Р Е Ш Е Н И Е   № 179   София, 09 април 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и шести март......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА..............…и в присъствието на прокурора....ЯВОР ГЕБОВ......…................изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 68 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Производството е образувано по искане на осъдените М. Л. Т. и Т. В. Т. за възобновяване на производството по нохд № 2363/2008 г. на Варненския районен съд и отмяна на присъда № 516/ 30.09.2009 г.,потвърдена с решение № 357/ 22.12.2009 г. по внохд № 1484/09 г. на Варненския окръжен съд. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания и се прави искане осъдените да бъдат оправдани или делото се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Гражданската ищца С. Я. не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд намери за установено следното:   С присъдата, потвърдена с решението на Варненския окръжен съд, подсъдимите М. Т. и Т. Т. са признати за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление, от лятото на 2000 г. до 11.06.2001 г., след предварителен сговор помежду си и с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у Й. Н. , С. Я. и П. П. и с това им причинили имуществени вреди на обща стойност 884 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от една година, условно, с три годишен изпитателен срок. Осъдени са да заплатят на С. Г. Я. обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 352 лв.   Видно е от съдържанието на депозираното искане, че се акцентира върху дейността на съдилищата при проверката и оценката на събраните доказателства, които не са обсъждани коректно и в тяхната взаимовръзка и това е довело до формиране на погрешни изводи относно авторството на престъплението. Възразява се, че показанията на свидетелите са вътрешно противоречиви и непоследователни и като цяло са недостатъчни за постановяване на осъдителна присъда. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Варненският районен съд е извършил цялостен анализ на събраната доказателствена маса, обсъдил е поотделно показанията на разпитаните свидетели, съпоставил ги е помежду им и е мотивирал убедително становището си, че авторството е установено по несъмнен и категоричен начин. Констатирал е пълно съответствие между съобщеното от пострадалите свидетели за механизма на измамата, включително и в най- дребните му детайли, поради което е направил извод, че показанията им следва да бъдат кредитирани с пълно доверие. Подробно е анализирал и обясненията на подсъдимите, с които те отричат съпричастност към повдигнатите им обвинения и е изложил съображения защо не им дава вяра. Изводът, че те са опровергани от показанията на свидетелите Н, тъй като първият категорично е разпознал подсъдимите като извършителите на престъплението, а втория е разпознал Т. , почива на вярното интерпретиране на съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства. Съдът е обсъдил и показанията на свидетеля Я, че подс. Т. е била в гр. П. около две седмици след края на учебната година през 2001 г., но е намерил, че те не могат да се противопоставят на показанията на пострадалите, разпознали извършители и сочещи на безспорна установеност на авторството в лицето на двамата подсъдими. Проверявайки присъдата по жалба на подсъдимите, Варненският окръжен съд също е извършил проверка на доказателствата по делото и е изложил съображенията за пълна установеност на фактите, както са възприети от първоинстанционния съд. Отново е отговорил на направените от защитата възражения, касаещи годността и достоверността на част от доказателствените средства, въпреки че това е сторила още първата инстанция, като е посочил и защо не възприема възражението за необоснованост на присъдата. При това положение, настоящият касационен състав счита, че присъдата и решението са постановени при спазване на процесуалните изисквания по чл.13, чл.14 и чл.339 ал.2 от НПК, поради което приетите за установени факти по престъплението и неговото авторство не подлежат на преоценка. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Този съд не възприема възражението, че с оглед инкриминирания период и актуалната към онзи момент норма на чл.26 от НК, деянието неправилно е квалифицирано като продължавано престъпление. Възприетата от съдилищата правна квалификация на деянието като продължавано престъпление е по-благоприятна за дейците, защото са осъдени за едно, а не за няколко отделни престъпления, наложено е едно наказание и е изключена възможността за приложение на чл.24 от НК. Първоинстанционният съд законосъобразно е направил извод, възприет изцяло и от въззивната инстанция, че трите деяния са извършени в непродължителен период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородна вина, като всяко от тях осъществява състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.2 от НК, поради което следва да бъдат квалифицирани като единно продължавано престъпление. Налице са обективните и субективни признаци на състава, изведени от фактическите действия на подсъдимите, за което съдилищата са изложили подробни и задълбочени правни аргументи. Останалите доводи в искането нямат отношение към обсъжданото касационно основание и този състав на ВКС не им дължи отговор. Наложените наказания не са явна несправедливи по смисъла на чл. 348 ал.5 от НПК. Те са индивидуализирани в рамките на минимума на материално правната норма, при наличие само на смекчаващи вината обстоятелства и с приложение на института на условното осъждане. Видно от мотивите към присъдата, възприети и в решението, при определяне на наказанието в полза на подсъдимите е отчетен и изминалия период на наказателното преследване. Приложението на чл.55 от НК, в каквато насока има искане, първо няма да доведе до качествена промяна в наказателната санкция, тъй като може да бъде намален само срокът на лишаването от свобода, но не и да се наложи друг вид наказание. От друга страна, възобновяването на производството би довело до промяна на началния момент, в който започва на тече изпитателния срок по чл.66 от НК, а това не е в полза на осъдените. Затова настоящият съдебен състав намери и това искане за неоснователно. Проверяваните съдебни актове са законосъобразни и в гражданско-осъдителната им част. Подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.2 от НК, т.е като съучастници след предварителен сговор помежду си и носят солидарна отговорност за причинените на гражданската ищца Я. имуществени вреди. Именно затова и на основание чл.45 от НК са осъдени да платят тези вреди солидарно. Предвид на тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че искането на осъдените за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и затова       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. Л. Т. и Т. В. Т. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2363/2008 г. на Варненския районен съд и отмяна на присъда № 516/ 30.09.2009 г., потвърдена с решение № 357/ 22.12.2009 г. по внохд № 1484/09 г. на Варненския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: