Р Е Ш Е Н И Е
№ 395
гр. София, 24 септември 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1157/ 2013г.
Производството е образувано по исканe на осъдения Н. Т., депозирано на основание чл.419-чл.425 от НПК, за възобновяване на делото и ревизия на присъда №142/18.02.2013г., постановена по нохд №1254/2012г. на Районен съд /РС/ - Габрово, и потвърдена с въззивно решение №53 от 26.04.2013г. на Габровски окръжен съд /ОС/, по внохд №66/2013г.
В искането се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложената наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъответна на личната опасност на извършителя на инкриминираното престъпление. Акцентира се на обстоятелствата, че осъденият е направил самопризнания, бил е лишен от средства за съществуване /фактор, влияещ върху волевите му задръжки/ и към настоящия момент е трудово ангажиран с обществено-полезна дейност в сферата на земеделието, животновъдството и дърводобива.
При условията на алтернативност и за постигане на визираните в чл.36 от НК цели се предлага замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, в рамките на изключително смекчената отговорност по чл.55 от НК, или приложение на института на условното осъждане /чл.66 от НК/.
В съдебно заседание на 20.09.2013г., осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат претенцията за намаляване на индивидуализираната наказателна санкция, по изложените съображения.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №142 от 18.02.2013г., обявена по нохд №1254/2012г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Габровски РС е признал Н. Й. Т., за виновен в това, че на 10.12.2011 година, в [населено място], след предварително сговаряне с непълнолетния А. А. М. и при повторност отнел чужди движими вещи, на обща стойност 352 лева, от владението на Г. С. Г., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай, поради което на основание чл.195, ал.1, т.т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК и в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила след постановяване на решение №53 от 26.04.2013г., по внохд №66/2013г., по описа на ОС-Габрово, с което е потвърдена изцяло.
Искането на осъдения Н. Трушков е неоснователно.
Правилно първостепенният съд и въззивният състав, базирайки се на възприетата фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личността на неговия автор, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, са лимитирали наказанието на Т., в обсега на установения в чл.58а, ал.1 от НК нормативен регламент.
Визираната материалноправна разпоредба указва начина на определяне на санкционните последици при постановяване на осъдителна присъда, в случаите на чл.373, ал.2 от НПК, при признание на фактите, посочени в обвинителния акт от подсъдимото лице. Императивните предписания налагат индивидуализация на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по общите правила на чл.54 от НК, с последваща редукция с една трета (1/3).
Наложеното на осъдения наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода /минимално предвиденото в закона/, намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода за престъпното деяние по чл.195, ал.1, т.т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, не компрометира критериите за справедливост и кореспондира на предявените от чл.36 на НК цели.
При лимитиране на параметрите на подлежащата на изтърпяване от Н. Т. санкция, съдебните инстанции са анализирали очертаващите облика на извършеното престъпление време, място, начин на извършване, предмет на посегателство и стойностни параметри на щетата, и оценили неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани с правото на собственост.
Обсъдена е конкретиката, сочеща на наличие на невъзстановени от престъплението вреди и кумулиране на квалифициращи признаци - предварителен сговор и повторен рецидив по чл.28, ал.1 от НК; отчетена е регистрираната в официалната статистика честота на визираните престъпни деяния, индицираща на висока степен на обществена опасност на инкриминираната неправомерна дейност.
Мотивиращи определените наказателноправни последици са и обстоятелствата, характеризиращи личната опасност на Н. Т..
Отдадено е необходимото внимание на доказаните от приобщения писмен материал факти за неговия социален и трудов статус, възраст, образователен ценз, семейно положение, имотно състояние и процесуално поведение по време на наказателното разследване, и на съдържимите се в приложените бюлетини за съдимост данни, установяващи /седем/ предходни осъждания за Н. Т. (последното със споразумение от 08.12.2011г., по нохд №1341/2011г. на Габровски РС за извършена кражба), които професионално са коментирани от първостепенния и въззивен съд, в контекста на специалната превенция, обуславяща адекватна на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкция.
Очертаните обстоятелства, правнозначими за индивидуализация на наказателната отговорност на осъденото лице, в обхвата на които обективираната в съдебното му минало трайна престъпна упоритост в осъществяването на посегателства против собствеността, обосновават заключение за справедливо отмерване на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в рамките на чл.58а, ал.1 от НК и не налагат претендираното изменение на придобилия стабилитет съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК.
При съблюдаване на предложената аргументация не могат да бъдат споделени оплакванията за недостатъчна оценъчност на личността на автора на престъплението, с поставен акцент на оказаното от него процесуално съдействие за установяване на обективната истина.
Направеното от Т. признание на фактите в обвинителния акт, предпоставило провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и правоприлагане на предвидената в разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК редукция при определяне размера на наказателната санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не оправдава желаната от осъденото лице прекомерна снизходителност, тангираща с безнаказаност.
Несъмнено при индивидуализация на наказателната отговорност в очертаните от предписанията на чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 от НПК предели се вземат предвид процесуалните прояви на обвиняемия /подсъдим/ в хода на производството, в обхвата на които са депозираните самопризнания. Последните обаче следва да се интерпретират с оглед техния характер и съдържанието им на доказателствен източник и средство за защита. Ако са спомогнали реално и своевременно за разкриване на престъпното посегателство и на неговия извършител, а не са следствие от ефективната дейност на компетентните органи, те трябва да се третират като смекчаващо обстоятелство, включително в санкционните рамки по чл.58а от НК,без да се пренебрегват обаче степента на обществена опасност на деянието, социалният му резонанс и фактическите данни за личността на подсъдимия.
Самопризнанията на Н. Т, заявени още в досъдебната фаза на производството, с юридически усет и в корелираща взаимовръзка с тежестта на престъпното посегателство и с обремененото съдебно минало на осъдения, са ценени от инстанциите при лимитиране на отговорността.
Голословни са и твърденията за игнориране на финансовите затруднения на осъденото лице преди инкриминираното посегателство и за трудовата му заетост с животновъдство и дърводобив в района на Сухиндол, при определяне на санкцията. Установените данни, обсъдени в съвкупност с останалата релевантна за отговорността конкретика за престъплението и неговия извършител не обосновават заключение за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства или на такива от изключителен характер, предпоставящи приложението на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК.
В коментирания смисъл и за пълнота на изложението настоящият състав счита за необходимо да вземе отношение по съдържимата се в искането за възобновяване претенция за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, което е юридически недопустимо, с оглед предвидения в особената норма на чл.195 от НК минимум на наказателната санкция.
Противоречи на буквата и духа на материалния закон, и предявената молба за приложение на института на условното осъждане, за който не са налице визираните в разпоредбата на чл.66 от НК задължителни изисквания. Видно от бюлетина за съдимост на Н. Т., представен по делото, лицето е осъждано с влязла в сила на 08.01.2000г. присъда, по нохд №220/1999г. на РС - Свищов, за престъпление от общ характер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, за което съгласно императивните предписания на чл.88а от НК не е настъпила реабилитация.
Предложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения Т., за ревизия на атакувания и влязъл в сила съдебен акт, в санкционната част.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Т. , за изменение на присъда №142 от 18.02.2013г., обявена по нохд №1254/2012г. на Габровски РС и потвърдена на 26.04.2013г. с решение на ОС-Габрово, по внохд №66/2013г., по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |