Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 88   София, 07.06.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 765/2009 г.       Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Б. от гр. С. срещу решение № 31 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 1239/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е оставено в сила постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 101 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 76/2007 г., с което е признато за установено, на основание чл. 254 ГПК /отм./, че ищецът Н. К. Д. от гр. С. не дължи на Т. Н. Б. от гр. С. сумата 14 549.11 лева, представляваща левовата равностойност на сумата 9 004 щатски долара по запис на заповед от 01.09.2005 г. и е обезсилен издаденият въз основа на същия запис на заповед изпълнителен лист от 10.11.2006 г. по ч. гр. д. № 2029/2006 г. на Старозагорски районен съд. В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение противоречи на материалния закон, постановено е и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според касаторката, приетото от въззивния съд, че сумата по процесния запис на заповед е платена, е резултат от неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 109 ЗЗД и от нарушение на императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото множество доказателства, респ. в недопускане на поисканите гласни доказателства, оборващи презумпцията за доброволно връщане на оригинала на записа на заповед на длъжника. Като процесуално нарушение касаторката релевира също необсъждането на довода й във въззивната жалба, че не са били налице предпоставките за прилагане по отношение на нея на санкцията по чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, както и че не е спряно производството по делото по реда на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, с оглед разкриването на престъпни обстоятелства във връзка с изготвянето на цветно ксероксно копие на процесния запис на заповед. С определение № 799 от 21.12.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е: следва ли към записа на заповед и погасяването на дълга по него да намерят субсидиарно приложение нормите на чл. 109 във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗЗД, т. е. дали с простото предаване на документа може да се счита, че е извършено плащане по него. Ответникът по касация – Н. К. Д. от гр. С. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд по гр. д. № 76/2007 г., с което е уважен предявеният от Н. К. Д. от гр. С. срещу Т. Н. Б. от гр. С. отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./, въззивният съд, като е взел предвид безспорния факт, че оригиналният запис на заповед се намира във фактическа власт на длъжника по него Н. К. Д., е приел, с оглед презумпцията на чл. 109 във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗЗД, че материализираното в него задължение е погасено. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на ответницата по иска Т. Б. за липса на изрично отбелязване върху документа за извършено плащане на сумата. Посочено е, че разпоредбата на чл. 492, ал. 1 ТЗ предвижда само възможност, но не и задължение за платеца да иска извършването на такова отбелязване. Не е споделен и доводът, че наличието на цветно копие на записа на заповед сочи на извършено престъпление. Доколкото не са ангажирани доказателства за сезиране на прокуратурата, това оплакване е счетено за неоснователно. Решението е неправилно. Изводът на въззивния съд за погасяване на задължението, поето от ищеца Н. К. Д. със записа на заповед от 01.09.2005г., е резултат от неправилното приложение на материалния закон. Решаващият състав не е отчел обстоятелството, че по отношение плащането по записа на заповед е налице специална правна уредба, поради което препращането в чл. 288 ТЗ към разпоредбите на гражданското законодателство е неприложимо. Плащането на менителницата, респ. на записа на заповед, е регламентирано детайлно в Търговския закон – Раздел VІ “П”. Предмет на тази изрична регламентация е също изискването за отбелязване на плащането. В чл. 492, ал. 1 ТЗ е предвидено, че при плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена. Именно цитираната специална норма, а не общите разпоредби на чл. 77, ал. 2 и чл. 109 ЗЗД, е приложима при преценката относно плащането по записа на заповед. Следователно, като е приложил установената в чл. 109 ЗЗД презумпция за погасяване на задължението по процесния запис на заповед поради факта, че същият се намира у длъжника, въззивният съд е нарушил материалния закон. Не може да бъде споделено и изразеното от решаващия състав становище, че отбелязването на плащането върху менителницата, е предвидено в чл. 492, ал. 1 ТЗ само като възможност, но не и като задължение. Логическото и граматическо тълкуване на посочената норма налага обратния извод. Безспорно, искането за предаване на менителницата, след като е извършено плащане на сумата по нея, е предоставено на волята на платеца, т. е. това е право на платеца и упражняването му зависи изцяло от неговата преценка. Съдържанието на това право, обаче, не се изчерпва само с предаването /връщането/ на ценната книга, а включва и отбелязването върху нея, че е платена. На този извод сочи категорично употребата на съюза “и” в чл. 492, ал. 1 ТЗ, което напълно кореспондира и със заглавието на нормата – “Отбелязване на плащането”. Само тълкуване в посочения смисъл на цитираната законова норма отчита характера на записа на заповед като ценна книга и гарантира в равна степен правата и интересите както на длъжника, така и на кредитора по породеното от него правоотношение. Изложените съображения налагат отрицателен отговор на поставения в касационната жалба въпрос: Нормите на чл. 109 във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗЗД не намират субсидиарно приложение към записа на заповед. Предаването на ценната книга на длъжника, без да е извършено отбелязване на плащането по нея, не доказва погасяването на дълга. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. С оглед липсата на изрично отбелязване върху намиращия се в държане на ищеца Н. К. Д. запис на заповед, че е извършено плащане на сумата по него, следва да се приеме, че дългът му към Т. Н. Б. за тази сума не е погасен. От това следва и изводът за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./. Ето защо, след отмяна на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение, същият следва да бъде отхвърлен. Предвид приетото по-горе относно приложимите правни норми, ирелевантни за спора са обстоятелствата във връзка с връщането на процесния запис на заповед на длъжника. Поради това не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касаторката за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да бъдат допуснати поисканите от нея гласни доказателства за установяване на същите обстоятелства.   При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът следва да заплати на касаторката направените разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 3 169.44 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 31 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 1239/2008 г. Пловдивски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Д. от гр. С., ул. “. № 13, ет., 1, офис 3 срещу Т. Н. Б. от гр. С., ул. “. № 96 иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за признаване за установено, че Н. К. Д. не дължи на Т. Н. Б. сумата 14 549 /четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и девет/ лева, представляваща левовата равностойност на 9 004 щатски долара по запис на заповед от 01.09.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.10.2006 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 1 292 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 10.11.2006 г. по ч. гр. д. № 2029/2006 г. на Старозагорски районен съд. ОСЪЖДА Н. К. Д. от гр. С., ул. “. № 13, ет., 1, офис 3 да заплати на Т. Н. Б. от гр. С., ул. “. № 96 направените по делото разноски в размер на 3 169.44 лв. /три хиляди сто шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: