3 Р Е Ш Е Н И Е № 50184 гр. София, 26.10.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втората година в състав: Председател: Жива Декова Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4909/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. М. (род.2018г.) чрез особения му представител адв. Т., срещу решение № 94/21г., постановено по в.гр.д. 221/21г. на ВТАС, с което е признато за установено, на основание чл. 62, ал.1 СК, че ищецът И. М. М. не е биологичен баща на детето Д. М.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК с оглед защита интереса на детето, тъй като въззивният съд не е назначил служебно съдебно- медицинска експертиза, която да изключи категорично биологичният произход на детето от презумптивния баща (съпругът на майката). Съгласно чл. 62, ал.1 СК съпругът на майката може да оспори биологичният произход на детето, ако докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този отрицателен факт следва да се докаже от ищеца при условията на пълно и главно доказване, за да се обори презумпцията за бащинство. Доказването на отрицателни факти се извършва като се установи наличието на положителен факт, който изключва логически настъпването на отрицателния факт. Категоричното доказване на небащинство може да се установи със съдебно- медицинска експертиза, докато със свидетелски показания може да се извърши само вероятно доказване на релевантния факт, защото биологичният произход е юридически факт, за установяването на който са необходими специални знания. Нормите за гражданското състояние са императивни и за приложението им съдът следи служебно. Съдът следи служебно и за защита интереса на детето (т.р.1/13г. на ОСГТК), поради което съдът е длъжен да назначи служебно съдебно- медицинска експертиза за установяване на периода на зачеване, и за възможността ищецът да е или да не е биологичен баща на детето, дори и в случаите когато липсва фактически спор между страните, включително и при признание на иска. В този смисъл е трайната практика на ВКС- решение № 177/10 на ІV ГО, решение № 346/18г. на ІV ГО, решение № 60234/21г. на ІV ГО и др.). В случая въззивният съд се е произнесъл по иск, подаден от И. М. М. срещу Ю. Р. М. и Д. И. М., да се признае за установено, че ищецът не е баща на детето Д. М. поради следните обстоятелства: сключеният брак между И. М. и Ю. М. на 20.03.2018г. не е бил консумиран; веднага след сключването на брака съпрузите са се разделили, тъй като Ю. М. е имала връзка с друг мъж; едва през 2020г. ищецът е открил Ю. М. заедно с детето в [населено място]; развели са се по взаимно съгласие с решение №93/20г. на РС-Левски като се е съгласил да плаща издръжка на детето. Майката не е оспорила иска за небащинство и признава, че детето Д. е от друг баща, тъй като с ищеца не са имали интимни отношения. Детето Д. М. чрез особения си представител адв. Т. е оспорило иска по следните съображения: липсват медицински документи, които да установяват, че ищецът не е бащата на детето; видно от решението за развод по взаимно съгласие, ищецът е признал, че е баща на детето и се е задължил да плаща издръжка. Въззивният съд е приел от правна страна, че искът е основателен, тъй като по време на зачеване на детето, майката е била във фактическо съжителство със св. Р. И., а бракът е бил сключен с ищеца без сериозни намерения и не е бил консумиран. За да направи тези изводи, въззивният съд е взел предвид показанията на св. М. М.- брат на майката, на св.Л. М.- приятел на ищеца, и на св.Р. И.- представящ се за биологичен баща на детето Д., обясненията на майката, дадени в съдебно заседание. Според социалния доклад детето Д. живее заедно с още пет свои братчета и сестричета на първия етаж в двуетажна къща в [населено място], който е бедно обзаведен и хигиенно- битовите условия не са на нужното ниво. Всички деца се отглеждат от Ю. М. и Р. И.. Детето Д. има личен лекар, но все още не посещава детска градина. Майката не работи, а Р. И. не работи по трудов договор. Решението на въззивния съд е неправилно доколкото съдът не е назначил служебно съдебно- медицинска експертиза, която да изключи по категоричен начин възможността ищецът да е биологичен баща на детето. Съдът е бил длъжен да стори това, защото следи служебно за защита интереса на детето. Като неправилно въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане съдът е длъжен да допусне служебно назначаването на съдебно- медицинска експертиза, която категорично да изключи или да установи вероятния биологичен произход на детето от ищеца. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 94/21г., постановено по в.гр.д. 221/21г. на ВТАС и връща делото за ново разглеждане съгласно указанията. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: