Ключови фрази
Касационни частни дела по направени самоотводи * промяна на местна подсъдност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 128

гр. София, 02 октомври 2013г.


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети сeптември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участие на прокурора

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

нчд1547/2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.

С определение от 17.07.2013год. по нохд № 30187/2013год. административният ръководител-председателят на РС-Монтана е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа на основание чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от РС - гр. Монтана са се отвели от разглеждането на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК с аргументи, че част от тях са били призовани и разпитани като свидетели на досъдебното производство, по което е образувано наказателното дело, друга част от тях се явяват пострадали от деянието, предмет на обвинението и като такива, могат да се конституират в друго процесуално качество в съдебното производство и трета част-като колеги на посочените по-горе групи магистрати, към тях може да се прояви съмнение за безпристрастност към изхода на делото.

Наличието на тези обстоятелства, действително, биха могли да доведат до съмнения за наличие на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, при което е видно, че РС-Монтана не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд. Предвид горните обстоятелства и обезпечаването на обективен наказателен процес налага, с оглед приетото основание за отводи на съдиите от РС - гр. Монтана, делото да се изпрати за разглеждане и решаване на РС-Враца, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА нохд № 30187/2013 год. по описа на Районен съд- гр. Монтана за разглеждане на районен съд - гр. Враца.

Препис от определението да се изпрати на Председателя на Районен съд - гр. Монтана, за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: