О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 331 Гр.С., 27.04.2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4738 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по предявени от С. Й. Д. жалби както следва: касационна жалба вх.№.900418/13.07.21 срещу решение №.900663/14.05.21 по г.д.№.401/20 на ОС Благоевград, с което е потвърдено реш.№.3177/16.12.19 по г.д.№.1341/18 на РС Сандански в частта относно родителските права по отношение на малолетното дете Й. С. Д., и жалба вх.№.900504/7.09.21 срещу решение №.900934/27.07.21 по същото дело, с което е отхвърлено обективираното в молба вх.№.900398/5.07.21 искане за допълване на решение №.900663/14.05.21, като съдът се произнесе и по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. Ответната страна Г. Ж. Д. оспорва жалбите. Касационна жалба вх.№.900418/13.07.21 е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. Жалба вх.№.900504/7.09.21 е недопустима – доколкото е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – решение №.900934/27.07.21 е постановено по реда на чл.250 ГПК и то следва реда за обжалване на основното решение – което не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.2 ГПК/ и е окончателно. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е потвърдено реш.№.3177/16.12.19 по г.д.№.1341/18 на РС Сандански в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. С. Д., р.27.10.16, е предоставено на майката Г. Ж. Д. /при която да бъде и местоживеенето му/ и е определен е режим на лични контакти с бащата /всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 17ч. в неделя с преспиване, четири часа на рождения ден на детето, деня на рождения ден на бащата (13.05), 20 дни през лятото, разделени на два пъти по десет дни, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година пет дни за коледните празници и всяка нечетна-пет дни за новогодишните празници по споразумение с майката, а ако такова не е постигнато – от 17ч. на 2.12. до 17ч. на 27.12. за четните години и съответно от 17ч. на 28.12. до 17ч. на 2 януари за нечетните години; всяка нечетна година на Великден - от 17ч. на Разпети петък до 17ч. на Великден – неделя; в училищна възраст относно ученическите ваканции-всяка четна година първата половина на зимната ваканция и всяка нечетна година – втората половина на зимната ваканция; половината от пролетната ваканция, както и всеки път, когато родителите постигнат съгласие за това. Прието е, че майката има необходимите качества и родителските права следва да бъдат предоставени на нея, а режимът на контакти с бащата да остане такъв, какъвто го е определил първоинстанционният съд. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се основават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?“; 2.“за качеството на решението като съдебен акт, постановено в частта „фактически и правни изводи“ с мотиви, които са изцяло копирани от друг съдебен акт, този по първоинстанционното гражданско дело №.1341/18 на РС Сандански“; 3.“за неизпълнението на задължението на въззивния съд да отстрани допуснато от РС Сандански процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърляне на доказателствено искане за разпит на двама свидетели, направено своевременно след доклада по делото в първото съдено заседание“ /реш.№.265/24.06.11 по г.д.№.1623/10, ІІІ ГО/; 4.“за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кой да живее“; 5. „При спор за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете, съдът следва ли, с оглед цялостната защита на интересите на малолетното дете, да се съобрази с чувствата му и изразеното желание при кого от родителите да живее, заявено пред вещите лица от комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза чрез начина на общуване с бащата и отношението му към двамата родители, като го прецени в контекста на всички доказателства по делото, предвид възрастта и пола на детето, наличието на тревожност, генерирана след принудителното му отвеждане от дома, в който се е родило, родителските качества на всеки от родителите, материалните им възможности, вкл. факта, че в дома на бащата детето има самостоятелна стая, докато в дома на родителите на майката спи с нея на една спалня и дали, ако настъпи промяна и детето се върне да живее в дома на бащата, от който е изведено преди две години от майката, неговата тревожност, която е причина и за честите му физиологични заболявания, ще намалее?“; 6.“Следва ли съдът да зачете чувствата на детето и конкретното му психо-емоционално състояние и да отчете, че тревожността на детето след отвеждането му от майката за времето, прекарано в дома на родителите на майката, е нараснала и е причина за честите здравословни проблеми, които има?“; 7.“При извършване на преценката при кого от двамата родители да живее детето, следва ли съдът да обсъди всяка една предпоставка за всеки родител поотделно, както и позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други позволява ли формирането на законосъобразен извод за най-добия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права?“. Сочи практика, в това число т.2 и т.5 ТР 1/9.12.13, ОСГТК, реш.№.246/6.01.20 по г.д.№.540818, ІV ГО, реш.№.24620.01.20 по г.д.№.4881/18, ІІІ ГО, реш.№.87/28.01.20 по т.д.№.2897/18, І ТО, реш.№.9/10.03.20 по г.д.№.1440/19, ІІ ГО, реш.№.35/ 24.04.20 по г.д.№.1939/19, ІV ГО, т.4 и т.19 ТР1/4.01.01, ОСГТК и др./. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия изведен въпрос. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма-т.е. въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора и трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата доводи; това задължение не отпада, дори когато по реда на чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция. Не са необосновани твърденията на касатора за процедиране на въззивната инстанция в отклонение от така установената практика. С оглед на изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка съобразяването на цитираната по-горе задължителна практика. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 50лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.900663/14.05.21 по г.д.№.401/20 на ОС Благоевград. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 50лв. /петдесет лева/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяване. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№.900504/7.09.21 срещу решение №.900934/27.07.21 по г.д.№.401/20 на ОС Благоевград като недопустима. Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване. Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: