Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * недопустим съдебен акт * ненадлежна страна


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 80
С., 26,07, 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА…..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 287 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 141/20.ІІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-С. въззивно решение № 187 на Габровския ОС от 17.ХІ.2010 г. по гр. дело № 231/2010 г. е бил допуснат при служебно констатирана вероятност същото да е процесуално недопустим съдебен акт: като постановено между ненадлежни страни.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора [фирма]-С. е заявил, че поддържа касационната жалба и пледира за касиране на атакуваното въззивно решение – като неправилно, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски /вкл. за първата и въззивната инстанции/ по приложен списък, от който е видно, че те общо възлизат на сумата 5 321.57 лв.
Ответникът по касация И. А. В., Е. [ЕГН] от [населено място], област Г., осъществяващ стопанска дейност като едноличен търговец с фирмата „И. В.”, не се е явил и не е изразявал каквото и да било становище по касационната жалба на д-вото лизингодател.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора лизингодател [фирма]-С. и след проверка относно процесуалната и материална законосъобразност на постановеното от Габровския ОС въззивно решение по гр. д. № 231/2010 г., Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното:
Касационната жалба е основателна.
Атакуваното от [фирма]-С. въззивно решение е било постановено при допуснати от състава на Габровския окръжен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отнасящи се до неговия служебен почин по чл. 101 ГПК да следи за надлежно извършване на всяко процесуално действие, каквото е и предявяването на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК. В случая тази искова претенция е била насочена срещу двама ответници, единият от които обаче, несъществуващ като отделен правен субект. Това е било пряка последица от издадената по заявление на касатора с правно основание по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ /запис на заповед/ срещу едноличния търговец И. А. В. от [населено място], Г., действащ с фирмата „И. В.”, който „солидарно” с авалиста И. А. В., Е. [ЕГН], или със себе си, следвало да заплатят „солидарно” на търговеца лизингодател сума в размер на 11 691.23 евро, представляваща част от главница по запис на заповед в размер на 13 627.80 евро – ведно с лихви разноски. Но ако процесуалният закон предвижда, че искът за съществуване на вземането „се смята предявен от момента на подаване на заявлението” /за издаване на съответната заповед за изпълнение/, стига това да е станало в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и да е била довнесена дължимата държавна такса, всичко това съвсем не означава, че решаващия съд е предварително ограничен от субективните предели на постановеният в заповедното пр-во съдебен акт. Ето защо и предвид правомощието й по чл. 269, предл. 2-ро ГПК въззивната инстанция е била длъжна, при съобразяване разпоредбите на чл. 56, на чл. 304 и на чл. 537-във вр. чл. 513, ал. 1, предл. 4-то ТЗ, да отговори на въпросите налице ли е било в случая валидно възникнало менителнично поръчителство и оттам – произтича ли от него пасивна солидарност, като евентуално остави исковата молба на дружеството лизингодател без движение: за уточняване надлежната страна по неговия положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ноторно е, че признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да е налице нов правен субект, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот.
Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 187 на Габровския окръжен съд от 17.ХІ.2010 г., постановено по гр. д. № 231/2010 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд с горните задължителни указания по приложението на процесуалния закон, който да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2