Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 04 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 725 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. П. П. против нова присъда, постановена по внохд № 1036/14 г. на Окръжния съд-гр.Стара Загора, като се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1799/13 г. Районният съд-гр.Стара Загора оправдал подсъдимия П. по предявеното му обвинение по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.28, ал.1 НК. По внохд № 1036/14 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр.Стара Загора отменил присъдата на СЗРС и вместо нея на 26.03.2014 г. постановил нова присъда под № 14, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 10.04.2013 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи – пари в размер на 1280 лева от владението на собственика им П. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 4 години. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. Възражението за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е основателно. При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които злепоставят изводите по фактите, приети за установени от съда по същество. Редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са останали неизяснени по изискуемия от закона начин – обективно, всестранно и пълно. 1. От протокола на л.26 от досъдебното производство се установява, че на 10.04.2013 г. в 23.30 часа подсъдимият доброволно е предал личните си маратонки, конкретизирани по марка, цвят и материя. От показанията на св.Ч. и И., както и от обясненията на подсъдимия се установява, че същите маратонки са предадени от последния на орган на полицията, на същата дата, пред дома на пострадалата. Подсъдимият изяснява, че те са били поставени в чанта и след това в полицейската кола. От протокол № 231 от 10.05.2013 г. (л.28 досъдебното производство) е видно, че на експерта са предоставени коментираните маратонки, опаковани в зелен найлонов чувал, с лист на който освен номера на досъдебното производство и съответното РПУ присъства името на водещия разследването. Протокол за полицейски обиск на лице от 10.04.2013 г., 23.20 – 23.30 часа (л.40 от внохд) сочи, че такъв е бил извършен на подсъдимия П.. Така констатираното повдига редица въпроси, които не са получили отговор при разглеждане на делото от предходните инстанции, а това злепоставя достигането до обективната истина. Безспорно е, че маратонките на подсъдимия са веществено доказателство (чл.109 НПК), предоставено на органите на досъдебното производство, доброволно от него. Законът повелява това веществено доказателство да бъде внимателно огледано, подробно описано в съответен протокол и по възможност фотографирано, както и да се вземат мерки то да не се повреди или измени. От изложеното по-горе произтича неяснота относно: времевия период от фактическото предаване на вещественото доказателство до съставянето на протокола за доброволно предаване; взетите мерки срещу повреда или изменение на първоначалния вид на вещественото доказателство, изследвано от експерта по трасологическата експертиза и условията при които то е опаковано във вида, в който е предадено на експерта. 2. Редица свидетели очертават времето, през което подсъдимият е напуснал дома на св.И. свързано с футболен мач от шампионската лига, в това число и св.Ж.. Съдът е имал възможност да изясни обстоятелствата свързани с този факт, като установи кога на 10.04.2013 г. този мач е предаван, по коя телевизия, за какъв период от време и кога е била почивката между двете времена. 3. От показанията на св.Ж. и И. произтича, че на инкриминирания ден е имало позвъняването от първия на втория, по мобилен телефон. Съдът отново е пропуснал да изясни времето през което това е станало, въпреки възможността да получи отговор от съответния оператор. 4. Изследваното събитие е свързано с редица пунктове – домът на пострадалата, домът на св.И., домът на родителите на подсъдимия, домът в който той живее, магазин „нонстоп”. За яснота на показанията си, видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 26.03.2014 г. (внохд – л.54), св.Ж. е ползвал саморъчна скица, която обаче не е приложена към делото. Изясняването на въпросите от кръга по чл.102 НПК налага разпитът на свидетелите да бъде придружаван тъкмо с такива скици или със скица, изготвена от съответни технически лица – с надлежно обозначаване на съответния пункт, разстоянията между отделните пунктове. 5. За СЗОС от значение е била метеорологичната обстановка през инкриминирания период от време, но установяването й не може да бъде резултат от проучване в интернет, при общоизвестната възможност за промени на едни или други данни в него. Възможността за изясняване на този въпрос от Института по метеорология, не е ползвана. 6. От показанията на св.Т. произтича, че същият е посетил местопроизшествието около 22.00 часа, а от справката на л.41 (нохд) се установява, че сигналът за извършеното посегателство е регистриран в съответната за това тетрадка при РПУ в 22.45 часа. Очевидно наложително е изясняването на обективираното противоречие. При това да се съобрази, че Св.Д. И. и Т. са изпратени на мястото, по повод на постъпилия сигнал и са запазили местопроизшествието до пристигане на дежурната група (виж протокол за оглед на местопроизшествие на л.7 от досъдебното производство). 7. От последно посочения протокол е видно, че при огледа са иззети дактилоскопни следи от метална и картонена кутия. На л.11 от досъдебното производство е приложена експертна справка № 74 от 08.05.2013 г., в която е заявено, че те са негодни са сравнителна идентификация, поради липсата на достатъчен брой идентификационни признаци. Безспорно е, че тази експертна справка не се приравнява на експертно заключение. Редът по чл.144 НПК не е ползван, макар да е имало възможност за това, а при доказателствената обезпеченост по делото това е наложително. При новото разглеждане на делото очертаният кръг обстоятелства следва да бъде надлежно изяснен посредством предвидените в закона способи и доказателствени средства. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № 14 от 26.03.2014 г., постановена по внохд № 1036/14 г. на Окръжния съд-гр.Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: