Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

РЕШЕНИЕ


№ 7


София, 28.01.2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6913/2013 година.


Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.5 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
С решение №252/13.02.2013 г. по гр.д.№3706/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., осми граждански състав, е отменено решение №3276/17.8.2012 г. по гр.д.№16762/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІ състав,, в частта с която е отхвърлен искът на “М. ц. за р.и с.м. І - П.” Е. – П., за признаване на установено по отношение на А. Д. К., че не й се дължи обезщетение за забава на изпълнението на задължението на ищеца за плащане на присъденото на ответницата по иска обезщетение за оставането й без работа, следствие незаконното й уволнение, извършено със заповед №40/04.8.2000 г. на управителя на “МЦРСМ І – П.” – П., присъдено й с решение на ОС – Пловдив по гр.д.№2215/2004 г., в сила от 19.3.2008 г., с което уволнението й е отменено, за периода от 04.12.2000 г. до 26.5.2008 г., в размер на 993,98 лева, от които 970,45 лева от 04.12.2000 г. до 18.3.2008 г., върху главница от 990,00 лева и 23,53 лева от 19.3.2008 г. до 26.5.2008 г., върху главница от 825,00 лева, поради погасяването му по давност и поради опрощаването на тази сума от страна на ответницата със споразумение от 02.6.2008 г. като вместо това е признато за установено по отношение на А. Д. К. , че “МЦРСМ І – П.” – П., не й дължи обезщетение за забава на изпълнението на задължението му за плащане на присъденото от ответницата обезщетение за оставането й без работа следствие незаконното й уволнение, извършено със заповед №40/04.8.2000 г. на управителя на “МЦРСМ І – П.” – П., присъдено й с решение на ОС – Пловдив по гр.д.№2215/2004 г., в сила от 19.3.2008 г., с което уволнението й е отменено, за периода от 04.12.2000 г. до 26.5.2008 г., в размер на 993,98 лева, от които 970,45 лева от 04.12.2000 г. до 18.3.2008 г., върху главница от 990,00 лева и 23,53 лева от 19.3.2008 г. до 26.5.2008 г., върху главница от 825,00 лева, които суми са определени и изчислени по изп.д.№2036/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив, втори район. Със същото решение А. Д. К. е осъдена да заплати на “МЦРСМ І – П.” – П., деловодни разноски в размер на 600 лева.
Срещу влязлото в сила решение на въззивният съд е подадена, е подадена молба за отмяна, вх.№23064/14.8.2013 г., от А. Д. К., на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Твърди се, че е налице посоченото основание, тъй като упълномощения от нея адвокат е бил с пълномощия само за първата инстанция, а по време на въззивното производство е била в невъзможност да участва в процеса по обективни причини – заболяване, което е лекувано в А.. Сочи, че до получаване на призовката за доброволно изпълнение не е знаела, че решението на районния съд е обжалвано, че е имало насрочено дело и че има решение на Пловдивския окръжен съд. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждането му от друг състав.
В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката – адв. С., която представя писмена защита и претендира разноски.
Ответникът по молбата за отмяна “М. ц. за р. и с.м. І - П.” Е. – П., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК Претендират се разноски.
В съдебно заседание молбата за отмяна се оспорва от процесуалния представител на ответника по молбата – адв. Д., който депозира писмена защита и претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писменият отговор на ответника по молбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното:
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Доводите на молителката са неоснователни. От представеното пред първата инстанция пълномощно е видно, че същото е до окончателното свършване на делото във всички инстанции. От данните по въззивното дело се установява, че пълномощничката на молителката е участвала като такава във въззивното производство, вземайки становище по въззивната жалба в съдебно заседание на 21.01.2013 г. и представяйки писмена защита, вх.№2785/29.01.2013 г. Поради това всички наведени в молбата доводи, както и представените писмени доказателства са ирелевантни.
Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна, вх.№23064/14.8.2013 г., подадена от А. Д. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение №252/13.02.2013 г. по гр.д.№3706/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., осми граждански състав.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], блок 4700а, вх.Б, ет.6, ап.21, да заплати на “М. Ц.ЗА Р. И С. М. І – П.” – [населено място], [улица] ет.6, ап.6, деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: