Р Е Ш Е Н И Е № 140 Гр.София, 25 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:Ю. КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 254/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 86/05.08.12 г.,постановено от ОС-Ямбол /ЯОС/ по В.Н.О.Х.Д. 152/12 г. /не е възможно да е В.Ч.Н.Д., както е отразено в самия съдебен акт/, е потвърдена оправдателна присъда № 65/15.03.12 г. /в диспозитива е изпусната датата/, постановена от РС-Ямбол /ЯРС/ по Н.О.Х.Д. 217/11 г. С последната Г. Г. и Г. Г. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения за извършено деяние по чл.131,ал.1,т.2,пр.3 вр.чл.130,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 25.01.13 г. е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, отправено от Главния прокурор на РБ, с релевирани в него оплаквания за допуснати нарушения на НПК и на материалния закон. Моли се въззивното производство да бъде възобновено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Оправданите лица, редовно призовани, не се явяват. Ангажираният от тях защитник аргументирано настоява за отхвърляне на направеното искане. Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него повереник е съгласен с доводите, изразени в сезиращия настоящата инстанция документ. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: Искането е основателно. Основната атака срещу актовете на съдилищата по същество се състои в оплакване за избирателна преценка на събраните по делото доказателствени материали и игнориране на част от тях, тълкуването им в разрез с правилата, заложени в нормите на чл.13, 14 и 305,ал.3 НПК, очевидно в тази връзка невярно формирана съдебна воля, която от своя страна е довела до незаконосъобразно приложение на материалния закон чрез оправдаване на Г. Г. и Г. Г.. Както правилно е отбелязано в искането за възобновяване, единствените преки доказателствени източници са показанията на пострадалия и отчасти на неговия син, доколкото спрямо свидетелите Д. П. и К. К. наказателното производство е прекратено по общ ред, с възможност да се предяви тъжба срещу им по дело от частен характер. Прави впечатление, че показанията на бащата-потърпевш и сина му са внимателно оценени от двете инстанции по същество и същите са били изключително критични към казаното от лицата. При прецизно съпоставяне са обмислени противоречия в определени части, счетени за съществени. Същевременно, не е обърнато достатъчно внимание на повече от обяснимото поведение на потърпевшия с липса на спомен за подробности, предвид здравословното му състояние от една страна, а от друга- не е осмислено дали различията между казаното от него и сина му не се явяват резултат от трудно запомними детайли. В крайна сметка Г. В. говори за това, че е видял рус полицай да удря баща му пред полицейското управление /след извеждане на двамата от два различни автомобила и отправянето им към самото РПУ/, който се установява да е оправданият Г., а по-късно, воден в самата сграда на полицията, съзрял да бият баща му, без да може да уточни кой. Факт е, че дали К. К. първи е ударил пострадалия или Г., не е от особено значение за решаване на въпроса за авторство на деянието по отношение на втория. По-нататък, отговаря на процесуалната действителност оплакването, отразено в искането за възобновяване, че и двете съдебни инстанции само са възпроизвели резултатите от назначената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза за получените от частния обвинител увреждания, без да подложат същата на задълбочен анализ. В подкрепа на лансираната от държавното обвинение теза е било нужно в контекста на изводите, направени по медицинското заключение, да се обсъдят и показанията на свидетелките, работещи в Бърза помощ- Ч. и Д., установяващи първия медицински преглед на пострадалия,на какво се дължи необходимостта от същия и липсата на цялостен физически преглед. Касационната инстанция констатира на собствено основание, че не е размишлявано причинените увреждания на потърпевшия да са получени по начин, различен от казаното от бащата-пострадал и неговия син. В светлината на коментираното не е направен разбор на показанията на съпругата на В., която разказва какво е било положението на същия след прибирането му у дома директно от полицията и отрича помежду им да е имало скандал, когато тя да е нанесла увреждания на мъжа си; на свидетеля Т.-присъствал на недоразуменията, създадени между В. и В., но не разбрал за нанесени на потърпевшия увреди като процесните такива, впоследствие това лице е уведомено за бой, нанесен на В. в Стралджанската полиция; показанията на свидетеля Н. С., твърдящ, че пред него никой не е бил частния обвинител, същевременно не видял увреждания по лицето му при откарване в полицията, а след връщане от Бърза помощ забелязал марля на окото му. Всичко казано е независимо от поведението на самия потърпевш- употребил алкохол и заканвал се с убийство на един от свидетелите,за което е понесъл съответна отговорност. Оръжието му е било иззето на кръстовището на Петолъчката, а той го е предал без усложнения на представителите на реда. На трето място, въпреки че представителят на въззивната прокуратура не е поддържал протеста на първостепенната такава пред ОС-Ямбол, но не го е и оттеглил, съдът е имал процесуално задължение да обсъди всички доводи, изтъкнати в цитирания протест, включително и оплакванията за недопускане на определени доказателства, поискани от държавното обвинение, в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Това е така, независимо дали възраженията ще бъдат уважени, с необходимост от изписване на надлежна мотивировка за отказ. Изложеното не е сторено и в този смисъл е състоятелно възражението в искането за възобновяване, за липса на дължими според правилата, заложени в чл.339 НПК, мотиви. На последно място, разпоредбите на чл.318,ал.2 и чл.349,ал.2 НПК, последната, приложима и при възобновяване на наказателното производство от страна на касационния съд, дават възможност съответният оправомощен представител на прокуратурата да атакува съдебния акт или актове винаги, когато намира, че те са неправилни, както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия или осъдения. Затова е допустимо, а по същество е и основателно оплакването по обсъждания прокурорски инструмент, че в мотивировката на въззивната инстанция не е намерило място обсъждане на изразеното становище от повереника на частния обвинител и граждански ищец в допълнението към въззивната жалба. Вярно е, че то е посветено на преглед на материалите по делото в тяхната същина, но е важно наблягането на изпадането в безсъзнание на И. В., протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото се. Ето защо ВКС се солидаризира с доводите по искането за възобновяване, за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, състоящи се от една страна в липса на мотиви- абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Формалното присъствие на такива чрез повтаряне на аргументацията на първостепенния съд, без отговор на всички въздигнати аргументи по въззивни протест и/или жалби, е равностойно на липса на мотиви. От друга страна е накърнено правото на участие на страните в процеса чрез невъзможността да бъдат известени по надлежен процесуален ред за неоснователността на техните възражения. Това е неотстранено нарушение, оповестено в разпоредбата на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. В този смисъл въззивното съдебно производство следва да бъде възобновено, решението на ЯОС-отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Както правилно е отбелязано в искането, потвърждаването на изводите на първата инстанция е възможно, стига съдът да отговори на наведените аргументи срещу тях, като отговорите следва да бъдат обосновани с доказателства по делото- всички събрани и в частност с тези, на които наблягат страните в сезиращите второстепенния съд процесуални документи. Липсата на такава дейност действително нарушава прогласените в чл.13 и 14 НПК принципи, а не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.152/12 г.по описа на Окръжен съд- Ямбол. ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 86/05.08.12 г.,постановено от ОС-Ямбол по В.Н.О.Х.Д.152/12 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/