2 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 11 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 677 / 2010 година Производството е образувано по касационна жалба от подс. М. Х. К., депозирана чрез неговия защитник, срещу въззивно решение № 197 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 181 / 2010 год. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас.. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, се релевират доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Претендира се, атакуваното решение да бъде отменено, с искане касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно от НПК, алтернативно, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 21 от 19. 07. 2010 год., постановена по НОХД № 251 / 2009 год. по описа на Окръжен съд - Сливен, подс. М. Х. К., е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, предл. 2 и 3 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 8000 лева. С атакуваното решение № 197 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 181 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, горепосочената присъда е била потвърдена. Обжалваното въззивно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, представляващо касационно основание за неговата отмяна. Това е така защото, решението на въззивната инстанция, с което съответна първоинстанционна присъда бъде потвърдена, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, а същевременно следва да е съобразено и с ал. 1 на посочения законов текст. В настоящият случай, Апелативен съд – гр. Бургас като въззивна инстанция, е бил сезиран с жалба от защитник на подс. К., като предмет на въззивната проверка по смисъла на чл. 313 от НПК, е била горепосочената присъда - № 21 от 19. 07. 2010 год., постановена по НОХД № 251 / 2009 год. по описа на Окръжен съд - гр. Сливен, като от материалите по делото е видно, че касатора К. е единствен подсъдим. Същевременно, при постановяване на своя въззивен акт, апелативния съд се е произнесъл по жалба на лицето В. В. /стр. 2 на решението/, който обаче не е бил подсъдим по НОХД № 251 / 2009 год. по описа на Окръжен съд – гр. гр. Сливен, присъдата по което, е била потвърдена с атакуваното решение. Освен това, в решението липсват изложени необходимите по ал. 2 на чл. 339 от НПК мотиви, въз основа на които да става ясно, защо Апелативен съд – гр. Бургас не приема доводите изложени във въззивната жалба на касатора К., респективно, защо приема същите за неоснователни, още повече, че на страница трета от решението се излагат съждения за „авторство на инкриминирани деяния”, а в края на същия абзац, въззивния съд обсъжда едно престъпно деяние. Произнасянето по жалбата на друго лице и най – вече, неизпълнението на вменените с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК задължения, към решението на въззивната инстанция с което се потвърждава атакувана първоинстанционна присъда, не дава възможност на касационната инстанция да проследи вътрешното убеждение на въззивната инстанция, т.е., се детерминира възможността да се разбере каква е волята на въззивния съд, поради и което, този акт се явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Констатираното съществено процесуално нарушение съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, и съответно е основание за отмяна на съдебния акт, а също и пречка за упражняване на касационна проверка досежно въззивното решение, в контекста на доводите изложени в касационната жалба на касатора К.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че обжалваното решение на Апелативен съд – гр. Бургас следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 197 от 28. 10. 2010 год., постановено по ВНОХД № 181 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: