Р Е Ш Е Н И Е                                                  №  121   София,  26 март 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 март, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 89/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по жалба на подс. В. С. С. от гр. С., чрез нейния защитник - адвокат Н, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 997/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо, а от обстоятелствената й част може да се направи извод и за възражение за незаконосъобразност, като се иска да бъде отменен и подсъдимата оправдана.   Повереникът на частните обвинители – адвокат Е, счита жалбата за неоснователна.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата не следва да бъде уважавана.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 545/22.12.2008 г., Софийският апелативен съд, 3-ти наказателен състав, е потвърдил присъда от 18.06.2007 г., по нохд № 1758/2006 г., на Софийски градски съд, НО, 4-ти състав, с която подс. В. С. С., е била призната за виновна в това, че на 06.12.2005 г., в гр. С., на улица „Н. Коперник” № 23, при управление на МПС – л. а. “Шкода Фаворит, с ДКН С 42 73 СВ, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДП – за избор на скоростта в зависимост атмосферните условия, състоянието на пътя и другите обстоятелства имащи значение за безопасността на движението и задължението да направи всичко възможно да намали скоростта или да спре при възникнала опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на И. В. Д. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, осъдена на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 НК и лишена от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца по чл. 343г НК. Със същата присъда е била оправдана за нарушение по чл. 20, ал. 1 и останалите хипотези по чл. 20, ал. 2 ЗДП и присъдени направените разноски.   По довода за необоснованост на съдебния акт:     Направените възражения в жалбата по този довод, изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като същият не е включен в касационните основания, установени в чл. 348 НПК.   По довода за нарушение на закона:     Посоченото оплакване, за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.   При приетите за установени от предходните съдилища фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, изводите и на въззивната инстанция, че подсъдимата С. е осъществила от обективна и субективна страна, именно състава на престъплението, за което е била обвинена и осъдена, са законосъобразни. Деянието е правилно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимата е управлявала лекия автомобил, в нарушение на посочените по - горе правила за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на И. Д. Изводите и заключенията и на въззивния съд, относно правнорелевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствения материал. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на посоченото престъпление. В хода на съдебното производство пред въззивния съд, не е възникнала необходимост от събиране на нови доказателства, а и такива искания не са направени. Видно от мотивите към решението, извършена е проверка на съставомерността на деянието, обсъдени и са преценени подробно направените възражения и правилно е било прието, че първоинстанционния съд е стигнал до законосъобразен извод за извършеното от подсъдимата и неговата правна квалификация.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Както бе посочено, същият подробно се е занимал с възраженията за авторството на деянието, преценявайки в тази връзка събраните доказателства . Изложените съображения са убедителни, логични и законосъобразни, основаващи се на пълна преценка, на всички данни от доказателствените средства, на изискванията по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин. Поради това е правилно заключението, че тези възражения са оправергани от посочените доказателства и от там неоснователни, което се споделя и от настоящата инстанция.   Касационната инстанция счита изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда за напълно законосъобразни. Намира, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти.   В тази връзка е неоснователно твърдението, релевирано и пред касационния съд, че подсъдимата С. , не е извършила инкриминираното деяние. То се опровергава изцяло от обективните находки при извършената аутопсия на трупа, които изключват от медицинска гледна точка получаването на уврежданията при падане от собствен ръст върху платното, а експертните заключения са категорични за наличие на следи от директен удар в лявата подбедрица и седалище на пострадалия, от показанията на св. Г, С. , М. , от заключенията на автотехническата и медико-автотехническа експертизи за мястото на удара, посоката на движение, на пострадалия, получените наранявания, правдоподобността на обясненията на подсъдимата от техническа гледна точка. Следователно, въззивният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъплението от подсъдимата С. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, експертните заключения и писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията й през инкриминирания период.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. е извършила престъплението.   Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В настоящият случай съдилищата в мотивите си са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават подс. С. , като извършител на деянието.   С оглед на изложеното настоящият състав на 2 наказателно отделение при ВКС счита, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати твърдените от жалбоподателката нарушения, по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което жалбата се явява неоснователна и няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаването й.     По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:     Посоченият довод, неподкрепен с конкретни възражения при приетата от съдилищата квалификация на извършеното, е лишено от основание и е неоснователно. Правилно, размера на наказанието е определен при смекчаващите вината обстоятелства. В тази връзка са били подложени на преценка всички обстоятелства за деянието и дееца, за приноса на пострадалия, за настъпване на вредоносния резултат.   На вниманието, на въззивният съд е бил въпроса за справедливостта на наказанието. Същият подробно го е обсъдил в мотивите си и е направил законосъобразен извод, че е напълно справедлив. Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.     Съставът на съда, постановил обжалваното въззивно решение, се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието. И според настоящият състав на касационния съд, санкцията от една година лишаване от свобода, при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК и една година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС, е напълно справедлива и съобразена с разпоредбите на чл. 54 НК, с принципите на индивидуализацията. Няма никакво основание за намаляването й с оглед приетата квалификация и данните за личността на деянието и дееца, тъй като напълно съответства на тях. По-голямо снизхождение не би било съответно на целите, на наказанието по чл. 36 НК, на задачите, на наказателната репресия.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 - ро наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 545/22.12.2008 г., по внохд № 997/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: