Р Е Ш Е Н И Е № 514 гр.София, 16 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1638/2012 година Осъдената Н. Е. Г. е подала до ВКС жалба (всъщност-искане по реда на глава тридесет и трета от НПК) по повод на осъждането и́ от Софийския районен съд-като първа инстанция, и от Градския съд – като втора и последна инстанция. С присъдата от 2 ноември 2010 год. на СРС по нохд № 12811/2009 год., Н.Г. като подсъдима е призната за отговорна по обвинението по чл.155, ал.5, т.2, във вр. с ал.3 и 1 НК-за това, че през м.ІХ-Х.2003 год. е склонявала с користна цел към проституция малолетната Ц. К.(тогава 13-годишна, род. на 19.ІV.1990 г.). Наложеното с присъдата наказание е 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, и глоба 10 000 лева, а присъденото на пострадалата обезщетение – 3 500 лева от предявените 10 000 лева. С второинстанционното (въззивно) решение – 919 от 13 юли 2012 год. по внохд № 2887/2011 год., подадената от подсъдимата чрез неин защитник жалба е уважена частично, като е смекчено само наказанието – намалено е на 2 години лишаване от свобода и изменено в условно (чл.66 НК) с тригодишен изпитателен срок, а кумулативната глоба – отменена изцяло. В отправеното на 27.VІІ.2012 год., по същество искане по реда на възобновяването се твърди, че осъдената не е извършила приписаното и́ престъпление и при недоказаното обвинение срещу нея, тя трябва да бъде или оправдана още във ВКС, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано, а според участващия в него прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, макар и не за всичко, изложено в него или в негова подкрепа. І. При осъждането на Г. е нарушен законът по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК. СГС е изразил косвено подкрепата си за проверяваната от него присъда по отношение и на приложимия от гледна точка на чл.2, ал.2 НК закон. Въпреки че преди него СРС не е обсъждал изрично този въпрос на съответното място в мотивите си, когато е мотивирал индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд все пак е заявил, че го определя в санкционните рамки според най-благоприятната за подсъдимата редакция на чл.155 НК от всички негови варианти, които са действали през годините от извършване на престъплението – тази след поредното му изменение и допълнение на НК през 2007 год. (ДВ, бр.38 от с.г.). Съпоставката обаче с останалите редакции на разпоредбата сочи друго. Пропуснато е значението на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр.75/2006 год., според който обхватът на ал.5 на чл.155 НК (уреждаща по-тежка наказуемост заради малолетието на пострадалото лице) е бил ограничен до случаите само по ал.4(която пък няма нищо общо с приложената в случая правна квалификация), т.е. отпаднала е връзката между ал.5 и ал.3, по която е квалифицирана дейността на Г. заради користната и́ цел, и заради която връзка именно са били предвиждани съответно преди и след 2007 год. наказанията лишаване от свобода от 10 до 20 години, и от 3 до 10 години, които съдилищата са сравнявали. Посочената по-ранна промяна в чл.155 НК не се е отразила, разбира се, на другата връзка в приетата правна квалификация – между ал.3 и ал.1, но тя е позволявала лишаване от свобода от 1 до 6 години, което е очевидно по-благоприятно за санкционирането на Н. Г., като се има предвид и това, че при същата промяна е била отменена шестата алинея на чл.155 НК, позволявала извън ал.5 по-тежка наказуемост при пострадали малолетни лица. ІІ. За останалото, поради което Г. оспорва правилността на осъждането си, липсват основанията за възобновяване на делото. Оспорването на осъдената и без друго е формулирано твърде общо, за да може само̀ по себе си да послужи за друг извод (за разлика от оспорения приложим закон – НК). Конкретната проверка обаче на възраженията, които засягат доказаността на обвинението, разкрива тяхната голословност – от несъмнената значимост в тази насока на показанията на пострадалата няма причини да бъде споделено и заключението, че те са били единствените за осъдителната присъда, а още по-малко – че не са били истина. Освен че са изложили убедителни съображения защо са сметнали обвинението за достатъчно доказано, съдилищата не заслужават и упрека, че са останали пасивни да установят дали пострадалата К. не е проституирала и преди запознанството си с Г. – това и без друго е от значение само за степента (тежестта) на оспорваната от последната отговорност; то няма отношение към претендираното от нея оправдаване, тъй като към проституция е възможно да бъде склонявано всяко лице, което преди упражняваното върху него мотивационно въздействие не е възнамерявало да проституира. Впрочем, по повод споменаването на тежестта на оспорената наказателна отговорност, трябва веднага да бъде отбелязано, че макар и по свой път (прилагайки чл.55 НК), СГС е успял да постигне справедливото наказване на Г., така че смекченото от него наказание остава справедливо и в рамките на правилната правна квалификация на извършеното, която ВКС е длъжен да извърши (разбира се, вече без необходимостта от приложение на чл.55 НК). ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно ще с чл.425, ал.1, т.3, чл.426 и с останалите приложими разпоредби от и във връзка с глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 919 от 13 юли 2012 год. по внохд № 2887/2011 год. на Софийския градски съд, само в частта му, в която проверяваната присъда на Софийския районен съд е потвърдена, като преквалифицира извършеното от Н. Е. Г. (прилага закон за по-леко наказуемо престъпление)-по чл.155, ал.3, във връзка с ал.1 и с чл.2, ал.2 НК в редакцията му от 2006 год. (след публикацията в ДВ, бр.75 от с.г.). ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: