Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр.София, 23 април 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 409/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на заместник апелативен прокурор при Апелативна прокуратура гр.Пловдив, срещу въззивно решение №831 от 22.12.2014 год. по внохд№349/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №10 от 11.03.2014 год. по нохд№447/2013 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора.
В протеста са изтъкнати касационни основания по чл. 348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
За нарушение на закона се сочи неправилно приложение на чл. 9, ал.2 от НК; от доказателствата не следва извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието; съдилищата са разгледали само данните за ниското количество и стойност на наркотика, както и характеристичните данни за подсъдимия, което не е достатъчно основание да се приеме малозначителност на деянието, особено при обвинение за разпространение на наркотично вещество, при което количеството на наркотика, макар и минимално, не е определящо за степента на обществена опасност, която априори е завишена. Цитира се решение № 284/27.05.10 г. по нд №180/10г. на ВКС, ІІ н.о., според което, малкото количество на намереният в подсъдимия наркотик не е критерий за приетата от съда ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, тъй като крайните разпространители на наркотик обикновено не носят големи количества от веществото. Извод за малозначителност на деянието не е следвало да бъде направен ако при правилна правна оценка на установените факти от показанията на свид.Пъдиков, че е знаел и за други случаи на разпространение на наркотично вещество от подсъдимия; че подсъдимият е накарал свид. Пъдиков да твърди неистина, относно първоначален негов отказ да му предостави поисканото от свидетеля наркотично вещество.
За съществени процесуални нарушения се изтъкват пороци при формирането на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, поради нарушаване правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на данните по делото. Въззивният съд е игнорирал отречените показания на свид.Пъдиков при разпита му на 13.12.2012 год. на л.35 от досъд.произв. от тези, депозирани при очната ставка с обвиняемия Ш., проведена на 12.12.2013 год. на л.34 и на л.36 от досъд.произв., в които е заявил, че подсъдимият му е отказвал първоначално да му намери наркотик; неправилно са ценени обясненията на подс.Ш., дадени при първото разглеждане на делото пред първостепенния съд по нохд№251/13 год. на ОС гр.Стара Загора, които не са били приобщени в доказателствения материал по внохд№447/2013 год.на ПАС; игнорирани са приобщените в съдебната фаза показания на свид.Пъдиков от досъдебното производство на л. 29, според които месец –два преди да купи тревата от други познати е чул, че Н. Ш. продава трева, и на л. 35, че веднъж си е купувал марихуана от подсъдимия.
Иска се отмяна на въззивното решение съгласно чл. 354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд гр.Пловдив.
В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него подробни съображения.
Подсъдимият Н. Ш. в своя лична защита и упълномощеният му защитник адвокат Р. К. оспорват протеста като неоснователен с молба за оставяне в сила на въззивното решение като законосъобразно. Правилни са изводите за малозначителност на деянието. Превенциите на наказанието няма да бъдат постигнати с ефективно осъждане на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият Ш. заявява , че е допуснал грешка и признава вината си, моли за оставяне в сила решението на въззивната инстанция.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И ОТРАЗЕНИТЕ В НЕГО АРГУМЕНТИ, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА КАТО СЕ ЗАПОЗНА С МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С присъда от 02.07.2013 год. по нохд№251/13 год. на ОС гр.Стара Загора подсъдимият Н. Х. Ш., ЕГН: [ЕГН], е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинението за това, че на 26.07.2012г. в [населено място] , без надлежно разрешително да е разпространил на Н. А. П. и Б. Е. Г. високо рисково наркотично вещество - марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1874 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6% /тегловни проценти /, на стойност 1,12 лева /един лев и дванадесет стотинки/, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, предл. пето от НК и е осъден във вр. с чл. 55, ал.1,т.1 и ал.3 от НК на три месеца лишаване от свобода като наказанието е отложено за изпълнение за срок от три години, съгласно чл. 66 от НК, считано от влизане в сила на присъдата.
По въззивна жалба от защитата на подсъдимия е образувано внохд№311/2013 год. на Апелативен съд гр.Пловдив, по което с решение №160/ от 18.09.2013 год. е отменена присъдата по нохд№251/13 год. на ОС гр.Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
С присъда №10 от 11.03.2014 год. по нохд№447/2013 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора подсъдимият НИКОЛАЙ Х. Ш. е признат за НЕВИНОВЕН и вр. с чл.9, ал.2 от НК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за същото престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. пето от НК.
С въззивно решение №831 от 22.12.2014 год. по внохд№349/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, образувано по протест на прокурор при ОП гр.Стара Загора, е потвърдена присъда №10 от 11.03.2014 год. по нохд№447/2013 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора.
Относно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения:
Производството по делото пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК с признание от подсъдимия на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт . При изясняване на фактите от предмета на доказване въззивният съдебен състав се е ръководил от правилата в рамките на които е било разгледано делото пред първата инстанция, приела с изрично определение от 11.03.20`14 год. по нохд№447/13 год. на ОС гр.Стара Загора, че направеното от подсъдимия Н. Ш. самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и, че при постановяване на присъдата съдът ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като ще ползва събраните на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени, съгласно чл. 373, ал.4 вр. с чл. 283 от НПК, чрез прочитането им. При тази процедура първоинстанционният и въззивният съд не могат да събират доказателства, несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения. Не се споделя от състава на ВКС твърдението в протеста, че инстанциите по фактите са изградили констатациите за деянието и дееца без цялостна и всестранна оценка на доказателствените източници. Обратното е вярно. Спазени са правилата на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал.3 и ал.5 от НПК. Обясненията на подсъдимия относно извършеното деяние и участието му като автор на същото са потвърдени изцяло от показанията на свидетелите Н. П., Б. Г.,П. П., С. М., от разпечатките на телефонните разговори на инкриминираната дата между подс.Ш. и свид. П., от заключението на физико-химическата експертиза, изготвена с протокол №301/30.07.2012 год.
Уместно, но без да промени крайните изводи по приложението на закона, е оплакването в протеста срещу извода на въззивната инстанция, приет въз основа на спорно и противоречиво доказателство - отречени показания на свид.Пъдиков при разпита му на 13.12.2012 год. на л.35 от досъд.произв., от тези, депозирани при очната му ставка с обвиняемия Ш. на 12.12.2013 год. / спр. на л.34 и на л.36 от досъд.произв./ , отнасящи се за факта, че подсъдимият първоначално бил отказал да набави поискания от Пъдиков наркотик. Свидетелят първоначално е заявил, а после е отрекъл, че в първия им разговор подсъдимият е отказвал да му набави наркотик. Съдебните състави по фактите не са изложили съображения защо са дали вяра на отречените показания на свидетеля за това обстоятелство и то недопустимо е послужило на съда за един от аргументите за маловажност на деянието/ спр. стр.4 от мотивите на въззивното решение/. Въпреки това, допуснатото нарушение при оценъчната дейност на съда не се отразява върху правилността на въззивното решение, тъй като са събрани други безспорни и убедителни доказателства за ниската степен на обществена опасност на процесното деяние. Следва да се отбележи, че в производството в условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371,т.2 от НПК позицията на представителя на обвинението, както и тази на подсъдимия и защитата му остават рамкирани в сферата на признатите фактически положения в обвинителния акт, потвърдени от доказателствената съвкупност, събрана в досъдебната фаза. В тези предели е възможно установяване на правопроменящи и/или правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, както и с предпоставките, пораждащи или изключващи наказателната отговорност, но не и оспорване на фактическите обстоятелства в обвинителния акт. Във фактическите обстоятелства на обвинението, определящи наличието и степента на обществена опасност на процесното деяние на подсъдимия Ш. не са включени данни дали той първоначално се е съгласил, или първо е отказал да набави наркотика, както и данни за това дали е съпричастен към системна дейност по разпространяване на наркотични вещества.
Несъстоятелно е твърдението в протеста, че са били ценени обясненията на подс.Ш., събрани по нохд№251/13 год. на ОС гр.Стара Загора, но неприобщени при новото разглеждане на делото в първата инстанция. Тези обяснения не са приобщавани и не са обсъждани при повторното разглеждане на делото пред първата инстанция, макар и те по съдържание да са напълно съответни на обясненията на подс.Ш., приобщени от досъдебното производство в съдебната фаза на процеса.
В мотивите на контролираните съдилища липсват съображения относно направения извод, че подсъдимият не е системен разпространител на инкриминирания предмет. Изводът е верен, тъй като безспорни доказателства
в обратната насока не са събрани по делото. Дори да бяха обсъдени, показанията на свид.П. пресъздават обстоятелства, чути и възприети чрез другиго. Те представляват производно доказателство, непотвърдено от друг пряк доказателствен източник в процеса. Освен това те са и вътрешно противоречиви; в приобщените показания на свид.П. / спр.на л. 29, и на л.35 от ДП / той твърди както, че „месец –два преди да купи тревата”, от други познати ” е чул”, че подсъдимият Н. Ш. продава трева, а едновременно и твърди, ,,че преди веднъж” си е купувал марихуана от подсъдимия.
Не е допуснато нарушение на материалния закон.
Проверката на атакуваното решение показа, че правнозначимите обстоятелства за положителния извод по приложението на предпоставките на чл. 9, ал.2 от НК са правилно оценени от инстанционните съдилища. От заключението на изготвената на досъдебното производство физико - химическа експертиза - протокол № 301/30.07.2012 год. е установено, че растителната маса, която подс. Ш. е предал на свидетелите е марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 0,1874 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4,6% /тегловни проценти / и има стойност 1,12 лева /един лев и дванадесет стотинки/. Тези данни категорично сочат, че предметът на престъплението е не само с твърде занижена стойност като количество и паричен еквивалент, но и с ниско съдържание на активно действащ наркотичен компонент. Неоснователно се изтъква в протеста, че за извода за явна незначителност на деянието съдилищата са се позовали само на данните за изключително ниската стойност и количество на наркотика и на характеристичните данни за подсъдимия, но не са отдали значение, че обществената опасност при неправомерното разпространяване на наркотик не е обусловена от неговото количество и стойност. Съставът на ВКС споделя аргументите в решението на АС гр.Пловдив, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК има своето систематично място в Общата част на Наказателния кодекс, поради което е относима към всички престъпни състави, уредени в Особената част на НК. За конкретния престъпен състав по чл. 354а, ал. 1, предл. пето от НК, както и за всеки друг състав от Особената част на НК следва да се преценява на общо основание дали конкретното деяние съдържа елемента обществена опасност и в каква степен. Без значение е, че за този състав не се предвижда „маловажен случай” и, че процесното престъпление поначало е „тежко” по критерия на чл. 93 т.7 НК. В съдебната практика отдавна е утвърдено разбирането, развито в ТР №113/82 год. на ОСНК на ВС, че до извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са времето, мястото и начина на извършване деянието, неговия предмет, личността на дееца, съдимостта, процесуалното поведение и отношение към извършеното, наказателно правен светоглед и пр. Основателно е прието в атакуваното решение, че няма безспорни доказателства, характеризиращи подсъдимия като системен разпространител на наркотици. Цитираното решение на ВКС по нд №180/10г. на ВКС, ІІ н.о. , че крайните разпространители обикновено не носят големи количества наркотични вещества, поради което ниското количество на намереният в подсъдимия наркотик не е критерий за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, е принципно вярно съждение, но то следва да се преценява към всеки конкретен случай и не се отнася до настоящия. Правилно е преценено, че в конкретния случай явната незначителност на обществената опасност се обуславя от комплексната оценка на проявната форма на извършване деянието; от твърде незначителното количество и минимален стойностен паричен еквивалент на предмета на престъплението; от личността на дееца, който няма други противозаконни прояви и има критичното отношение към извършеното; позитивната обществена ангажираност на подсъдимия с обучение във висше учебно заведение; необремененото съдебно минало
Предвид изложеното, законосъобразно е приложена нормата на чл. 9 ал.2 НК, макар формално да са осъществени признаците на престъплението по чл. 354а ал. 1, пр.5 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което правилно подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението.
Воден от тези мотиви, протестът на АП гр.Пловдив е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение .
Съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, съставът на ВКС , ІІІ н.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №831 от 22.12.2014 год. по внохд№349/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №10 от 11.03.2014 год. по нохд№447/2013 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|