на ответника като бивш ползвател на имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. На ищеца пък е признато правото на собственост в съществуващи реални граници с решение на ОСЗГ по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ. След като една от страните по делото се легитимира като собственик на спорната площ с посочената по-горе заповед, то вече е възникнал спор за материално право и предявеният ревандикационен иск не е преждеверменно предявен и на общо основание е допустим.

Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1556 от 27.05.2008 г. по ч.гр.дело № 899/2008 год. на Варненския окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение №1556 от 27.05.2008 г. по ч.гр.дело № 899/2008 год. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 18.03.2008 г. по гр. д. №1744/2006 г. на Варненския районен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.