О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 532 гр. София, 13.10.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2722 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу решение №1092 от 09.05.2019 г. по гр.д.№6332/2018 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 22.06.2018 г. по гр.д.№16 723/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 77 000 лв., до пълния предявен размер от 110 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.02.2015 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните, въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При направено възражение за съпричиняване поради неизползване на детско столче, евентуално непоставяне на предпазен колан, презюмира ли се възможност за оборудване на съответното МПС със система за обезопасяване или необходимост от използване на точно конкретен модел столче, или наличие на обезопасителен колан и на работещ такъв за процесното МПС и ако не, чия е доказателствената тежест за доказване на този факт. 2. Може ли да се разгледа и приеме съпричиняване, поради неспазване на конкретно изискване за возене на пътник – превозване на дете без система за обезопасяване, ако законът допуска и предвижда такова превозване на дете предвид възрастта и чия е доказателствената тежест за доказване необходимостта от спазване изискването за превозване на дете в система за обезопасяване, предвид възрастта и ръста на детето. 3. Трябва ли приносът на пострадалия да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението. 4. Чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване и за кого е изискването на чл.137а, ал.1 и чл.137в от ЗДвП и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения – да пътува в система за обезопасяване или с колан и с бездействието си е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени на водача. 5. Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал – малолетно дете, поради прието виновно неизпълнение за обезопасяване на детето от друго лице, което упражнява надзор, поради неизпълнено задължение за обезопасяване от това лице. 6. Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат. 7. Само по себе си нарушението на правилата за движение по пътищата основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат. 8. Ако не е доказано категорично и безспорно, че системата за обезопасяване е задължителна за използване или ако се използва, че във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице противоречиви отговори и хипотези за значението й, както и законова възможност дете да се превозва без такава с оглед възрастта му, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такава. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновност на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия малолетен ищец. По спорния по делото въпрос за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат е изложил съображения, че е налице неправомерно поведение от страна на лицето, упражняващо надзор по отношение малолетното дете. Посочил е, че този извод се подкрепя от установените по делото нарушения на разпоредбите на чл.137в, ал.3 от ЗДвП, изискващи в моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3 да се превозват деца до 3-год. възраст с правилно поставени системи за обезопасяване, като виновният за настъпване на ПТП водач е и родител на пострадалото дете, който не е съобразил посочените изисквания и неговото бездействие се намира в пряка причинна връзка с увеличаване обема на вредите. Счел е, че писмените доказателства във връзка с образуваното досъдебно производство и еднозначните изводи на автотехническата експертиза потвърждават тезата на застрахователя, че детското столче не е било правилно закрепено към седалката на лекия автомобил със задължителните предпазни колани съгласно технологичните изисквания, като в противен случай при този механизъм на ПТП, то не би изхвърчало от автомобила. Изразил е становище, че допълнителната автотехническа експертиза изключва възможността настъпилите при механизма на ПТП деформации на лекия автомобил да достигнат до детското столче, ако е било правилно закрепено и така да причинят на пострадалото дете по-тежки по характер травми, от което следва извод, че обезопасителната система в конкретния случай би изиграла съществена предпазна роля за смекчаване на травмите и съответно за намаляване обема на вредите - медицинската експертиза е констатирала, че тежката ЧМТ съчетана с охлузване на кожата и счупване на челната кост, е настъпила при едновременно въздействие на удар със значителна травмираща сила и допирателно въздействие спрямо твърд тъп предмет с контактна повърхност /удар на главата в асфалтовия терен/. С оглед изложените в решението мотиви, поставените четвърти и пети въпроси /останалите въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд/, свеждащи се до уточнения от настоящата инстанция въпрос – за връзката между действията на делинквента, водач на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, при преценката дали пострадалият, е допринесъл за настъпване на вредите, е формирал правната воля на въззивния съд, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск, като настоящият състав намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието на възприетото от въззивния съд становище за наличие на съпричиняване, с практиката на ВКС, обективирана в решение №44 от 23.06.2020 г. по т.д.№1879/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1092 от 09.05.2019 г. по гр.д.№6332/2018 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение от 22.06.2018 г. по гр.д.№16 723/2015 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. С., чрез баща си и законен представител М. В. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 77 000 лв., до пълния предявен размер от 110 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.02.2015 г., ведно със законната лихва от 11.02.2015 г. до окончателното изплащане. УКАЗВА на Н. М. С., чрез баща му и законен представител М. В. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 660 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.