1 Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 18 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от председателя Елена Величкова наказателно дело № 663/2010 г./мотивите са изготвени от съдия Д.А.-чл.33, ал.5 НПК /, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на С., срещу въззивно решение на Апелативен съд-София, постановено по внохд № 65/10г. В протеста се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста. Адвокат П., защитник на подсъдимия, пледира за оставяне без уважаване на протеста, тъй като изводите на двете съдебни инстанции са правилни. Подсъдимият И. моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 42 от 18.11.2009г., постановена по нохд №642/09г., СОС е признал подсъдимия Н. Д. И. за невиновен в това, че за периода от 01.01.2005г. до 15.04.2005г. в[населено място] да е укрил данъчни задължения в особено големи размери- 625 961,44лв., като не е подал декларация пред ТД НГП София област, фронт офис Б., която се изисква по силата на закон-чл.41 от ЗОДФЛ, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1, пр.1 от НК. С решение № 336 от 05.11.2010г., постановено по внохд № 65/10г., Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационният протест е неоснователен. При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от прокурора съществени нарушения на процесуални правила. Съображенията за това са следните: Макар изрично да са ангажирани основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, в подадения протест са изложени съображения само относно последното. Очевидно, нарушението на закона се съзира като резултат от допуснатите от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът възразява, че съдът по същество не е имал основание да приеме, че размерът на дължимия данък (признак от обективната страна) не е установен и не може да бъде установен, както и това, че не е доказан субективният елемент. И двете възражения са обосновани с доводи за допуснати от съда нарушения при оценката на доказателствата. Всички доказателствени източници, на които е акцентирано в протеста – показания на свидетели, експертно заключение и графологически експертизи, не са останали вън от погледа на решаващия съд. Те са анализирани не само всяко едно поотделно, но и във взаимната им връзка с останалите, събрани по делото доказателства. ВКС не установи, което и да било от доказателствата да е игнорирано, изопачено или превратно оценено. Въззивната инстанция е положила максимални усилия за намирането и експертното изследване на счетоводната документация на [фирма]. Назначила е нови експертизи, една от които установява, че по делото няма достатъчно доказателства, които да позволят изчисляването на дължимия данък.Това е породило изискването на материали от делото, по което е била приложена иззетата счетоводна документация. Експертното заключение сочи, че сред тях не са намерени счетоводни документи за процесната 2004г. В. това преклудира каквато и да било възможност за установяване по несъмнен начин размера на дължимия данък, респективно установяването на елемент от инкриминирания престъпен състав. Противното означава нарушение на разпоредбата на чл.303 от НПК, повеляваща забрана присъдата да почива на предположения. Обстоятелството, че цитираните по-горе експертни заключения се игнорират от прокурора, а отделно от това – не се оспорват от него, не налага други изводи. По идентичен начин стоят нещата и с доказателствената основа на извода на съда за отсъствието на пряк умисъл у подсъдимия. В рамките на фактическите положения, приети за установени от САС, законът правилно е приложен. Отсъствието на признак от обективната страна на инкриминирания престъпен състав препятства възможността за друг изход на делото. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 336 от 05.11.2010г., постановено по внохд № 65/10г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:О.М. ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ДОКЛАДЧИК ПО ДЕЛОТО- СЪДИЯ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че въззивната инстанция не е допуснала процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства по предвидените в НПК процесуален ред. При последващия анализ обаче са допуснали съществени пропуски.Изводите по фактите са вътрешно противоречиви: -от една страна се приема, че “ св.Й. поела задължение да обслужва счетоводно [фирма] и следващата фирма на подсъдимия [фирма] и била лицето, което предавало нарежданията /по дейността на фирмата/ на св.П. на подсъдимия.При всяко нейно обаждане подс.И. се отзовавал и подписвал предоставените му документи-договор, фактури и др.При необходимост да бъдат теглени или превеждани суми от сметката на фирмата подсъдимия бил придружаван от св. Й., на която предавал получените средства”; -от друга през целия инкриминиран период подсъдимият И. не е разполагал с необходимата документация , за да подаде данъчна декларация и не е имал достъп до счетоводните документи на фирмата си. Самият подсъдим в обясненията си твърди “ аз имам спесимен и генерално пълномощно и осъществявам дейността и управлението на фирмата на сестра ми /[фирма]/.Договорите ми се поднасяха за подпис...много документи съм подписал ...мисля, че съм подписал всички фактури, дискети с декларациите ги носех аз в данъчната служба”. Извода, че подсъдимият И. “нямал достъп” до счетоводната документация на фирмата си, се опровергава и от заключението на графологическата експертиза, което установява, че за десет месечни справки-декларации по ДДС подписани от него- за инкриминирания период, очевидно сочат на достъп.Подсъдимият подробно обяснява и движението по банковата си сметка-постъпления, плащания, преводи, наличности и, че е закупил от тази сметка лек автомобил. Не са обсъдени и не са посочени основанията, поради които не се възприемат показанията на голяма част от свидетелите, като подробно са съпоставени с обясненията на подсъдимия , само показанията на св.П..Няма отговор и на въпроса, чие задължение е да представи първичните счетоводни документи, за разходите на фирмата на подсъдимия и чие задължение по закон е да се изготви годишен баланс, който е основата за попълване на данъчната декларация, на данъчно задълженото лице/подсъдимия/ или на данъчните ревизори/както е приел първоинстанционният съд/. Горепосочено дава основание на извод за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, поради което протестът е основателен. Председател: /Елена Величкова/