3 Р Е Ш Е Н И Е №89 гр. София, 22 май 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА БОНКА ЯНКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора П.Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 365/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия В. Г. А. срещу решение № 2/18.02.2019г. по внохд № 73/2018г. по описа на Военно апелативен съд -гр. София. С обжалваното решение е изменена присъда № 1/10.01.2018г. по нохд № 79/2017г. на СВС в частта, в която подсъдимият В. А. е признат за виновен да е извършил престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал. 2 от НК на 08.07.2008г. и вместо това е признат за виновен да е извършил престъплението на неустановена дата през м.06.2008г. във в.ф. 52090 гр. Д. Митрополия. Присъдата, в останалата й част по това обвинение, е потвърдена. С касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението в неговата изменителна част. Ангажира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се твърди че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение. С позоваване на констатираните в отменително Р. № 217/27.11.2018г. по к.д. №1042/2018г. на ВКС, ІІІ н.о. процесуални нарушения се сочи, че актът е постановен при неизпълнение на задължителни указания на ВКС, тъй като обвинението не било изменено по реда на чл. 287 от НПК от прокурора. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: Жалбата на подс. В. А. е подадена от процесуално легитимирано лице. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на решението и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационното производство е второ по ред, като с първото решение на касационната инстанция № 217/27.11.2018г. по к.д. № 1042/2018г., ВКС, ІІІ н.о. е отменил постановеното първо по ред въззивно решение № 19/08.08.2018г. по внохд № 10/2018г. на Военно апелативния съд, единствено в частта му, с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК на неустановена дата през м. 07. 2008 година. Соченото определя и пределите на настоящата касационна проверка - единствено по отношение на осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК, извършено през м.06.2008г. и само по заявените в касационната жалба доводи в подкрепа на твърдяното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Според защитника на подсъдимия въззивният съд е действал в нарушение на разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК, като не е изпълнил задължителните указания, дадени в предходното отменително решение на ВКС, в резултат на което с осъждането на подсъдимия за различен момент на извършване на деянието по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК съдът се е произнесъл по непредявено обвинение, с което е нарушил правото му на справедлив съдебен процес. Твърдяното нарушение, с произтичащите от него фактически и правни последици, не е налице. Съдът не е действал в нарушение на дадените задължителни указания в отменителното решение № 217/27.11.2018г. по к.д. № 1042/2018г., ВКС, ІІІ н.о. Напротив – стриктно се е придържал към тях, а обжалваното въззивно решение е постановено не в разрез, а в съответствие както с тях, така и с изискванията на процесуалния закон. Доводите в касационната жалба почиват на неправилен прочит на задължителните указания на касационната инстанция. Като основание за отмяна на първо постановеното въззивно решение по внохд № 10/2018г. по описа на Военно-апелативния съд в частта му, с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК на неустановена дата през м. 07. 2008г., в обсъжданото отменително решение на ВКС е прието произнасянето по непредявено фактическо обвинение по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК, доколкото за това деяние в обвинителния акт е било посочено, че е извършено на неустановена дата през месец юни 2008г., а въззивният съд с решението си внохд № 10/2018г. го е признал за виновен в това да е ползвал инкриминирания документ през м.07.2008 година. Касационният съд е разсъждавал за допустимостта на произнасяне по различен факт от този, който е бил предявен с обвинителния акт на подсъдимия и е заключил, че тя се предопределя от реализирана по чл. 287 от НПК процедура, която не е била осъществена. Указания за прилагане на чл. 287 от НПК не са давани. Без да е необходимо да се навлиза задълбочено в проблематиката на института на „изменение на обвинението” в съдебната фаза на наказателното производство, е достатъчно да се отбележи, че принципно във въззивното производство е недопустимо приложението на чл. 287 от НПК, в каквато насока се изтъкват съображения в касационната жалба. Друг е въпросът, че оплакването за произнасяне по непредявено обвинение, също е без основание. Доколкото липсва възражение за неправилна процесуална дейност на контролирания съд по установяване на значимата за отговорността на подсъдимия фактология, ВКС не намира основания осъществява контролните си правомощия по отношение на възприетите факти. По делото е установено, че инкриминираният неистински официален документ – свидетелство № 1867/1998г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложение към него рег. № 1867/16.07.1998г. на Технически колеж гр. Ямбол към Тракийски университет - гр. Стара Загора е ползван от подсъдимия А. на неустановена дата през м.06.2008г. във военно формирование 52090 [населено място], което е в съответствие с предявените с обвинителния акт фактически рамки на предявеното срещу него обвинение за това деяние (вж.л. 13 , трети абзац на обвинителния акт). С оглед посочените съображения ВКС констатира, че въззивният съд не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/18.02.2019г. по внохд № 73/2018г. по описа на Военно апелативен съд - гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: