Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр.София, 16 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 566/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Т. Т. В. за възобновяване на въззивно нохд № 1333/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателна колегия и изменение на решение № 339/01.11.2011 год. на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа, че не са отчетени и правилно оценени всички смекчаващи обстоятелства, поради което в размер на 4 години лишаване от свобода наказанието е явно несправедливо. Гражданският ищец Л. С. А. не изразява становището си по искането, а гражданският ищец Г. Б. К. чрез пълномощника си оспорва основателността на доводите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е неоснователно, защото наказанието е определено от въззивния съд въз основа на цялостната оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, ІІІ-ти наказателен състав с присъда № 35/10.06.2011 год. по нохд № 343/2010 год. признал подсъдимите Т. Т. В. и Х. Е. Л. за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 18.01. – 18.02.2010 год. в село Д. и село Я. след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на МПС и техническо средство, след предварителен сговор в немаловажен случай, а за подс.В. и при условията на опасен рецидив, извършили кражби на лично имущество от владението на свидетелите А., А., К., В.В. на обща стойност 2 777 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр.чл.184, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.Б вр.чл.26, ал.1 от НК за подсъдимия В. и чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 вр.чл.26, ал.1 НК за подс.Л. ги осъдил на лишаване от свобода съответно В. в размер на 10 години, което наказание да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС и Л. в размер на 1 година, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Признал ги за невинни и ги оправдал за сумата 680 лева по обвинението за извършена кражба от владението на св.А.. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от свидетелите А. и К. от престъпленията, уважил в размери съответно на 1 147,50 лева и 695,50 лева, които подсъдимите следва да им заплатят солидарно със законните последици. Приложил чл.67, ал.3 вр.чл.42А, ал.2, т.4 НК по отношение на подсъдимия Л. и чл.59 НК по отношение на двамата подсъдими. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски и държавна такса. Пловдивският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 1333/2011 год. изменил присъдата в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия В., което намалил на 4 години, както и в частта относно размера на държавната такса, който определил на 50 лева за всеки един и потвърдил в останалата й част. Доводите в жалбата за явна несправедливост на наказанието, определено от въззивния съд в размер на 4 години, са неоснователни. Видно от съдържанието на въззивното решение, съдът не само е изразил съгласието си с оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства за подсъдимия В., които е посочил и анализирал, но е изразил и собствената си оценка за конкретни обстоятелства, които според него първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващи. Изложил е подробни съображения, които и настоящият състав споделя, че е надценено значението във вреда на подсъдимия обстоятелства като проявена упоритост, изобретателност /за каквато няма данни по делото/, за невключени в обвинението и неразкрити от разследващите органи други вредни последици и тези, които са взети предвид от закона при определяне на престъплението. Цялостната обоснована оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, на подбудите, на резултата и последиците е мотивирало съда да намали размера на наказанието лишаване от свобода от 10 години на 4 години. В този размер, определен при спазване на изискванията за индивидуализация, наказанието е справедливо, съответно е на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което няма основание за проява на по-голяма снизходителност. Предвид изложеното за липса на основанието, поддържано от осъдения, искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Т. В. за възобновяване на въззивно нохд № 1333/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателна колегия и изменение на решение № 339/01.11.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/