ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 730 София, 26. ноември 2020 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2405 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 8270/04.12.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 4299/2019, с което е потвърдено решение № 563582/18.12.2018 на Софийския районен съд по гр. д. № 27908/2018, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение. Недоволен от решението е касаторът „Летище София“ ЕАД, София, представляван от юрк. М. Ж., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ и по-специално за критериите за преценка на тежестта на нарушението и по-специално следва ли да се преценява степента на противоправност на деянието, което е извършил служителя на работното място, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството-работодател или по други критерии, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС. Ответникът по жалбата Й. К. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Работник по поддръжка на предаерогаров площад“ в отдел „Терминали“ на дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, като със заповед № 10/01.03.2018 на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 187, т. 1 /пр. 3/, т. 3 и т. 10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 14.12.2017 г. около 14.50 ч. при извършена проверка от изпълняващия длъжността изпълнителен директор, е установено, че е играл карти в стаята за почивка на отдел „Терминали“ в работно време. Съгласно утвърден график за месец декември 2017 г. за 14.12.2017 г. 12 часовата работна смяна на ищеца е следвало да започне от 07.00 часа и да продължи до 19.00 часа (с регламентирани почивки от 09.00 ч. до 09.15 ч., обедна почивка от 13.30 ч. до 14.00 ч. и почивка от 17.00 ч. до 17.15 ч.), като извън графика в периода около 14.50 ч. при извършена проверка е констатирано, че местонахожданието на ищеца е било в стаята за почивка на отдел „Терминали“ на Терминал 1, където служителят не е изпълнявал служебните си задължения, а е играел карти - около 50 мин. след приключване на обедната почивка. При налагане на дисциплинарното наказание е взето предвид наложеното на ищеца наказание „забележка“ със заповед от 18.07.2017 г., за това, че се явил на работа със закъснение за две посочени дати. Ответникът е приел, че ищецът не е изпълнил задължението си да бъде на работното си място до края на работното време, да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество, да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие, както и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от характера на изпълняваната от него при ответника работа и от трудовия му договор, както и неизпълнение на разпоредбата на чл. 87, т. 1 ПВТР, съгласно която при изпълнение на трудовите задължения на работниците и служителите е забранено напускане на работното място за повече от 20 минути без разрешението на прекия ръководител (а в случая ищецът без разрешение на прекия си ръководител е напуснал работното си място за повече от 20 минути). Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал, че извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, описано в заповедта за уволнение, представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ, както и че наложеното наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършеното нарушение, което е основание за незаконосъобразността на оспорената заповед за уволнение и респективно за нейната отмяна. Изложени са съображения, че макар ищецът да е извършил описаното в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, поведението му не представлява злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като съгласно установената практика на ВКС такава е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. Като неоснователен е приет доводът, че за поведението на ищеца, който в работно време е играел карти, са разбрали трети лица и същото е довело до злепоставяне на работодателя и до компрометиране на оказаното му доверие, тъй като уронването на доброто име на предприятието е нарушение, насочено към доверието на трети лица и чрез това нарушение работодателят се злепоставя пред трети лица, което може да се отрази неблагоприятно на ефективността на предприятието. Прието е, че това нарушение е формално, а в случая сочените от ответника лица, узнали за поведението на ищеца - свидетелят Т., изпълнителният директор, ръководителят на дирекция „ЛОП” К. Я., който е инициирал дисциплинарното производство, както и ръководителят на отдел „Терминали” Л. М., който е изискал обяснения от ищеца във връзка с установеното нарушение на трудовата дисциплина, не представляват трети за работодателя лица, като по делото не е доказано, че ищецът с поведението си е уронил доброто име на работодателя и го е злепоставил пред трети лица, съответно неговите действия не съставляват нарушение на изискването за лоялност към работодателя по чл. 129, т. 9 КТ. Съдът е приел, че дори ищецът да е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, за което му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, то същото не съответства на вменената му дисциплинарна простъпка, тъй като при издаване на процесната заповед ответникът не е съобразил нормата на чл. 189, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да извърши преценка като вземе предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Прието е, че обстоятелствата по извършеното нарушение следва да са съответни по степен на такова наказание, т. е достатъчно тежки, без да съответстват на някое по-леко дисциплинарно наказание, а в случая такова съответствие не е установено, доколкото в самата заповед е посочено, че ищецът не е изпълнявал трудовите задълженията за период от около 50 минути, което не би могло да обоснове извода за тежест на извършеното нарушение, а отделно от това от поведението на ищеца не се установява да са настъпили неблагоприятни последици за работата на ответника. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства и не е съразмерно на тежестта на извършеното от него деяние (определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината), поради което заповедта, с което е наложено следва да бъде отменена като незаконосъобразна, следва да бъдат уважени и исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждането на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия въпрос за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8270/04.12.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 4299/2019. Указва на касатора „Летище София“ ЕАД, София и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 221,92 лева такса за разглеждане на касационната жалба, като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.