1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580 [населено място], 11.07.2014г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 47/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №682 от 28.10.2013г., постановено по ч.т.дело №690/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №493/19.08.2013г., постановено по т.д.№382/2011г. на Добричкия окръжен съд. Жалбоподателят А. – София иска отмяна на определението като неправилно. В изложението към частната касационна жалба жалбоподателят се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за разграничаване на ограничената правоспособност от процесуалната дееспособност и правосубектност на непререгистрирания в срок по параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗТР търговец.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] счита, че практиката на която се позовава жалбоподателят е неотносима към мотивите на определението на Варненския апелативен съд, с които е потвърдено определението на окръжния съд. Искането е да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима на това основание.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Добричкият окръжен съд е върнал исковата молба на А, поради неизпълнение на указанията на съда да се поиска пререгистрация и ликвидацията на дружеството – ответник. За да потвърди определението Варненският апелативен съд е приел, че независимо от измененията в параграф 5в от ПР към ЗТР, с което отпадна задължението на съда за спиране на съдебното производство, за процесуално представителство по дела на осн. чл.269, ал.1 ТЗ, към който препраща параграф 5д от ТЗ представителството се осъществява от ликвидатор, който се назначава в процедура по параграф 5а от ПЗ към ЗТР, в какъвто смисъл са дадени указания от А. по вписванията до частния жалбоподател. След поредното удължаване на срока, ищецът е разполагал с достатъчно дълъг срок, в който да изпълни указанията на съда, като по реда на параграф5а, ал.2 ПР на ЗТР със заявление да поиска ликвидация на прекратеното дружество, което не е сторено, основание за връщане на исковата молба..
Няма спор, че ответникът по исковата молба [фирма] не е пререгистрирано търговско дружество.
Исковото производство е образувано преди изменението на параграф 5в, ал.1 ПЗР към ЗТР с ДВ бр.99/14.12.2012г.
Поставеният от касатора правен въпрос е обуславящ изводите на съда за прекратяване на производството по делото. По отношение на въпроса е неотносимо определение №726 /30.07.2012г. по ч.т.д. №512/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, ТК тъй като същото се отнася до подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, а съгласно изменението на параграф 5, ал.3 от ПЗР на ЗТР ДВ бр.25 от 2012г. на законните представители на непререгистрираното търговско дружество изрично им е призната ограничена правоспособност да подават молби по чл.625 ТЗ.
Обжалваното определение е постановено в противоречие с определение №1002/6.11.2012г. постановено по ч.т.дело № 758/2012г. на ВКС, ТК, второ т.о. и определение № 34 по ч.т.дело № 34/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК и затова имащи задължителен за съдилищата характер, поради което касационното обжалване на въззивното определение ще следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С определенията е прието, че непререгистриралия се търговец, респ. кооперация до служебното им заличаване от А. по вписванията не е неправосубектно лице, а лице с ограничена от закона правоспособност. Същият е с прекратена дейност, като по силата на разпоредбата на параграф5, ал.2 от ПЗР на ЗТР му е отнето правото да осъществява търговска дейност, да предявява искове, да подава молби за образуване на искови производства и да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен за погасяване на задължения към работници и служители и публични задължения. Не му е отнета процесуалната дееспособност на ответник по такива спорове, включително такива заведени след 1.01.2012г.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Обстоятелството, че спрямо ответника по делото не е започната процедура по ликвидация и не е назначен ликвидатор не се отразява на процесуалната му дееспособност. Определението като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато на Добричкия окръжен съд за произнасяне по исковата молба на А срещу [фирма], [населено място].
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 682 от 28.10.2013г., постановено по ч.гр.дело № 690 /2013 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение на Добричкия окръжен съд, постановено по т.дело №382/2011г., с което е върната исковата молба на А.
Делото да се изпрати на Добричкия окръжен съд за произнасяне по исковата молба на А. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|