Р Е Ш Е Н И Е   № 14   София, 28.01.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 96 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 236/09 е допуснато касационно обжалване на решение № 393/18.07.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. на Смоленски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 48/19.02.2008г. по гр.д. № 178/2007г. на РС-Чепеларе по касационна жалба, подадена от Е. И. С. . С потвърденото решение е отхвърлен иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от касаторката против ОС “З” гр. Ч., Д. л. с. Х. и РУГ гр. С., че наследниците на И. Т. Б. , починал 1937г. притежават правото на възстановяване на гори в ревир “О” в землището на с. О., община Ч., в м. “Б” с площ 7 дка и 2,5 дка, в м. “Д” с площ 8 дка. и в м. “С” с площ 6 дка.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, защото представените писмени доказателства са “други писмени доказателства” по смисъла на този текст. Навеждат се и доводи, че не е съобразена действащата правна уредба към момента на отнемане на горите. Ответниците по касация О. с. “З” гр. Ч., Д. л. с Х. и Р. у. по г. гр. С. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Смолян, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че “Дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация “О” за периода 1941-1942г.”, “Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир “О”, списък на членовете на ГПК “О” които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941г. не са годни доказателства да установят правото на собственост на наследодателя към момента на одържавяване на г. , тъй като той е починал преди това, а и защото ревир “О” е бил изрично вписан в Закона за продажба на някои държавни гори в С. околия от 1911г. с последващи изменения, според който продажбата се извършва с нотариален акт, и това е форма за действителност. В подкрепа на този извод, съдът е посочил и това, че в емлячния регистър от 1940г. претендираните гори не фигурирали в партидата на наследодателят. Формулираният в касационната жалба основен материално правен въпрос е как следва да се ценят представените доказателства, на които се позовават ищците - “дневникът за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация “О” за периода 1941-1942г.”, “Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир “О”, списък на членовете на Г. потребителна кооперация “О” които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941г. и годни ли са като доказателство да установят право на собственост към момента на одържавяване на горите. Неправилен е изводът на въззивния съд, че предявеният иск е неоснователен, защото наследодателят на ищеца е починал през 1937г., а г. са били отчуждени след този момент. Този извод противоречи на чл. 3, ал.1 от ЗВСГЗГФ, на целта на всички реституционни закони и на съдебната практика по тях и на нормите на чл. 5-9 от ЗН. Пределно ясно е, че когато собственика на отнетите недвижими имоти – земи, гори и т.н. е починал преди отнемането, правото на възстановяване на собствеността, като имуществено право е наследимо. Тъй като ищците /сега касатори/ се легитимират като част от наследници на И. Т. Б. , починал на 15.12.1937г.те са активно легитимиран да предяви иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ от името на всички наследници. По делото е установено, че пред ОСЗГ не са заявени претендираните гори от този наследодател. Възстановена е гора в друга местност и с друга площ, различна от процесните горски имоти, поради което предявеният иск е допустим. Правото на възстановяване на собствеността върху г. , съгласно чл. 3, ал.1 от ЗВСГЗГФ се възстановява на български физически и юридически лица, от които те са били отнети, или на техните наследници и правоприемници. Още със Закона за продаване на някой държавни гори в С. околия в първоначалната му редакция /ДВ бр. 61/1911г. е предвидено продажба на държавни гори от землището на с. О. изменението на този закон, публикувано ДВ бр. 247/1923г. е приет пар.3, който предвижда стопанисването на г. да става само на кооперативни начала. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за продажба на някой държавни гори в С. околия от 1911г. от 25.04.1931г. /ДВ бр. 18/1931г. пар. 4 се допуска стопанисване на г. и по друг начин според площта им, но съгл. ал.3 от този текст заварените и действащи сега горовладелски кооперации с С. околия си остават. Със Закона за задружно стопанисване на частните гори /ДВ бр. 25/5.02.1942г. са уредени нормативно имуществените отношения на член-кооператорите, внесли в горовладелските кооперации собствени гори. С нормата на чл. 8, ал.2 от този закон е забранено да се разтурват образуваните горско-стопански кооперации. Закона не е допускал да се внасят от физически лица гори, които не са собствени на член кооператора – чл. 10, ал.1 от закона, т.е. не е предвидена възможност да се внасят гори, за които е предоставено само право на ползване на физически лица. Това е така, защото Законът за продажба на някой държавни гори в С. околия от 1911г е предвиждал изкупуване на описаните в него държавни гори, между които и гори в землището на с. О. и това е следвало да стане в срок от пет години. До 1941г. този срок е изтекъл. За продадените по този закон държавни гори е предвидено издаване на констативен нот. акт от мировия съдия., но това е ставало въз основа на удостоверение от надлежния лесничей, че е изплатена цената и скица. Тъй като констативния нот. акт не създава права, а само установява съществуването на такива, то правото на собственост е възниквало от момента на плащане на последната вноска, което се удостоверява от съответния лесничей. Тъй като издаването на констативни нот. актове не е задължително до колкото те само установяват права, които вече са възникнали, в Закона за задружно стопанисване на частни гори /ЗЗСЧГ/ е уреден начина, по който внесените реални дялове от собствениците член кооператори се трансформират в идеални имуществени дялове. Член 16 от този закон предвижда това да извършва комисия начело с местния лесничей, който е и органа, установяващ изплащането на вноските за придобиване правото на собственост и пет лица от собствениците. Дяловете се формират по действителната им стойност, като не се допуска в нея да се включва стойността на внесени ниви, ливади и градини – чл. 17 и 18 от закона/. Решенията на тази комисия относно оценката и размера на дела са официални документи, на които законодателят в чл. 19 от ЗЗСЧГ е предвидил съдебно обжалване. Затова книгите на горовладелските кооперации, в които се отразяват определените дялове – дневници, списъци и т.н. са годни документи да установят правото на собственост към момента на одържавяване на горите. По смисъла на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗФ тези документи са други писмени доказателства, допустими от ГПК. Законодателят е предвидил изрично изключение от общия принцип за установяване правото на собственост само с документи, установяващи спазването на определената законова форма като форма за действителност, като е допуснал при липса натакива доказателства и по-облекчен начин за установяване на правото на собственост към минал момент. В тази насока нормативното ограничение на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ е доказването да става само с писмени доказателства без протоколите за определяне предмета на горското стопанство и тези писмени доказателства да са допустими по ГПК. Записванията в счетоводните книги е признато като възможно писмено доказателство с чл. 146 от ГПК /отм/, при действието на който е разгледано делото пред въззивния съд и в чл. 182 от действащия ГПК. Следователно представените по делото дневник за идеалните имуществени дялове на Г. потребителна кооперация “О” за периода 1941-1942г.”, “Списък от 1938г. на съпритежателите на ревир “О”, списък на членовете на ГПК “О” които получават суми срещу идеалните дялове за придобитите материали 1945-1946г. и Списък на членовете-горовладелци с обозначение на дяловете им от 1941г са годни писмени доказателства по смисъла на чл. 13, ал.3 от ЗВСГЗГФ. В нарушение на материалния закон, въззивния съд е приел, че щом не се представя крепостен акт за претендираните за възстановяване гори, то искът е неоснователен. От изброените доказателства се установява, че наследодателят на ищците е бил член кооператор на Г. кооперация “О”, внесъл е г. , описани в исковата молба: в м. “Б” с площ 7 дка и 2,5 дка, в м. “Д” с площ 8 дка. и в м. “С” с площ 6 дка, вписани в дневникът на имуществените дялове за периода 06.09.1941-15.01.1941г., за тях са му определени 18 имуществени дяла от ревир “О”, в който попадат според СЛЕ и четирите гори и тази стойност на дела му, респективно на неговите наследници не е променяна до 1946г., от когато датира документа с най-късна дата – списъкът на членовете на ГК “О”, които получават материали срещу идеалните дялове от 1946г. От протокола за проведеното събрание на кооперацията от 30.03.1947г. наследодателят, макар да е вече починал е отбелязан, като притежаващ имуществени дялове. Изложеното доказва основателността на предявеният иск. Приетата от РС СЛЕ е установила каква идеална част от ревир “О” представлява всяка от претендираните четири гори, внесени в Г. кооперация “О”: в м. “Б” гората с площ 7 дка, съставлява 7,339 ид.ч. и гората от 2,5 дка в същата местност е 2,625 ид.ч., гората в м. “Д” с площ 8 дка. съставлява 8,397 ид.ч. и гората в м. “С” с площ 6 дка,.представлява 6,294 ид.ч., всички от ревир “Орехово, целия с площ 13,058,367 дка. За тези идеални части, предявеният иск е основателен. Решението на възивния съд, с което е потвърдено решението на РС, с което той е отхвърлен е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция на основание чл. 293, ал.3 от ГПК намира, че следва да се произнесе по същество, като уважи предявения иск. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 393/18.07.2008г., постановено по гр.д. № 408/2008г. на Смоленски окръжен съд и вместо това постановява ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З” гр. Ч., Д. л. с- Х. и Р. у. по г. гр. С., че наследници на И. Т. Б. , починал 1937г. притежават правото на възстановяване на гори в ревир “О” в землището на с. О., община Ч., както следва: в м. “Б” гора с площ 7 дка, съставляваща 7,339 ид.ч. и гора от 2,5 дка в същата местност, съставляваща 2,625 ид.ч., гора в м. “Д” с площ 8 дка. съставляваща 8,397 ид.ч. и гората в м. “С” с площ 6 дка,.представляваща 6,294 ид.ч., всички от ревир “Орехово, целия с площ 13,058,367 дка.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: