Р Е Ш Е Н И Е № 45 Гр. София, 31.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2014 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане за възобновяване от осъдения Щ. С. С. против решение № 229 от 10.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 762/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за сключване на споразумение, или за разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие. Предлага и алтернатива за намаляване на наказанието. Искането се позовава на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Осъденият останал недоволен, че не могъл да сключи споразумение, нито се възползвал от по-благоприятната законова процедура на съкратеното съдебно следствие за определяне на по-леко наказание от наложеното по общия ред. В писмено допълнение към жалбата настоява за разпит на свидетели. В открито съдебно заседание защитникът на осъдения (адв. И. В.) поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането на осъдения, тъй като не били ограничени правата му в процеса. Определеното към специалния минимум наказание счита за съответно на тежестта на престъплението и на личността на дееца. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 229 от 10.06.2012 год. по в.н.о.х.д. № 762/ 2012 г. Бургаският окръжен съд потвърдил присъда № 908 от 14.05.2012 г. по н.о.х.д. № 4348/ 2011 г. на Районен съд, гр.Бургас, с която осъденият Щ. С. С. бил признат за виновен в това, че на 29.05.2011 г., около 23.30 ч., в гр.Б., [улица], № 24, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Х. М. М., от павилион за пакетирани стоки, собственост на фирма [фирма], чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - взломяване на заключващия механизъм на задна метална врата, чрез използване на технически средства - метална тръба и секач, чрез използване на моторно превозно средство - л.а. „...“, модел „.....“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на П. К. М., отнел чужди движими вещи цигари и метална каса, всичко на стойност 6 068 лв., от владението на В. Р. Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл.1 и 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Щ. С. С. бил осъден солидарно с Х. М. М. да заплатят на пострадалото дружество [фирма] сумата от 6068 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, както и разноски (за адвокатски хонорар), в размер на 600 лева. За разликата над 6068 лева до претендираните 8536,20 лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на осъдените С. и М. били възложени разноските по делото. Подсъдимите С. Х. М. и П. К. М. били признати за невинни по повдигнатите им обвинения за съучастие в кражбата. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Осъденият Щ. С. не е навел конкретни съображения за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. Такива отсъстват и в изразената от защитата позиция. Повдигнатото обвинение за съучастие налага някои законови ограничения, поради които не може да се премине към диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие при липса на съгласие от всички участващи в делото съпроцесници. Наказателното производство се е развило по общите правила и липсата на инициатива за сключване на споразумение или непостигането на такова не представлява нарушение на процесуалните права на осъдения. Наложеното на осъдения Щ. С. наказание от три години лишаване от свобода при строг режим в затвор е било повторно обсъдено и от въззивната инстанция. Извършена е преценка на индивидуализиращите предпоставки, сред които – признанието на вината, оказаното съдействие за своевременното разкриване на деянието, изразеното разкаяние за извършеното, като не са пренебрегнати предходните осъждания на дееца (невлияещи върху правната квалификация) и утвърдените асоциални навици. Превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства е предпоставил определения минимален законов размер на санкцията. Не се откриват изключителни индивидуализиращи обстоятелства, които да налагат приложение на института по чл. 55 от НК, в каквато насока са и изложените във въззивното решение изводи. Наказанието е справедливо отмерено, съобразено с тежестта на извършеното престъпление, конкретното участие на осъдения и неговата личностна характеристика. То може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не са допуснати претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Искането на осъдения Щ. С. С. за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Щ. С. С. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 762/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд и отмяна на решение № 229 от 10.06.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.