О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
11.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 2965 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност чрез синдика, чийто правомощия се упражняват от А. Д. и К. М. чрез юрк. Е. М. Б. обжалва решение № 1666 от 12.07.2017 г. в частта, с която е отхвърлено искането за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и в частта, с която е отменено определение № 6399 от 8.12.2016 г. по т.д. 3611/15 г. СГС, VI- 4 състав, с което е допълнено решение № 1776 от 17.10.2016 г.
Сочи, че в тази част решението, в частта, с която има характера на определение е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено. Моли да му се присъдят разноски за настоящето производство.
Ответникът по частната жалба В. Б. И. оспорва в отговора същата. Счита, че е недопустима, защото юрисконсулта не може да представлява банката. С., че няма конкретни обстоятелства, обосноваващи достъпа до касационно обжалване. Изцяло споделя изводите на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид данните по делото намира следното:
Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 02.10.2017 г. чрез адвокат пълномощник. Частната жалба е подадена по пощата, обстоятелство, отразено върху самата жалба при получаването й в Софийски апелативен съд.
С въззивното решение Софийски апелативен съд е инкорпорирал определение по чл. 274, ал. 2 от ГПК вр. чл. 248 от ГПК като е отменил постановеното определение № 6399/08.12.2016 г. по т.д. 3611/15 г., СГС, VI-14 състав, с което е допълнено решение № 1776 от 17.10.2016 г. по т.д. 3611/16 г. в частта за разноските и е осъден В. И. да заплати на „К.“ АД (в несъстоятелност) на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 6 745 лв като е оставено без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските. Въззивният съд е приел, че синдикът на банката е самостоятелен орган на несъстоятелността и не може да бъде представляван от юрисконсулт, който е процесуален представител на юридическо лице, с което е в договорно правоотношение по определение на чл. 32, т. 3 от ГПК. Това е обусловило извод за неоснователност на искането за заплащане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. С въззивното решение е разгледана въззивната жалба на В. И. срещу решението на първоинстанционния съд по възражението на В. И. по реда на чл. 66 от З. срещу включването на вземането му в списъка с неприети вземания.
Допускането на касационно обжалване предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на делото, да е мотивирал решението на съда и обусловил изхода спора. В случая към разглежданото производство на основание § 74 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр. 86/2017 г. следва да се приложи чл. 280 от ГПК в редакцията ДВ бр. 47/2009 г. Освен да посочи правен въпрос, разрешен от въззивния съд, касаторът следва да посочи и някое от допълнителните основания в посочената редакция - чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, а именно: 1. въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата и 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл. 274, ал.3 вр. чл. 280 вр. чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи, че са разрешени следните въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и са от решаващо значение за производството по несъстоятелност на „К.“ АД:
1. Кой е ответник в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 З. – синдикът в качеството си на физическо лице или Банката, представлявана от единствения възможен законен представител – синдика в качеството й на неин орган?
2. Ответникът в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 З. може ли да бъде представляван от юрисконсулт?
3. В случай, че юрисконсулт на банката в качеството си на пълномощник на синдика е допуснат да извършва съдопроизводствени действия, дължат ли се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение при решаване на делото в полза на ответника?
4. В случай, че в производството по чл. 66, ал. 6 З. ответникът може да бъде представляван от юрисконсулт, как се определя размерът на възнаграждение при условие, че чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК препраща към Наредбата за правната помощ, където няма предвидено възнаграждение за процесуално представителство по търговски дела и спорове, съответно подзаконовият нормативен акт не бил приложим за търговци, представлявани от своите юрисконсулти по търговски дела? Следва ли в този случай юрисконсултското възнаграждение да се изчислява по правилата на чл. 78, ал. 8 изр. 1 ГПК вр. с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ?
Позовава се на формирана практика по приложението на посочените норми от ВКС – определение № 164 от 3.4.2017 г. ч.т.д. 653/17 г., 1 ТО, ВКС; определение № 339 от 07.07.2017 г. на ВКС, ТК по ч.т.д. 1189/16 г. Счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да е изцяло съгласно реалното възнаграждение, определено с оглед Наредба № 1 /9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че редът на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. ЗПП и НЗПП е неприложим.
С обжалваното решение, имащо характера на определение, Софийски апелативен съд е отменил определението на СГС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските като е приел, че страна в производството е синдикът и юрисконсултът не може да представлява синдика, защото не е в правоотношение с банката.
С оглед така предвиденото изискване в нормата на чл. 280 от ГПК в настоящият състав на Върховния касационен съд установи, че касаторът с поставения въпрос 1 не е обусловил допускане на определението до касационно обжалване, доколкото въпрос 1 не представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Въззивният съд не е разрешавал въпрос относно това кой е легитимиран ответник в производството по чл. 68 вр. чл. 66, ал. 6 от З.. Няма неяснота по отношение на това кой е ответник в тези процеси. Поради това касаторът не е обусловил общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК въпроси 2 и 3, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обусловил общо основание за допускане на определението, инкорпорирано в решението, до касационно обжалване. В предмета на произнасяне на въззивния съд, а именно - обжалване допълването на решението на Софийски градски съд с разноските, дължими на синдика, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение, е включен именно дължимостта на това възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК и обуславящ волята на съда е направения извод, че не може синдикът да се представлява в прозиводството по чл. 68 от З. от синдик. Въззивният съд е отказал присъждане на юрисконсултско възнаграждение именно разглеждайки посочения въпрос.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че след постановяване на обжалваното решение са постановени определение № 99 от 26.02.2018 г. по ч. т. д. № 3137/2017 г., 1 ТО на ВКС и определение № 567 от 14.11.2017 г. по ч. т. д. № 1757/2017 г., 1 ТО на ВКС, с които е прието, че „Съгласно чл. 68, ал. 1 З. съдът по несъстоятелността разглежда в открито съдебно заседание възраженията срещу всяко прието и неприето вземане, направени пред синдика на банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал. 1 З.. Законодателят е определил производството като „отделно“. От това следва, че производството не е част от производството по несъстоятелност, какъвто характер има това по чл. 67, ал. 2 З., в което съдът по несъстоятелността разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения пред синдика. Производството се развива като исково производство, доколкото съдът е сезиран със спор за съществуването, респ. несъществуване на вземане, по което страна са кредитор и длъжника по несъстоятелността, подобно на това по чл. 694 ТЗ. Без значение за характера на производството е сезирането на съда с възражение, а не с искова молба, доколкото законът придава едни и същи правни последици на постановеното от съда съдебно решение. Влязлото в сила решение се полза със сила на пресъдено нещо и има установително действие в отношенията на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност чл. 694, ал. от ТЗ и чл. 69, ал. 2 З. / Дв. бр. 33 от 2016 г. /. В чл. 68, ал. 1 З. законодателят е посочил за страни в производството по разглеждане на възраженията срещу приети и неприети вземания - синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Разпоредбата не сочи изрично банката като страна в това исковото производство. От буквалния прочит на закона обаче не следва, че синдикът участва в исковото производство в лично качество, като лице на което е възложено осъществяването на определи функции в производството по несъстоятелност, каквито са тези по Глава Пета Предявяване на вземанията. По аргумент на чл. 69, ал. 2 З., след като силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и по отношение на длъжника на кредиторите по несъстоятелност, изводът е, че синдиците не участват в исковото производство в лично качество - като орган, който трябва да защити пред съда изготвените списъци. Като единствен законен представител на банката в несъстоятелност, чиито представителни органи са изцяло отстранени, участието на синдиците в производството по чл. 68, ал.1 З. може да бъде тълкувано единствено като представляващ банката - страна в материалното правоотношение. Като представляващи банката като ответник в производството по чл. 68, ал.1, вр. чл. 66, ал. 6 З., процесуалното представителство на банката в процеса може да бъде осъществено лично от синдиците, като представляващи банката по закон чл. 31, т. 1 и т. 7 от З. или от упълномощено от тях лице - адвокат, юрисконсулт на банката или от друг служители на банката с юридическо образование / чл. 31, ал. 3 З..“ С оглед на даденото разрешение в практиката на Върховния касационен съд, следва да се приеме, че в разглеждания случай е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, ДВ бр. 47 от 2009 г. Въззивният съд, приемайки че синдикът не може да бъде представляван от юрисконсулт в процеса по реда на чл. 68 от З., е постановил процесното определение в противоречие с нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с приложението на чл. 31 , ал. 3 и чл. 31, т. 1 и 7 от З., като е тълкувал тези норми в противоречие на действителния им смисъл, така както е разяснен в посочената практика на Върховния касационен съд. Поради наличието на сочената от касатора предпоставка, ще следва да се допусне определението до касационно обжалване по отношение на посочените въпроси 2 и 3 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Изводът е в противоречие с нормите на чл. 31, ал. 3 и чл. 31, т. 1 и т. 7 от З., поради което следва да се отмени определението на Софийски апелативен съд като вместо него на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК следва да се постанови друго, с което да се присъди възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78 ал. 5 и ал. 8 от ГПК.
С оглед на отговора на правния въпрос в посочения смисъл следва да се приеме, че и в процесния случай синдикът е учредил надлежна представителна власт на юрисконсулт, който е извършвал процесуални действия по делото. Макар и въззивният съд да е изисквал потвърждаване на тези действия, то следва да се приеме, че осъществените от юрисконсултите действия са извършени надлежно с оглед посочената разпоредба на чл. 31 от З. пред първоинстанционния съд, за представителството пред който е формирана претенцията и разгледана жалба срещу нея от насрещната страна от въззивния съд. Следователно за осъщественото представителство се дължи възнаграждение. В хода на процеса, преди постановяване на решението от въззивния съд на 12.07.2017 г. бе изменена и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК ДВ бр. 8 от 2017 г. съгласно, която юрисконсултското възнаграждение следва да се ограничи до размера, посочен в тази норма след изменението. Нормата е процесуална, има незабавно действие и поради това следва да се приложи и към заварените процесуални правоотношения. Доколкото не са определени разноските и следва да се разпределят съобразно изхода на спора, на синдика се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията, действаща към момента на определянето му. Нормата предвижда, че възнаграждението на юрисконсулт се дължи в размер съгласно ЗПП и НПП, чл. 25 ал. 2 вр. ал. 1 като следва да се ограничи до 450 лв с оглед правната и фактическа сложност на делото. С оглед така посочения размер решението на въззивния съд, имащо характер на определение, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се допълни решението като се присъдят 450 лв юрисконсултско възнаграждение, а в останалата част се остави без уважение искането.
По направеното искане за присъждане на разноски в настоящето производство, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. В производството по преценка дължимостта на разноските, не може да се присъждат разноски. Това производство няма самостоятелен характер и по него не се дължат разноски. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.т.д. 5089/15 г. , ВКС, 3 ГО, определение № 288 от 07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г., 2 ТО на ВКС, определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г., 2 ТО на ВКС, съгласно която производството по чл. 248 от ГПК е съпътстващо основния спор и произнасянето по него няма самостоятелно значение, тъй като с него не се приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК и следователно по него не се присъждат отделно допълнителни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1666 от 12.07.2017 г. по т.д. 709/17 г., САС, ТК, 13 състав, в частта, имаща характера на определение, с което е отменено определение № 6399/8.12.2016 г. по т.д. 3611/15 г., СГС, VI-14 състав на Софийски градски съд за допълване на решение № 1776 от 17.10.2016 г. по т.д. 3611/15 г. и е оставено без уважение искането на синдиците на К. АД в несъстоятелност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК за производството пред първоинстанционния съд и
ОТМЕНЯ решение № 1666 от 12.07.2017 г. по т.д. 709/17 г., Софийски апелативен съд, ТК, 13 състав, в частта, имаща характера на определение, с което отменено определението на Софийски градски съд № 6399/8.12.2016 г. по т.д. 3611/15 г., СГС, VI-14 състав за допълване на решение № 1776 от 17.10.2016 г. по т.д. 3611/16 г. и е оставено без уважение искането на синдиците на „К.“ АД в несъстоятелност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 1776 от 17.10.2016 г. по т.д. 3611/16 г. на СГС, VI-14 състав в частта за разноските като ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Б. И., ЕГН [ЕГН] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, да заплати 450 лв синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство по т.д. 3611/16 г. за разликата над 450 лв до напълно претендирания размер от 6 745 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.“ АД за присъждане на разноски в настоящето производство.
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските, формулирано от „К.“ АД в несъстоятелност в частна жалба вх. № 16 600 от 10.10.2017 г., като молба по чл. 248 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|