Р Е Ш Е Н И Е
№
231
гр.София, 10 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април
две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора СТЕФКА
БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 136/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на основание чл.421, ал.3 НПК от осъдения С. З. М. за възобновяване на въззивно чнд № 440/2009 год. и отмяна на решението от 05.01.2010 год. на Кюстендилския окръжен съд. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона и с неправилното приложение на чл.25-чл.23 НК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че доводите за нарушение на закона са неоснователни, тъй като групирането на наказанията е направено в съответствие с данните за времето на извършване на престъпленията и датата на влизане в сила на съдебните актове.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира:
Кюстендилският окръжен съд с решението си по въззивно чнд № 440/2009 год. потвърдил определението от 10.11.2009 год. по чнд № 1295/2009 год. на Дупнишкия районен съд, с което на основанията по чл.25-чл.23 НК е наложил на осъдения най-тежките от определените по 7 присъди наказания, обособени в две съвкупности – съответно 2 години и 10 месеца лишаване от свобода и 7 години лишаване от свобода и е приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено с присъдата по нохд № 448/2009 год. на Кюстендилския районен съд.
Възражението, че е допуснато нарушение на закона поради неправилно групиране наказанията и отказа наказанието по нохд № 1187/2004 год. на Дупнишкия районен съд да бъде включено в съвкупността на наказанията, наложени с влезлите в сила присъди по нохд № 123/1996 год., по нохд № 64/2002 год. и по нохд № 106/1994 год. е неоснователно. Наказанието от 7 години лишаване от свобода може да бъде включено само във втората съвкупност с наказанието по нохд № 948/2002 год., присъдата по която е за извършено на 13.07.2002 год. престъпление по чл.195 и е влязла в сила на 15.01.2004 год. Невъзможно, както законосъобразно са приели инстанциите по същество, е включването в първата съвкупност, за да се наложи едно общо наказание от определените по: нохд № 123/1996 год., по което е постановена влязла в сила присъда на 08.11.1996 год. за извършено на 23.12.1993 год. престъпление по чл.216 НК, нохд № 106/1994 год., по което е постановена влязла в сила на 15.11.1994 год. присъда за извършено на 15.10.1992 год. престъпление по чл.129 и нохд № 64/2002 год., по което има постановена влязла в сила на 09.07.2002 год. присъда за извършено на 19.12.1992 год. престъпление по чл.256 НК. И това е така, защото присъдите по първите две дела са влезли в сила съответно на 08.11.1996 год. и на 15.11.1994 год. – преди осъдения да е извършил престъплението по нохд № 1187/2004 год.-10.10.1998 год. и не са налице основанията по чл.25 вр.чл.23 НК. Групирането с наказанието по нохд № 64/2002 год., присъдата по което е влязла в сила на 09.07.2002 год. за престъпление, извършено на 09.12.1992 год. ще постави в по-неблагоприятно положение осъдения, защото наказанието, наложено с влязлата в сила на 15.01.2004 год. за извършено на 13.07.2002 год. престъпление /след влизане в сила на присъдата по нохд № 64/2002 год./, определено в размер на 1 година лишаване от свобода, ще следва да бъде изтърпяно отделно и така се увеличава общия размер на наказанието, което следва да бъде изтърпяно. По тези съображения с отказа да бъде включено наказанието по нохд № 1187/2004 год. на Дупнишкия районен съд във втората съвкупност не е допуснато нарушение на закона.
Законосъобразно са приложени чл.68 НК като е приведено в изпълнение наказанието, в изпитателния срок на който е извършено престъплението по нохд № 123/1996 год. и нохд № 106/1994 год., както и чл.70 НК . Нито подлежащото на изпълнение отложено наказание, нито подлежащия на изпълнение неизтърпян остатък може да се групира с наказанията по останалите влезли в сила присъди.
Предвид изложеното за липса на основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК за отмяна, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Затова и на основание чл.424 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. З. М. за възобновяване на въззивно чнд № 440/2009 год. и отмяна на решението от 05.01.2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: