Р Е Ш Е Н И Е № 495 гр.София, 16.11.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1049/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Б. А. Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд № 830 от 27.04.2012 г. по гр.д.№ 469/ 2012 г., с което в отношенията между молителя и [община] е прието за установено, че търговецът дължи на общината сумата 3 071,40 лв – стойност на извършени работи в изпълнение на Заповед № 1170/ 22.04.2009 г. на кмета на общината за премахване на преместваем обект за търговия и сумата 377,11 лв – лихва за забава. Молителят поддържа, че между същите страни на същото основание и със същото искане има друго влязло в сила решение (пак на Варненски окръжен съд, но по гр.д.№ 368/ 2012 г.), с което исковата претенция на общината е отхвърлена. На същото основание било образувано и трето дело (на Варненски районен съд с № 4816/ 2011 г.), и по него исковете на [община] не били уважени. Според молителя влезлите в сила решения си противоречат и, като неправилно, трябва да бъде отменено решението по гр.д.№ 469/ 2012 г. Излага и други съображения по съществото на спора, които според него обосновават извод за неоснователност на претенциите на общината. Ответната по молбата страна – [община] - не взема становище. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Гр.д.№ 368/ 2012 г. на Варненски окръжен съд е образувано по жалба на [община] срещу решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 6708/ 2011 г. Първоинстанционното решение е потвърдено и по този начин окръжният съд е отхвърлил предявените от [община] срещу [фирма], искове за признаване за установено, че търговецът дължи на общината сумата 1 386 лв – стойност на извършени работи в изпълнение на Заповед № 1170/ 22.04.2009 г. на кмета на общината за премахване на преместваем обект за търговия (павилион № 579 А,Б,В,Г,Д, разположен на [улица]в [населено място]) по издадена фактура № 7388/ 25.08.2009 г., както и сумата 170,17 лв лихви. Въззивният съд е постановил решението след като е направил самостоятелни фактически констатации и правни изводи по спора. Мотивирал е отхвърлянето на установителните искове с това, че общината не е ангажирала достатъчно доказателства за действителното извършване на строително-монтажните работи по премахването, за които е издадена от [фирма] – В. фактура № 7388/ 25.08.2009 г. и за тяхната стойност. По гр.д.№ 5478/ 2011 г. на Варненски районен съд (решението по което е потвърдено от Варненски окръжен съд по гр.д.№ 469/ 2012 г.), са разгледани следните предявени от [община] срещу [фирма], искове: за признаване за установено, че търговецът дължи на общината сумата 3 071,40 лв – цена на извършени работи във връзка с изпълнение на Заповед № 1170/ 22.04.2009 г. на кмета на общината за премахване на преместваем обект за търговия (павилион № 579 А,Б,В,Г,Д, разположен на [улица]в [населено място]) по издадена фактура № 7387/ 25.08.2009 г., както и сумата 377,11 лв лихви. Като краен резултат въззивният съд е уважил исковете, приемайки от представените по делото доказателства, че извършеното демонтиране е законосъобразно и че сумата по фактурата е основателно начислена и дължима. Решението е влязло в сила на 27.04.2012 г. Представено е по делото и решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 4816/ 2011 г., с което са отхвърлени предявени от [община] срещу [фирма] искове за сумата 1 497 лв – разходи за премахване на преместваем обект за търговия съгласно Заповед № 1170/ 22.04.2009 г. на кмета на общината (павилион № 579 А,Б,В,Г,Д, разположен на [улица]в [населено място]) по издадена фактура № 7386/ 25.08.2009 г., както и сумата 170,17 лв лихви. Това решение обаче няма данни да е влязло в сила, поради което е без значение в производството, образувано въз основа на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. При тези данни не може да се направи извод, че между двете влезли в сила въззивни решения (по гр.д.№ 469/ 2012 г. и по гр.д.№ 368/ 2012 г. на Варненски окръжен съд), съществува противоречие. Такова би било налице при пълен субективен и обективен идентитет между разгледаните с тях спорове. В случая е налице само субективен идентитет, тъй като споровете са между едни и същи страни – [община] и Б. А. Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма]. От обективна страна обаче идентичност между делата няма. Вярно е, че по всяко от тях се претендира установяване на съществуването на задължение на търговеца да покрие разходите, които общината е направила за заплащане на извършени работи в изпълнение на Заповед № 1170/ 22.04.2009 г. на кмета на общината за премахване на преместваем обект за търговия, стопанисван от търговеца. Тези разходи обаче са различни. По гр.д.№ 368/ 2012 г. на Варненски окръжен съд са претендирани разноските за извършени работи по издадена от фактическият им извършител фактура № 7388/ 25.08.2009 г. на стойност 1 386 лв. А по дело № 469/ 2012 г. на Варненски окръжен съд се претендира установяването на парично задължение за сумата 3 071,40 лв по друга фактура - № 7387/ 25.08.2009 г. Очевидно е, че се касае за различни работи, тъй като стойността им е различна и са фактурирани в два отделни документа. С първото от посочените решения исковете са отхвърлени като недоказани, тъй като съдът е приел, че по делото не са ангажирани достатъчно данни в подкрепа на твърденията на ищеца. Второто решение уважава исковете по съображения, че по това дело наличният доказателствен материал е достатъчен за установяване на извършените работи и стойността им. Следователно между двата акта няма обективен идентитет – основанието, на което са заявени претенциите на [община] по всяко от двете дела, е различно. Съответно не съставлява противоречие между двете решения обстоятелството, че основанието на иска по гр.д.№ 368/ 2012 г. е отречено като недоказано, а по гр.д.№ 469/ 2012 г. са намерени достатъчно доказателства за осъществяването на правопораждащите факти. А след като няма такова противоречие, не може да се изследва дали някое от решенията е неправилно. Преценката на доказателствения материал от въззивната инстанция и правните й изводи, в производството по чл.303 от ГПК касационният съд не може да контролира. Поради това е недопустимо и обсъждането на изложените в молбата на отмяна доводи по правилността на решението, постановено по гр.д.№ 469/ 2012 г. на Варненски окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. А. Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненски окръжен съд № 830 от 27.04.2012 г. по гр.д.№ 469/ 2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: