РЕШЕНИЕ № 65 София, 01. март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 471 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 28.11.2011 г. по гр.д. № 334/2011, допълнено и поправено с решение от 18.01.2012 и с определение от 12.03.2012, с което е частично обезсилено и частично отменено решението на Варненския окръжен съд от 21.04.2011 г. по гр.д. № 2247/2010, като са уважени предявените искове за разваляне на договор за издръжка и гледане по отношение на К. П. Р. до размера на ј от целия имот. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за последиците от изпълнението на единия съдлъжник за отговорността на другия и за правото на удовлетворения кредитор да иска развалянето на договора по отношение на неизпълнилия съдлъжник. По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно ТР № 6/2011 от 15.05.2012 г. по т.д. № 6/2011 ВКС, ОСГК когато недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците, като наследници на уговарящия претендират развалянето на договора за издръжка и гледане по отношение на ответника поради неизпълнение на задълженията му към прехвърлителя и уговарящ и към бенефициерката. Ответникът е изпълнявал задълженията по договора по отношение на прехвърлителя до неговата смърт, но не е изпълнявал задълженията си към бенефициерката, за която грижи е полагала съдлъжницата по договора. Неизпълнението по отношение на бенефициерката е значително, поради което договорът следва да бъде развален в съответната част. Правилно въззивният съд е приел, че имотът е прехвърлен от наследодателя на страните (съпруг на първата ищца и баща на втората ищца и ответника) срещу задължението на втората ищца и ответника да осигуряват пожизнено необходимите издръжка и грижи на него и на съпругата му (първата ищца). Извън предмета на делото пред касационната инстанция е обстоятелството, че ответникът е изпълнявал задълженията към прехвърлителя до неговата смърт. Също правилно съдът е приел, че грижи за майка си (бенефициер по договора) както преди, така и след смъртта на бащата е полагала само приобретателката. Неправилно съдът е приел, че неполагането на грижи за бенефициерката и неосигураването на необходимите средства за издръжката й от страна на ответника е основание за разваляне на договора в съответната част поради неизпълнение от негова страна по причина за която той отговаря. Това обаче не се отразило на правилността на крайния извод на съда, че бенефициерката не е получила дължимото по договора, поради което тя и другата приобретателка, като наследници на уговарящия, могат да претендират развалянето на договора поради неизпълнение. Искът за разваляне на договора се основава не само на неизпълнението от страна на ответника до смъртта на прехвърлителя, но също и на неговото поведение след 06.03.2010 г. След погребението на прехвърлителя на 07.03.2010 г. той не е допуснал майка си в прехвърленото жилище, в което тя по силата на алеаторния договор има запазено право на ползване и така е възпрепятствал другата приобретателка да продължи да й осигурява издръжка и грижи в пълна степен до предявяването на иска на 04.11.2010 г. По делото не е установено в продължение на близо 10 месеца първата ищца да е получавала от дъщеря си (втората приобретателка) цялата необходима издръжка и грижи, въпреки създаваните от ответника пречки. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касацията Д. Т. Д. – Р. следва да бъдат присъдени и всички разноски за касационната инстанция в размер на 2.200,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския апелативен съд от 28.11.2011 г. по гр.д. № 334/2011. ОСЪЖДА К. П. Р. от В. да заплати на Д. Т. Д. – Р. сумата 2.200,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.