Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 251   София, 26 май  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на деветнадесети май 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Р.КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 261/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. С. С. срещу въззивно решение № 97 от 20.03.2009 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 109/2009 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда, като е било намалено наложеното на подсъдимия наказание от две години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като на осн. чл. 55 ал.3 от НК не е наложена глоба, а наложената е била отменена. С първоинстанционна присъда № 1, постановена от Пернишки окръжен съд на 19.01.2009 г. по НОХД № 375/2008 г., подс. С. e бил признат за виновен за това на 29.11.2008 г. в гр. П. без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – хероин, с нетно тегло 0,343 грама и активен компонент ДЦМ 62%, на обща стойност 54,88 лева, с цел разпространение, поради което на осн. чл. 354 а ал.1 пр.4 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложил за срок от четири години, и глоба в размер на 5000 лева. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез негов адвокат, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК - нарушение на материалния и процесуалния закони и явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или алтернативно се иска изменение на решението чрез намаляване на наложеното наказание. К. аргумент се сочи, че двете съдебни инстанции по фактите са приели фактическа обстановка при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до формиране на опорочено вътрешно убеждение, тъй като са изключили протокола за оглед на местопроизшествието, без обаче да са разпитали присъствалите поемни лица, че не е установена по несъмнен начин приетата цел на държането на наркотичното вещество – „за разпространение”, както и несъгласие с намаляване на санкцията лишаване от свобода само с шест месеца под минималния размер. Пред касационната инстанция защитата на подс. С. , както и самият той не се явяват и не взимат отношения по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице сочените в нея нарушения. Пледира за потвърждаване на въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   1. По отношение на твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение: По същество се твърди в жалбата, че то е налице с оглед обстоятелството, че след като съдът е изключил от доказателствената съвкупност протокола за оглед, е следвало да разпита посочените в него поемни лица. ВКС, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от двете съдебни инстанции с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.1 и чл. 305 ал.3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Мотивите към въззивното решение са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339 ал.1 от НПК- от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира протокола за оглед на местопроизшествието – приложен на л. 7 и 8 от досъдебното производство, само в частта му, в която действително е описано това следствено действие – „оглед”. В останалата му част, удостоверяваща извършено друго следствено действие - „претърсване и изземване”, ясно е посочено защо въззивната инстанция не е възприела този протокол за годно доказателствено средство. Мотивите на съда са изключително задълбочени и правилни, почиват на нормата на чл. 161 ал.2 от НПК, поради което законосъобразно и изцяло с оглед охраняване интересите на подсъдимия не се е позовал на протокола в тази му част. Отказът на съда да кредитира писмено доказателствено средство в определена негова част не води по необходимост винаги до извършване на разпит на присъствалите поемни лица, вписани в съответния протокол. Същите биха могли чрез разпита си единствено да посочат реда за провеждане на съответното действие и по този начин да се прецени от решаващия орган дали този ред е бил спазен или не. В конкретния случай обаче фактите, които са интересували наказателния процес – имало ли е в автомобила пакетче с наркотично вещество и къде се е намирало, са установени с други гласни доказателствени средства. Показанията на св. М, Б. , Д. /полицейски служители/, както и на С. А. , който е управлявал лекия автомобил, са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на мястото на намиране и вида на пакетчето, което е било в този автомобил. При тази еднозначност на доказателствата не е била налице каквато и да е необходимост от събирането на нови доказателства все за същите факти, по които очевидно страните не са имали и спор. Друг би бил въпросът, ако защитата е правила искане за разпит на поемните лица, целейки чрез този разпит да установи други факти, но той й е бил отказан. Тогава на фона на цялостната процесуална дейност съдът би следвало да прецени дали този евентуален отказ би нарушил по някакъв начин правото на подсъдимия и защитата му да сочат доказателства. Конкретният случай не е такъв – липсвала е необходимост от разпит на поемните лица, поради което неинициативносттта на съда да ги допусне и разпита като свидетели не съставлява каквото и да е процесуално нарушение, а още по-малко и съществено такова. С факта на изключването от доказателствената съвкупност на част от доказателствен източник, който е негодно доказателствено средство, не се нарушава по никакъв начин правото на защита на подсъдимия, след като съдът аргументирано е дал отговор на всички възражения и едва тогава е обективирал убеждението си, че въз основа на други доказателствени средства е установено авторството на престъплението. С оглед на това ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.   2. По отношение на довода на нарушение на материалния закон: Той се изтъква с оглед твърдението на липса на доказателства за това, че наркотичното вещество е било държано от подс. С. „с цел разпространение”. И това твърдение е неоснователно. По него въззивният съд е взел отношение в съдебния си акт / л.20 от въззивното дело/, като се е позовал на безспорни доказателствени източници. На първо място, показанията на св. С, депозирани както пред първоинстанционния съд, така и тези от досъдебното производство, дадени пред съдия, са показателни за това, че подс. С. принципно се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, че това е правил посредством превозването си с автомобила, управляван от този свидетел, и че е процедирал да носи наркотика до местата, където след обаждане по телефон се е уговарял да се среща с желаещите да го закупят. На следващо място, св. Я, който е уговорил среща с подсъдимия за закупуване на наркотик - хероин на мястото, където всъщност е намерен автомобила, описва точния механизъм, по който принципно е ставала покупко-продажбата на наркотика, както и конкретните действия, които той е извършил на инкриминираната дата. Съпоставени тези показания с показанията на свидетелите – полицейски служители, напълно безпротиворечиво аргументират обвинителната теза – че подс. С. е имал среща със св. Й, за да му продаде част от държания от него на тази дата наркотик. Следователно изводът на съда, че инкриминираните четири бр. пакетчета хероин / едно в автомобила и три, които са били изхвърлени от подсъдимия в момента, в който е видял полицаите/ са държани с цел разпространение, е обоснован с наличната доказателствена съвкупност. Фактът, че активният компонент и в четирите пакетчета е един и същ, е безспорно в подкрепа на извода на съда, че и четирите пакета са били държани от подсъдимия с една и съща цел. Ето защо материалният закон е приложен правилно и липсват основания за намеса на касационната инстанция с оглед прилагането на закон за друго, по-леко престъпление. 2. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Той се поддържа с оглед искането за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, доколкото съдът бил наложил наказание само с шест месеца под минималния законов размер. Твърди се, че САС не е дооценил смекчаващите отговорността обстоятелства и изключителното обстоятелство – наркотичната зависимост на подсъдимия. В касационната жалба обаче не се съдържат никакви нови обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд и да сочат на явна несправедливост на наложеното наказание. Същото е смекчено в достатъчна степен чрез прилагане на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и чл. 55 ал.3 от НК /чрез неналагане на глоба/. Не се налага по-нататъшно намаление на наказанието, нито на размера на изпитателния срок, тъй като това не би съответствало на обществената опасност на деянието, за което подс. С. е бил признат за виновен, нито пък би отговорило на целите на чл. 36 от НК. В случая индивидуалната тежест на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции и напълно обосновано САС е приел, че целите на чл. 36 от НК ще се постигнат именно с това наказание, което е наложил. Подсъдимият е бил в достатъчна степен премиран с факта на неналагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба”, поради което всяко по-нататъшно смекчаване на наложеното му наказание би било в противовес с целите на личната и генерална превенции. Предвид на изложеното настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 97/20.03.2009 г. на Софийски Апелативен съд, постановено по ВНОХД № 109/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.