О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60402 гр. София,02.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1435 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. С. и С. С. М., представлявани от адв. Й. К., срещу решение № 1036 от 06.02.2020г. по в.гр.д. № 11122/2019г. на СГС, с което е обезсилено решение от 15.02.2019г. по гр.д. № 35685/2017г. на СРС, III ГО, 155 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ЗК „Уника” АД е осъдена да заплати разделно на касаторите в качеството им на наследници на М. Т. С., починала на 27.02.2015г., сумата от по 25 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинено ПТП на 01.03.2012г., при което е настъпила смъртта на С. К. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2014г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва върху главницата за периода от 01.03.2012г. до 04.03.2012г., като неоснователна, а за периода от 05.03.2012г. до 26.92.2014г., като погасена по давност.
Касаторите излагат довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като изводите на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото, както и са приложени неправилно материалния и процесуалния закон относно установяване на обстоятелството дали приживе на наследодателката им са били заявени претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърдят, че с молба вх.№ 003 от 12.02.2015г. до ЗК „Уника” АД наследодателката им М. С. е подала искане за плащане на присъденото ѝ обезщетение в размер на 50 000 лева, преди да почине. Сочат, че в случая носителят на субективното право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е изявил личната си преценка, като е предявил правото си пред наказателния съд и наред с това е подал искане за изплащане на обезщетение в административната фаза на производството по чл.288 КЗ /отм./ спрямо застрахователя, явяваща се законова процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос дали искът е допустим, позовавайки се на отправянето на молба за изплащане на обезщетение за вреди от ПТП до застрахователя, явяващо се законова процесуална предпоставка за упражняване на правото на иска. Позовават се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 208 от 02.09.2013г. по т.д. № 364/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 606 от 25.10.2017г- по ч.т.д. № 2180/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че макар и да не е изведен конкретен правен въпрос, от изложението може да се направи извод, че се търси разрешение на въпроса допустимо ли е наследниците на увредено от деликт лице да предявят съдебен иск за претърпените от него неимуществени вреди, респ. на въпроса наследява ли се правото на иск за неимуществени вреди. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1528 от 20.06.1972г. по гр.д. № 567/1972г. на I ГО, решение № 2732 от 20.12.1975г. по гр.д. № 1487/1975г. на I ГО, решение № 829 от 05.08.1069г. по н.д. № 730/1969г. на III НО на ВС, определение № 169 от 31.03.2009г. по ч.т.д. № 11/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда Т. Русланович М. е признат за виновен в това, че на 01.03.2012г. в [населено място] поради нарушение на правилата за движение е причинил смъртта на С. К. С. и е осъден да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на М. Т. С. сумата 50 000 лева, а на К. С. С. и на С. С. М. – по 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012г. Посочил е, че по повод заявление на ищците от 12.01.2015г. при ответника е била образувана преписка по щета № 11419000307, като, видно от писмо с изх. № 3984 от 28.10.2016г., отвеникът е уведомил ищците, че отказва да изплати обезщетение за претърпените от М. Т. С. вреди поради настъпила смърт на същата. Взел е предвид, че М. С. е починала на 27.02.2015г. и е оставила за наследници децата си – ищците по делото.
Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производство по делото, е намерил за основателно възражението за липсата на материалноправна легитимация на ищците да предявяват искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като е изложил съображения, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е личен, поради което, ако носителят на вземането за обезщетение почине, преди да е предявил иска си, неговите наследници не могат да търсят обезщетение по съдебен ред. Посочил е, че доколкото от ищците не се поддържа твърдението от общата наследодателка приживе да са били заявени срещу застрахователя – ответник претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание договора за застраховка „Гражданска отговорност”, а напротив, изричното им твърдение е, че тя е починала преди извънсъдебното заявяване на искането до застрахователя, то тези неимуществени вреди като такива със строго личен характер са се погасили със смъртта ѝ.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос, макар и непрецизно формулиран, уточнен от съда с оглед наведените в изложението доводи, се отнася до допустимостта на иск по чл.226 КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията пред Гаранционния фонд по реда на чл.288, ал.7 КЗ/ отм./. Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил изхода на делото. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посочената и представена от касаторите практика на ВКС е неотносима и не съдържа обсъждане на уточнения по-горе процесуалноправен въпрос. Налице е обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на формирана по въпроса постоянна практика, създаващо възможност за противоречивото му разрешаване.
С оглед на това настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния уточнен от касационната инстанция материалноправен въпрос: „Допустим ли е иск по чл.226 КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред Гаранционния фонд по реда на чл.288, ал.7 КЗ/ отм./?“.
На основание чл.81, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1036 от 06.02.2020г. по в.гр.д. № 11122/2019г. на СГС.
УКАЗВА на К. С. С. и С. С. М. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1000 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|