1 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 339 гр. София, 22.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1292 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 88 от 26. 04. 2022 г. по т. д. № 612/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК, на влязло в сила решение № 88 от 12. 10. 2021 г. по т. д. № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд. С него е уважена жалбата на Й. Е. М. срещу постановения от Агенция по вписванията отказ № 20210923121041-2/29. 09. 2021 г. в частта му, с която е отказано вписване в търговския регистър прекратяване дейността на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД предвид смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството, откриване производство по ликвидация и определяне срок на ликвидацията, като е указано на Агенцията по вписванията да впише посочените обстоятелства. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е недопустимо и неправилно и прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като по делото, по което е постановен /т. д. № 612/2022 г. на ВКС/, с определение № 72 от 30. 03. 2022 г. съставът на ВКС се произнесъл по молба за отмяна на И. И. Т. – М. лично и като законен представител на малолетния Н. Е. М.. Така по едно и също дело съдът, който формирал вече вътрешно убеждение във връзка с първото искане за отмяна, се произнесъл с идентични мотиви по искане, направено от друго лице и на други фактически основания. В жалбата са изложени и доводи за неправилност на атакуваното определение, като е мотивирано становище, че съставът на ВКС неоснователно се позовава на т. 2 на ППВС № 2/1977 г., което било постановено в една напълно различна правна и обществена рамка, както и на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК. Частният жалбоподател сочи, че спорният въпрос в настоящия случай не може да бъде пререшаван, а има несъмнени и съществени материалноправни последици за молителя. Излага съображения, че молбата на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 304 ГПК за отмяна на решението следва да бъде разгледана, тъй като целта на производството за отмяна е да се даде възможност, когато се установи, че са съществували конкретни безспорни пречки за установяване на обективната истина и постановяване на справедливо решение по едно дело, тези пречки да бъдат отстранени и производството възобновено. Оспорва като необосновани аргументите на съда, с които принципно се изключва молителят като легитимирано лице в хипотезата на чл. 304 ГПК, тъй като не е заявител пред ТРРЮЛНЦ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна. В обжалваното определение тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е констатирал, че е постановил определение № 72 от 30. 03. 2022 г. по молба на И. М. и Н. М. за отмяна на решението на Бургаски окръжен съд, с което по жалба на Й. Е. М. е отменен отказ № 20210923121041-2/29. 09. 2021 г. на Агенцията по вписванията в частта му, с която е отказано вписване в търговския регистър прекратяване дейността на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД предвид смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството, откриване производство по ликвидация и определяне срок на ликвидацията и е указано на Агенцията по вписванията да впише посочените обстоятелства, както и че е пропуснал да се произнесе по молбата за отмяна на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД, с която е бил надлежно сезиран за упражняване на извънинстанционен контрол. Приел е, че молбата на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД за отмяна на същото решение, е недопустима по вече изложените в определение № 72 от 30. 03. 2022 г. съображения. Посочил е, че атакуваният акт, постановен в едностранно охранително производство, не е измежду съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито разрешава материалноправен спор. Позовал се е на ППВС № 2/1977 г. и на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че действително производството по ликвидация, предпоставено от прекратяването на дейността на търговеца, би имало евентуални материалноправни последици, но тези последици не са пряко производни на атакуваното съдебно решение, нито на самото вписване. В определението е изтъкнато, че едностранният характер на охранителното производство изключва и процесуалната легитимация на молител, различен от заявителя в регистърното производство. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател в настоящото производство за недопустимо произнасяне на ВКС, тъй като съдът е бил надлежното сезиран с молба на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД за отмяна на постановеното в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ влязло в сила решение на Бургаски окръжен съд и е образувано общо производство /по т. д. № 612/2022 г. на ВКС, І т. о./ по молбите на И. М. и Н. М. и „НЕМ – Консултинг“ ЕООД предвид насочеността им срещу един и същи съдебен акт. Не би могло да се приеме, че е било налице основание по чл. 22, ал. 1 ГПК за отвод на състава на ВКС с оглед вече извършеното произнасяне по молбата за отмяна на И. и Н. М. с определение № 72 от 30. 03. 2022 г. Същевременно, дори и да е съществувала подобна пречка за произнасянето на състава на ВКС, то тя не би се отразила на допустимостта на постановения от него акт за оставяне на молбата за отмяна без разглеждане. Що се отнася до излагането от съда на идентични мотиви за недопустимост на молбата на дружеството и на молбата на И. и Н. М., то същото е пряко следствие от обстоятелството, че с молбите се атакува един и същи съдебен акт. Правилна е извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД. Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В мотивите към т. 3 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Изяснено е, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В съобразителната част на Тълкувателно решение № 6 от 20. 05. 2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правното естество на отмяната, чиято правна уредба в сега действащия ГПК не е променена, обуславя приложението на тълкувателния подход, използван в т. 2 ППВС № 2/1977 г., препотвърден и в Тълкувателно решение № 7/2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно който отмяната има за цел преодоляване на неправилно формираната сила на пресъдено нещо на съдебен акт, когато пораждането й е резултат на основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и възстановяване висящността на исковото производство. Тази цел определя приложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол по отношение на конкретни актове. От изложеното следва, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект - сила на пресъдено нещо в трите му проявления /правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо/. Следователно, за да бъдат относими към разглежданото производство, актовете трябва да бъдат постановени от съд, в правораздавателно производство и да пораждат сила на пресъдено нещо. Решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК, е постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол. Решенията, постановени в охранителното регистърно производство, което е с едностранен и безспорен характер, не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. С тях не се дава защита по повод нарушени материални права, а се цели известяване относно промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ. Извод за неприложимостта на извънинстанционния способ следва пряко и от възможността по чл. 26 ЗТРРЮЛНЦ при влязъл в сила отказ на длъжностното лице по регистрацията да се инициира ново производство за вписване на същите обстоятелства. Не би могло да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 304 ГПК, регламентираща правото на отмяна за трето лице, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото, именно поради едностранния характер на производството по ЗТРРЮЛНЦ /в случая заявител в производството е била Й. Е. М., която е подала и жалбата срещу отказа за вписване/. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана в определения по т. д. № 2424/2013 г., ІІ т. о., ч. т. д. № 512/2014 г., І т. о., ч. т. д. № 2098/2019 г., І т. о., т. д. № 4/2022 г., ІІ т. о. и др. По изложените съображения молбата на „НЕМ – Консултинг“ ЕООД за отмяна на постановеното в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решение № 88 от 12. 10. 2021 г. по т. д. № 463/2021 г. на Бургаски окръжен съд е недопустима и като я е оставил без разглеждане с атакуваното определение, първият тричленен състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 88 от 26. 04. 2022 г. по т. д. № 612/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.