1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187 София, 28.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4044/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. А. П. М. и В. Ц. М. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІІІ-Б въззивен състав № 3479 от 11.06.2020г. по гр.д.№ 16766/2019г., с което е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска за делба на апартамент № ... в [населено място], [улица] ет.... с площ от 60 кв.м. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Ответниците П. А. Т. - С. и Е. А. Т. - Л. изразяват становище, че не са налице основанията на процесуалния закон за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от А. П. М. и В. Ц. М. срещу П. А. Т. - С. и Е. А. Т. - Л. иск за делба на апартамент №... в [населено място], [улица] ет.... . За да отрече правата в съсобствеността на ищците, които те основават на наследяване, въззивният съд е приел, че наследодателката им не е притежавала имота към момента на смъртта си. Съдът е приел за основателно правоизключващото възражение на ответниците П. А. Т. - С. и Е. А. Т. - Л. за придобиване на собствеността върху целия имот по давност като е изложил съображения, че фактическата власт върху процесния имот е била упражнявана едновременно от тях като сънаследници-съсобственици и от майка им М. К. С., която е била допусната да живее в имота приживе от своя бивш съпруг А. Т., не по-късно от 1976 год. Съдът е приел, че е установено по делото по несъмнен и категоричен начин, че съделителите П. А. Т. - С. и Е. А. Т. - Л. са установили владение върху имота, независимо, че първоначално са допуснати в него като държатели. След 1995г., когато е починал общия наследодател А. Т., те са извършили действия чрез които са манифестирали промяна на държането на идеалните части на останалите сънаследници-съсобственици във владение –демонстрирали са по явен и категоричен начин по отношение на останалите съсобственици, че считат целия апартамент за свой, в т.ч. не са допускали съсобственика В. Т. М. – Т. в него и са извършили и подобрения в имота. Съдът е посочил, че ищците не са предприели своевременно действия, с които да прекъснат придобивната давност на ответниците и тяхната майка чрез предявяване на иск за собственост, респ. иск за делба и не са извършили явни и несъмнени действия, с които трайно да отблъснат фактическата власт на владелците. По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивния съд и за задължението му да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, е обуславящ за делото и същевременно е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касаторите – решение № 69 по гр.д.№ 1582/2014г. на ВКС, ІV г.о. и др., защото в мотивите не са обсъдени всички доводи в отговора на въззивната жалба, както, не са обсъдени в пълнота и свидетелските показания, на които са се позовали съделителите-ищци във връзка с оспорването на правоизключващото възражение на ответниците за придобиване на собствеността по давност, основано на отричане на владелчески действия от ответниците. Това обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. На касаторите следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІІ-Б въззивен състав № 3479 от 11.06.2020г. по гр.д.№ 16766/2019г. Указва на касаторите А. П. М. и В. Ц. М., че следва да внесат 50 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: