Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 04 декември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 889 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство - по реда на чл. 346, т. 2 от НПК, е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Враца против въззивна присъда № 15/14.06.2018 г., постановена по внохд № 255/2018 г. по описа на Окръжен съд - Враца. В протеста са наведени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че възивният съд в нарушение на чл.14 от НПК е постановил присъдата при превратно тълкуване на доказателствата. При формиране на вътрешното си убеждение второинстанционният състав е отчел безкритично обясненията на подсъдимия и заявеното от поисканите от защитата свидетели, а неправилно е приел като недостоверни показанията на полицейските служители, въпреки отсъствието на противоречия в тях. Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила са довели до неправилното приложение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на Х. по повдигнатото му обвинение. Претендира се отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. В съдебно заседание представителят на ВКП подържа протеста и пледира той да се уважи, тъй като при постановяването на въззивната присъда окръжният съд е допуснал релевираните нарушения. Подсъдимият Б. Л. Х. редовно призован не се явява. Защитникът му адв. В. Б. счита, че протестът е неоснователен и решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 15.03.2018 г. по нохд № 749/2017 г. на Районен съд - Враца подсъдимият Б. Л. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален строг режим и глоба в размер на хиляда лева. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 182,85 лв. По жалба на подсъдимия чрез защитника му е образувано внохд № 255/2018 г. по описа на Окръжен съд - Враца. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменен първоинстанционния съдебен акт като подсъдимият Х. е признат за невинен в това за времето от 25.07.2016 г. до 09.08.2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, да е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишния срок от лишаването му по административен ред с влязло в сила на 11.02.2016 г. наказателно постановление, като на 25.07.2016 г. около 21,10 ч. и на 09.08.2016 г. около 17,40 ч. да е управлявал МПС, което е установено с актове за установяване на административно нарушение от съответната дата, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. На основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. При извършената касационна проверка настоящият състав намира, че въззивната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалния закон. Мотивите на второинстанционния съдебен акт не съответстват на изискванията на чл.339, ал.3 вр. чл. 305 от НПК за пълен анализ на доказателствата по делото съобразно точния им смисъл, което е показателно относно начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. При установяване авторството на двете деяния, което в случая е непосредствено свързано с отговора на въпроса дали подсъдимият е управлявал собствения на баща му лек автомобил на инкриминираните дати въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, е кредитирала обясненията на подсъдимия и показанията на поисканите от страна на защитата свидетели, като е приела за недостоверно заявеното от тримата полицейски служители – преки очевидци на случилото се. При осъществената оценка относно достоверността на така формираните две групи противоречиви доказателствени източници, изразявайки несъгласие с аналитичната дейност на районния съд, без да проведе собствено съдебно следствие, въззивният съд формално е посочил, че базира извода си на обективни критерии. В тази насока на първо място следва да се отбележи, че свидетелите, чийто показания са възприети като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи по между си, са се появили едва пред първоинстанционния съд, при това след промяна във възприетата от подсъдимия линия на защита, свързана с твърденията му относно присъствалите лица при осъществените две проверки за спазване на правилата за движение. Съдът е оставил без необходимото внимание, че св. М. Д. е братовчедка на подсъдимия, св.Р. П. – негова съседка, а св. В. Й. – познат от училището в [населено място]. От друга страна, съдът е подценил и обстоятелството, че св.П. и Й. са били на работа в процесния павилион „скара - бира” до 21,00 ч., а административният акт от 25.07.2016 г. е съставен в 21,10 ч. Най-малкото е странно, че двамата свидетели, упражнявайки трудовите си задължения, са забелязали не само с кого е дошъл подсъдимия, кога е тръгнал и каква е била причината за това, но на разстояние повече от 15 метра са видели кой е управлявал автомобила при пристигането му, като не са чули да работи двигателя на колата на Х. непосредствено при идването на полицаите, които твърдят, че са били пуснали светлинния и звуков сигнал на служебния автомобил. Без какъвто и да било коментар в мотивите на проверявания съдебен акт са останали множеството противоречия в обясненията на подсъдимия относно причината за извършената му проверка на втората инкриминирана дата, на броя и конкретните придружаващи го лица. Същевременно изцяло са отхвърлени като недостоверни показанията на полицейските служители единият, от които бил проявил тенденциозност, поради наличието на неустановен по делото конфликт между него и подсъдимия. На тази основа въззивният съставът не е проявил активност по отношение на необходимостта от разкриване на обективната истина, съответно за преодоляване на констатирани непълноти и изясняване на несъответствия в показанията на двете групи свидетели. Не е направен какъвто и да било опит да се намери и разпита живеещият на [улица] водач на МПС, чието пристигане е станало причина за предстоящото преместване на автомобила от подсъдимия. Не е изискана справка от оперативния дежурен към ОД на МВР - Враца относно наличието или отсъствието на подаден сигнал за възникнало ПТП около 17,00 ч. – 18,00 ч. на 09.08.2016 г. в [населено място]. В този смисъл настоящият състав приема, че делото е решено при доказателствен дефицит, като въззивният съд не е използвал и възможността, която му дава разпоредбата на чл.143 от НПК, за да преодолее противоречията в показанията на двете групи свидетели и обясненията на подсъдимия. С оглед на изложеното касационният състав намира, че в случая отсъства качествено обсъждане и логическа проверка на показанията на свидетелите и заявеното от подсъдимия, като при оценката на доказателствените източници, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Те са довели до неправилен или най-малкото до преждевременен извод относно авторството на двете инкриминирани деяния. Формирането на вътрешно убеждение на съда по достоверността и надеждността на доказателствата е следвало да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. По тези съображения протестът се явява основателен и следва да бъде уважен. Допуснатите нарушения на чл.348, ал.1, т.2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Констатираните недостатъци на протестираната присъда следва да бъдат преодолени при провеждането на въззивно следствие, след което събраните в резултат на съдопроизводствените действия на двете инстанции доказателства се анализират подробно и задълбочено според действителното им съдържание и правилата на житейската логика. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 15/14.06.2018 г., постановена по внохд № 255/2018 г. по описа на Окръжен съд - Враца и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: