1 Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 26 януари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1415 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци С. И. К. и В. Д. К., чрез повереника им адвокат Н. М. от АК – [населено място], срещу решение № 97 от 05 август 2015 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 102 / 2015 година, с което е потвърдена присъда № 16 от 08 април 2014 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 376 / 2013 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа недоволството на жалбоподателите от оправдаването на подсъдимия М. М. Й. по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 и б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и отхвърлянето на предявените от тях и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове за имуществени и за неимуществени вреди. Заявените в жалбата отменителни основания са тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа се навеждат доводи за формално изпълнение от страна на въззивния съд на дадените от ВКС задължителни указания и допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, изразяващи се обобщено в следното: допуснато от първоинстанционния съд и неотстранено от въззивния съд съществено нарушение на чл. 370, ал. 2 от НПК, поради отхвърляне на искането на подсъдимия Й. за провеждане на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и заявена от него готовност да признае фактите по обвинителния акт, като вместо това съдът е постановил разглеждане на делото при условията на чл. 371, т. 1 от НПК и по този начин е злепоставил дейността по събиране и проверка на всички доказателства по делото, а не само на част от тях; игнориране на показанията на свидетелите В. и П. Б.; нарушения при назначаване и изготвяне на последната нова тройна автотехническа експертиза, при направен в жалбата подробен критичен анализ на съдържанието й и това на останалите такива експертизи. С жалбата се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото от касационната инстанция в условията на чл. 354, ал. 5 от НПК, чрез постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Й. и уважаване на гражданските претенции за обезщетяване. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателите не участват лично, редовно призовани. Не участва и повереникът им - адвокат М., също редовно призован. Не е представено и писмено становище във връзка с жалбата. Подсъдимият М. Й. участва лично и със защитника си адвокат Й. Д. от АК – [населено място], който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставянето й без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: След проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 от същия, първоинстанционният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия М. М. Н. за невинен в това, на 02. 11. 2012 година, на път ІІ-57, в землището на [населено място], [област], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди”, модел А-4, с ДК [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДП, в условията на независимо съпричиняване с В. С. И., да е причинил по непредпазливост смъртта на И. и двустепенна средна телесна повреда на В. Г. Б., поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2 и б. „в” във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Отхвърлил е предявените от В. К. и С. К. граждански искове за причинени неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки от тях и за причинени имуществени вреди в размер на по 1000 лева за всеки от тях, като неоснователни и недоказани. В производство, инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място] и по жалби на частните обвинители и граждански ищци К. е извършена въззивна проверка и след проведено съдебно следствие (назначаване и изслушване на нова тройна „арбитражна” автотехническа експертиза – експерти П., Н. и М.) е постановено решение № 721 от 26. 11. 2014 година, по внохд № 175 / 2014 година, с което присъдата е потвърдена изцяло. Това въззивно решение е атакувано по касационен ред с протест на прокурор при Апелативна прокуратура – [населено място] и с жалба на частните обвинители и граждански ищци К.. ВКС се е произнесъл по протеста и жалбата с решение № 86 от 16. 03. 2015 година, по нд № 57 / 2014 година, ІІ НО, с което е намерил същите за основателни само в частта им, с която се претендира, че въззивният съд не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото (чл. 14, ал. 1 от НПК) и не е предприел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) – л. 5 – л. 8 от решението. Останалите възражения в касационните протест и жалба ВКС е оценил като неоснователни при изложени съответни съображения за това (л. 3- л. 5 от решението). Касационният състав е посочил конкретни нарушения в доказателствената дейност на предходните инстанции и е дал указания за отстраняването им, които могат да бъдат систематизирани така: - фактите и обстоятелствата, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Б. и П. Б. не са били предмет на експертно изследване и не са част от доказателствения анализ на съда; - останала е непроверена доказателствено подкрепена версия за механизма на ПТП, в частност – за предприетото от всеки от двамата водачи изпреварване и за началото на причинно-следствения процес, довел до ПТП и причинил вредоносния резултат – смъртта на пострадалия И. и телесните увреждания на пострадалата Б.; - посочените обстоятелства и още други такива, свързани с главния факт на доказване в процеса, следва да бъдат изяснени чрез поставяне на нова задача на експертите при съобразяване на съдържанието на гласните доказателствени източници, посочени по-горе. Като е преценил така допуснатите нарушения на процесуалните правила за съществени, опорочили начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и довели до неправилно приложение на закона, ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът е назначил повторна тройна АТЕ (експерти К., Д. и М.), чието заключение е изслушал в съдебно заседание на 19. 05. 2015 година (л. 68 от внох дело) и приел с определение от същата дата. В рамките на това производство е постановено решението, атакувано сега по касационен ред, с което присъдата на първоинстанционния съд отново е потвърдена изцяло. Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол съгл. чл. 346, ал. 1 от НПК, от лице, което има право на това съгл. чл. 349, ал. 1 и ал. 3 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и това е така, защото: Процесуалното развитие на делото предпоставя обсъждане на предварителния въпрос за рамката на касационната проверка. Направените пред настоящия касационен състав възражения са сходни с тези при предходната касационна проверка, а част от тях – напълно идентични (относно проведеното съкратено съдебно следствие, относно приложения материален закон) и те са отхвърлени като неоснователни. ВКС неведнъж е имал повод да вземе отношение по това, че задължителни указания на касационната инстанция са всички нейни становища по въпросите, предвидени в закона, независимо дали те са израз на съгласие или несъгласие с проверяваното решение. Отменителното решение на ВКС е влязло в сила и е задължително за всички, вкл. и за настоящия касационен състав. Поради това, при по-нататъшното разглеждане на делото, никой не разполага с възможност да оспори прилагането на закона, освен в хипотезата на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК – когато се установят други фактически положения, каквато хипотеза в случая не е налице, както ще бъдат изложени съображения по-долу. По идентичен начин стои въпросът и със становището на касационната инстанция относно претендираните съществени нарушения на процесуалните правила. Те, както бе отбелязано, са обсъдени от предходния касационен съдебен състав и част от тях са отхвърлени като неоснователни. Ето защо, при последващото разглеждане на делото същите възражения няма как да получат различен отговор, освен ако на вниманието на следващия въззивен състав са били поставени за първи път възражения за други нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквито в конкретния случай не са направени. 1. Така че, възраженията в касационната жалба, поставени повторно на вниманието на касационната инстанция и касаещи законосъобразността на проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК (и неправилно приложение на материалния закон при повдигане на обвинението срещу подсъдимия Й.) не могат да получат различна оценка от вече дадената им от касационния състав като неоснователни. Би могло да се акцентира единствено върху това, че решението за реда, по който да бъде проведено съдебното разглеждане на делото, вкл. на съкратено съдебно следствие по чл. 371 и сл. от НПК, е изцяло в правомощията на съда. Производството по Глава двадесет и седма от НПК е само една правна възможност за постигане на по-бързо решаване на делото чрез предвидените две хипотези на тази диференцирана процедура. Решението за провеждането му не е сред правата на подсъдимия, визирани в закона, като на него е предоставена единствено инициативата да поиска разглеждане на делото по този ред – в едната или другата хипотези в зависимост от отношението му към инкриминираните с обвинителния акт факти. Противното разбиране би означавало да се предостави на страните в процеса възможността да избират реда, по който да се осъществява съдопроизводството, а това категорично не е идеята на законодателя при въвеждане в процесуалния закон на диференцираните процедури. 2. Въпросът с правната квалификация на деянието, макар правилно оценена от предходния касационен състав като неправилна още от момента на повдигане на обвинението, също не би могъл да получи различно решение. Правната квалификация на деянието е въпрос не само по приложението на правото, а преди всичко по установяването на фактите. Частният обвинител е субсидиарен процесуален субект по обвинението и по принцип не може да претендира да определя неговите параметри. Той действа винаги и само наред с прокурора, без да може да го замести в неговите правомощия (чл. 78, ал. 1 от НПК). Прокурорът е този, който повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер (чл. 127, т. 1 от КРБ и чл. 46, ал. 1 от НПК) и последващо изменение на обвинението във вреда на подсъдимия е допустимо отново само по инициатива на прокурора (чл. 287 от НПК). Затова частният обвинител не може да предявява претенции към съдържанието на обвинителния акт от гледна точка на инкриминираните в него обстоятелства и посочения като приложим материален наказателен закон, а точно такива претенции се съдържат в касационната жалба. Несъмнено, частният обвинител може да атакува въззивния съдебен акт по касационен ред, когато са нарушени неговите права и законни интереси (чл. 349, ал. 3 от НПК). Това обаче е допустимо и възможно в очертаните от обвинителната власт, чрез внесения в съда обвинителен акт, основни рамки на процеса, които предопределят и пределите на реализиране на правото на защита. Повдигане и поддържане на обвинение за друго, по-тежко наказуемо престъпление, не може да бъде предизвикано от частните обвинители по реда на съдебното обжалване, още по-малко пред касационната инстанция. Затова, жалбата на частните обвинители в тази й част изначално няма как да предизвика ефекта на претендираните с нея правни последици, които са извън правомощията на съда изобщо, вкл. и на ВКС. 3. Основният спорен по делото въпрос – относно механизма на ПТП, съдържа доказателствен проблем и той единствен е преценен като основателен в рамките на предходната касационна проверка. В изпълнение на дадените й указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 13 и чл. 14 от НПК), въззивният съд, още в производството по чл. 327 от НПК, е назначил повторна тройна АТЕ със задача, съответна на указанията на ВКС и целяща решаване по законосъобразен начин доказателствения проблем, който стои по делото. В тази връзка, на първо място в жалбата се възразява съставът на експертите, на които съдът е възложил изпълнение на експертизата. Твърди се, че двама от тях – експерти К. и П., са били в различни състави на предходни тройни АТЕ по делото, поради което включването им и в настоящия експертен екип опорочава изначално експертната дейност. Възражението може да бъде преценено единствено като неоснователно. Неясно защо се коментира предходно участие на експерта П., който не е част от настоящия състав от експерти. Извън това, назначаването на експертиза по въпросите, посочени в закона (чл. 144 от НПК) и определяне на персоналния й състав е дейност, изцяло в правомощията на съда, съотв. на органа на досъдебното производство. Лицата, които не могат да бъдат вещи лица, са посочени в чл. 148, ал. 1 от НПК, като изготвилите експертизи на предходен етап на производството не са сред тях. А при наличие на някое от основанията, посочени в нормата, вкл. във вр. чл. 29, ал. 1 от НПК, страните разполагат с процедура за отвод на вещото лице, регламентирана в ал. 2 и 3 на чл. 148 от НПК, каквато в случая не е провеждана. На следващо място, в жалбата се възразяват констатациите и заключението на назначената повторна тройна АТЕ (експерти К., Д. и М., л. 24 от внохд № 102 / 2015 година). В тази връзка би следвало да се отрази общата констатация, която ВКС прави, че възраженията произтичат не толкова от конкретни изводи и заключения на експертизата, колкото са резултат от собствена на жалбоподателите интепретация на съдържанието й („… близо до ума е…, с оглед на тези наши … разсъждения …” и пр.). Експертните констатации и изводи на тази експертиза не се различават по съществото си от тези на предходните единична (л. 102 от ДП), повторна (л. 79 от нох дело), тройна (л. 152 от нох дело), нова тройна (арбитражна, л. 83 от внох дело) автотехнически експертизи. Тя е изпълнила възложената й от съда задача, съответна на указаното в отменителното решение на ВКС, а заключението й е обективно, компетентно и съобразено със събраните по делото доказателства, като предмет на експертно изследване са и показанията на свидетелите Г. (л. 19), В. Б. и П. Б. (л. 34-36). Това е сторено не само в изпълнение на възложената от съда задача, съответна на дадените указания, но и в рамките на цялостен научен анализ на всички установени по делото факти, позволил формиране на еднозначни и категорични изводи в отговор на задачата. Въззивният съд не е имал основание да откаже да приеме и да се съгласи с последното експертно заключение, още повече след като го е обсъдил съобразно всички други такива заключения (с. 12-13 от решението) и съобразно останалите събрани по делото доказателства (с. 14-17 от същото). Като е приел, че подсъдимият Й. и пострадалият И. почти едновременно (с разлика в рамките на стотни до десета от секундата) са включили левите пътепоказатели на управляваните от тях автомобили и едновременно са започнали маневра „изпреварване” от тяхната лента за движение чрез навлизане в лявата лента, съдът не е направил това произволно, а на базата на задълбочен и цялостен анализ на доказателствените източници и на експертните заключения по делото. По този начин съдът е дал отговор на основния спорен по делото въпрос – кой от двамата водачи пръв е предприел маневрата „изпреварване” на движещия се пред двата автомобила лек автомобил „Голф” (за подсъдимия) и на същия и на автомобила на подсъдимия (за пострадалия). Ако подсъдимият е предприел изпреварването когато автомобилът на пострадалия е бил непосредствено зад него или до него (както сочат в показанията си свидетелите Б.), то автомобилът на пострадалия, движейки се със значително по-висока скорост, би изпреварил този на подсъдимия и двата ще се намират на минимална дистанция от около 8 м., докато подсъдимият също застане в лявата лента, т. е. не би имало конфликтна точка и удар не би настъпил. Така, на базата на надлежно установени факти, съдът е извел и отговора на правния въпрос - подсъдимият Й. бил ли е длъжен и могъл ли е да се увери, че не го изпреварва друго пътно превозно средство (в случая управляваното от пострадалия И.), за да се въздържи от предприемане на маневрата, както го задължава разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Отрицателният отговор на този въпрос подробно е обоснован и мотивиран (с. 19-20 от решението). Настоящият състав не съзира причини да не сподели изцяло изложените там съображения, защото те кореспондират с данните по делото и със закона. Идентично е становището на състава и по отношение на инкриминираните нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП като съдържание на обвинението по бланкетния състав на чл. 343 от НК – първото от тях не е относимо към конкретната пътна ситуация и не съответства на установените по делото факти, а второто не е част от обстоятелствата, свързани пряко в причинно-следствена последователност с настъпилия вредоносен резултат. Поради това, ВКС намира за правилни изводите на въззивния съд за липса на допуснати от подсъдимия Й. нарушения на правилата за движение, които да са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Такава не е установена и по експертен път, което да даде основание за съответни правни изводи в тази насока, доколкото този въпрос е правен, а не експертен. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 97 от 05 август 2015 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 102 / 2015 година, с което е потвърдена присъда № 16 от 08 април 2014 година на Старозагорския окръжен съд, постановена по нохд № 376 / 2013 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.