Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 27.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2754 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от СтоунХ Маркетс, ЛЛС /предишно наименование ИНТЛ ФССтоун Маркетс, ЛЛС/, САЩ, щат Айова срещу решение №428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. №259/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №60/11.03.2022г. по т.д. № 1241/2022г. на Окръжен съд-Стара Загора е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД -16.06.2021г. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, в което е определена начална дата на неплатежоспособност- 20.03.2020г. Поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: съдът е приел и кредитирал експертиза, изготвена от лице, което няма право да изготви същата; не е съобразил, че вещото лице е нарушило обхвата на поставените задачи; основал е решението си изцяло и само на заключението на вещото лице без да извърши анализ и оценка на релевантните факти. Излага и подробни доводи в подкрепа на поддържаната от него дата на неплатежоспособност на ответното дружество, като намира с оглед събраните доказателства, че длъжникът към 20.03.2020г. не е погасявал и не е могъл да погасява краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи. Ответникът „Агро Сантино“ ООД оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено въззивното решение. Намира, че крайните изводи на въззивния съд са резултат от обстоен анализ на всички събрани доказателства и при цялостно изследване на финансовото състояние на длъжника, като счита, че решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.608, ал.1 ТЗ и е правилно. Ответникът „Малина“ ЕООД не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл.625 ТЗ на „Малина“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Агро Сантино“ ООД, като първоинстанционният съд е обявил неплатежоспособността и е открил производство по несъстоятелност на „Агро Сантино“ ООД. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със същото решение е определена 20.03.2020г. за начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД, като в тази част решението е било предмет на въззивното производство пред Апелативен съд-Пловдив. Апелативният състав приема, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане с характеристиките на някои от посочените в чл.608, ал.1 ТЗ, поради обективна липса на бързоликвидни активи. Възприема разрешенията в решение №220/07.02.2018г. по т.д. №758/2017г. на ВКС, I т.о., като намира, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор; че следва да се съобразят както спирането на плащанията, така и причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Решаващият състав обсъжда приетите пред окръжен съд заключения на съдебно-икономическите експертизи, изследвали икономическото състояние на длъжника „Агро Сантино“ ООД в петгодишния период, предшестващ датата 13.07.2021г., на която е подадена молбата по чл.625 ТЗ и приема за установено, че към 13.07.2021г. са налице признаците за трайно състояние на неплатежоспособност на ответното дружество- коефициентите за ликвидност са отрицателни и то не е в състояние с наличните краткотрайни активи да покрие краткосрочните си задължения; налице е и декапитализация. Съдът констатира, че към 13.07.2021г. в разплащателните банкови сметки на ответното дружество е имало наличност в общ размер от 910 461.52 лева, която поради наложен запор на 20.03.2020г. е била реално неизползваема и не е могла да послужи за погасяване на текущите му задължения. Съобразява и обстоятелството, че в рамките на изследвания период, т.е. до 13.07.2021г. „Агро Сантино“ ООД е бил титуляр на още една разплащателна банкова сметка, открита по повод сключения с „Банка ДСК“ АД договор за кредит №1225 от 08.08.2013г. и последващия от 07.04.2020г. пряко свързан с него обезпечително-прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), като наличните и постъпващите средства по тази специална разплащателна сметка е можело да бъдат използвани само за погасяване на задълженията по кредита към банката. Приема за доказано, че на 16.06.2021г., след пълното погасяване на задълженията по банковия кредит, целият неизползван остатък от специалната сметка на „Агро Сантино“ ООД по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е бил прехвърлен от „Банка ДСК“ АД по блокираната на 20.03.2020г. разплащателна сметка. Въззивният съдебен състав намира, че изводът на първоинстанционния съд, определил 20.03.2020г. като начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД, е изцяло опроверган от приетото пред въззивната инстанция допълнително заключение по икономическата експертиза, изготвено от вещото лице М. К.. Решаващият състав излага мотиви за неоснователност на възражението за нарушение на чл.196, ал.1 във вр. с чл.22, ал.1, т.5 ГПК. Аргументира се, че при назначаване на в.л. К. е съобразено обстоятелството, че вещото лице е работило по делото и затова е запознато с данните, необходими за изготвяне на заключението, което ще гарантира бързина и адекватност, без да засяга обективността и обосноваността на същото, тъй като поставената задача е с предмет, различен от този, по който експертът вече е работил в първата инстанция. Въззивният съд намира за обосновани изводите на в.л. К. в приетото допълнително заключение, че въпреки блокираните средства в разплащателните му сметки „Агро Сантино“ ООД е успявало да посреща своите текущи задължения по заеми, към доставчици и други контрагенти, като е използвало специалната сметка по ЗДФО, касови плащания и прихващания. Приема за установено, че по банковите сметки на дружеството, включително специалната сметка по ЗДФО, в периода, следващ посочената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г., е имало извършени от контрагенти на дружеството парични постъпления в общ размер на сумата 414 730.54 лева, а на каса в брой е постъпила общо сумата 8 152.98 лева. В същия период чрез прихващане срещу вземанията си за данъчен кредит дружеството е погасявало задълженията си за данъци и осигуровки към НАП и към датата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ такива задължения няма. Също така след датата 20.03.2020г. със споразумение за прихващане от 14.05.2021г. е погасено задължение към кредитора „Бонев Софт Одитинг“ ООД в размер на сумата 978.83 лева, а на 29.06.2021г. с изявления за прихващане на кредитора „Алино Агро“ ООД са били погасени две задължения на „Агро Сантино“ ООД към този кредитор, до размер на общата сума от 1 053 114.92 лева, като прихващанията са редовно счетоводно отразени и при двете страни. Въз основа на изложеното съдът приема, че след 20.03.2020г. „Агро Сантино“ ООД, въпреки запорираните му разплащателни сметки, е успявало да обслужва задълженията си, без да признава и да води счетоводно претендираното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение от 1 509 905.69 щ.д., което задължение е спорно и за установяване на което понастоящем е образувано дело в САЩ, без ясна прогноза за изхода му. В тази връзка възприема приетото първоначално заключение на в.л. М. К., че при отчитане счетоводната политика на „Агро Сантино“ ООД балансовата стойност на твърдяното от СтоунХ Маркетс, ЛЛС задължение е нула, т.е. в баланса към 20.03.2020г. реално задължение на „Агро Сантино“ ООД към СтоунХ Маркетс, ЛЛС не е отразено като съществуващо, а обезценката на задължението е отразена по Дебита на сметка 251 „Провизии на задължения“. С оглед изложеното, въззивният съд възприема изготвения от експертизата вариант, при който не се отчита това непризнато от дружеството спорно задължение, като показателите за финансовото състояние на „Агро Сантино“ ООД, относими към определената от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г. надвишават приетите за оптимални стойности на коефициентите за ликвидност - коефициентът на обща ликвидност е 2.83, а коефициентът на бърза ликвидност е 1.72. Стига до краен извод, че към посочената дата 20.03.2020г. дружеството не е в състояние на неплатежоспособност. Въз основа на гореизложеното апелативният състав стига до заключение, че състоянието, в което обективно не е било възможно дружеството „Агро Сантино“ ООД да обслужва изискуемите свои задължения към кредиторите, е настъпило на датата 16.06.2021г., когато след пълното погасяване на задълженията към „Банка ДСК“ АД свободният остатък от паричната наличност по специалната сметка по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е прехвърлен по разплащателната сметка на ответника, запорирана на 20.03.2020г. Тези парични средства са извадени от гражданския оборот, без да е възможно да бъдат използвани за плащания към кредиторите, вкл. и към „Алино Агро“ ЕООД, чието вземане в размер на 4 142 812.08 лева е станало изискуемо на 21.06.2021г. С определение №193/16.03.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС по въпроса относно критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производство по несъстоятелност, обективирана както в сочените от касатора решение №80 от 08.10.2015г., т.д. №1565/2014г., І т.о. и решение №220 от 07.02.2018г., т.д. №758/2017г., І т.о., така и решенията по т.д. №915/2009г. на ІІ т.о., т.д. №169/2010г. на ІІ т.о., т.д. №1152/2011г. на І т.о., т.д. №1453/2013г. на ІІ т.о., т.д. №4254/2013г. на І т.о., т.д. №2435/2014г. на ІІ т.о. и др./. Както е разяснено в постановените решения по чл.290 ГПК началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен/и кредитор/и, но не към всички, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това - липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Следва да е налице обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не спиране на плащане като резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на закона и необоснованост/ са налице. Неоснователни си оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при назначаването и приемането на съдебно-икономическите експертизи във въззивното производство. Няма законова пречка вещо лице, чието заключение е прието в първоинстанционното производство, да бъде назначено от въззивния съд за изготвяне на допълнително заключение по делото. Съгласно чл.196, ал.1 ГПК разпоредбите на чл.22, ал.1 ГПК, регламентиращи основанията за отвод на съдия, се прилагат съответно за вещите лица. Хипотезите в т.5 на чл.22, ал.1 ГПК не следва да се прилагат буквално по отношение на вещите лица, които за разлика от съдията не решават правния спор между страните, а дават заключение по конкретен въпрос по делото, когато са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., като експертизата е доказателство, което решаващият съдебен състав преценява заедно с всички останали доказателства. Основание за отвод на вещо лице би било негово участие в делото, но само ако то е от естество, водещо до извод за липса на обективност и безпристрастност при изготвяне на експертизата /например участие като съдия при решаването на делото в друга инстанция/. Неоснователно е и оплакването, че искането за назначаване на допълнителна експертиза е преклудирано. В производството по несъстоятелност съдът е длъжен да изследва цялостното финансово-икономическото състояние на длъжника, като за тази цел не само може, но е длъжен и служебно да събира доказателства, в случая- да назначи икономическа експертиза, предвид необходимостта от специални знания в областта на финансите и счетоводството. Вещото лице е изготвило заключение като е дало отговор на формулираните въпроси и не е излязло извън поставените задачи, нито извън своята компетентност. Основателни са изложените в жалбата оплаквания, че съдът е достигнал до необоснован извод относно началната дата на неплатежоспособност на ответника, без да изследва цялостното му финансово-икономическо състояние при съобразяване с критериите, възприети в съдебната практика, вкл. относно спирането на плащанията към кредиторите и причините за това. Основният аргумент на въззивния състав, за да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е определена като начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020г., и да определи като такава 16.06.2021г., е обстоятелството, че ответното дружество и след 20.03.2020г. /до 16.06.2021г./ е продължило да обслужва задълженията си към кредиторите /чрез прихващания на насрещни задължения и чрез плащане към „Банка ДСК“ АД чрез специалната сметка по ЗДФО/, като коефициентите на обща и бърза ликвидност, изчислени без да бъде взето предвид вземането на присъединения кредитор, надвишават приетите за оптимални стойности. Настоящият съдебен състав намира, че правилно въззивният съд при изследване на финансово-икономическото състояние на длъжника е съобразил всички начини на погасяване на задълженията му, вкл. и чрез прихващания с насрещни вземания от кредитори, но въпреки формалното позоваване на установената съдебна практика, е игнорирал част от релевантните факти и е достигнал до необоснован извод, че ответното дружество е погасявало и е било в състояние да погасява всичките си задължения до 16.06.2021г. Установява се от първото заключение на приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, че към 20.03.2020г. краткотрайните активи на дружеството са на стойност 14 920 хил.лева, от които материални запаси – 5 863 хил.лева, краткотрайни вземания- 6 997 хил.лева и парични средства – 503 хил.лева, а краткосрочните задължения са на стойност 5 278 хил.лева, като в същите не е включено задължението към СтоунХ Маркетс, ЛЛС, което е спорно и не е отразено в баланса /отразено е само в оборотната ведомост по кредита на сметка 508 „Суми на доверително управление“ на стойност 2 520 824.09 лева/. При тези балансови данни вещото лице определя, че КОЛ е 2.83 /при оптимални стойности за отрасъла 1.3-2/, а КБЛ- 1.72 /при оптимални стойности за отрасъла 1.2-1.8/. Към този момент показателите на рентабилност са положителни величини, т.е. дружеството отчита финансов резултат печалба. Стойностите на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост показват, че ответникът е затруднен да погасява текущите си задължения. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на въззивния съд, че от краткосрочните задължения следва да бъдат изключени вземанията на присъединения кредитор СтоунХ Маркетс, ЛЛС, който е конституиран в производството по несъстоятелност по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, като е прието, че е кредитор на ответното дружество с вземания на стойност 1 315 821.95 щатски долара /2 344 465.76 лева/ - дължима нетна сетълмент сума, както и лихва за забава /в размер на 194 083.74 щатски долара /345 808.70 лева/ за периода от падежа 19.09.2018г. до 20.03.2020г./, претендирани на основание прекратен договор за търговски условия за суапове и извънборсови деривати от 12.09.2017г. поради неизпълнение от страна на „Агро Сантино“ ООД на задължение за заплащане на вариационен маржин в размер на 1 332 195.19 щатски долара. На първо място следва да се отбележи, че с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд е уважена молбата по чл.625 ТЗ на присъединения кредитор СтоунХ Маркетс, ЛЛС, чиято активна материалноправна легитимация следва именно от качеството му на кредитор с горепосочените вземания. На следващо място, обстоятелството, че вземането на присъединения кредитор е спорно, като има висящо съдебно дело по отношение на него, както и фактът, че с оглед счетоводната политика на самия длъжник не е надлежно осчетоводено и не е отразено в баланса, не водят до автоматичен извод, че това вземане не съществува. Ответникът не е оспорил това вземане в производството пред първата инстанция, нито е ангажирал доказателства за неговото погасяване. Не може да бъде споделено и становището на въззивния съд, че при преценката на финансово-икономическото състояние на ответника и по-конкретно при изчисляване на коефициентите на ликвидност, следва да бъдат отчетени като краткотрайни активи и паричните наличности по запорираните банкови сметки /503 141.13 лева към 20.03.2020г./, които са собствени на дружеството. Независимо, че в баланса тази сума фигурира като парични средства по разплащателни сметки, обстоятелството, че титулярът не може да се разпорежда с тях поради наложения запор /чл.451, вр. чл.450, ал.3 и чл.450а ГПК/, респ. не може да ги използва за разплащане и погасяване на задълженията му към кредиторите означава, че активът не е бързо ликвиден. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че при изследване на обективното икономическо състояние на едно дружество и преценката на платежоспособността му следва да се преценява критично отразената в ГФО счетоводна информация, като при определяне на коефициентите на ликвидност се вземат предвид всички релевантни към ликвидността на активите факти и обстоятелства. Ликвидността е свойството на активите да бъдат продадени относително лесно срещу пари или срещу други активи, като безспорно най-бързо ликвидният актив са парите. Това тяхно свойство обаче не се проявява в хипотезата на законова забрана за разпореждане, каквото представлява наложеният запор, особено когато обезпечителната мярка не е отменена в продължение на повече от един отчетен период. С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията на касатора, че при изчисляването на различните икономически коефициенти, относими към определяне икономическото състояние на ответника, респ. и началната дата на неплатежоспособност, въззивият съд не е съобразил част от релевантните факти и обстоятелства. Независимо от това, не се установява, че към сочената от касатора дата- 20.03.2020г. ответното дружество е било в състояние на неплатежоспособност, тъй като и при отчитане на задълженията му към присъединения кредитор СтоунХ Маркетс, ЛЛС като краткосрочни и изваждане от стойността на краткотрайните активи на запорираните парични наличности по разплащателните сметки, „Агро Сантино“ ООД може да покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си задължения. Изчислени, след добавяне към краткосрочните задължения на вземанията на СтоунХ Маркетс, ЛЛС и след приспадане от краткотрайните активи на запорираните парични наличности, стойностите на КОЛ /като съотношение на краткотрайните активи спрямо краткосрочните задължения/ и КБЛ /като съотношение на краткотрайните активи без материалните запаси и краткосрочните задължения/ са съответно 1.81 и 1.07, като с най-голяма тежест е първият коефициент, надвишаващ оптималните стойности за бранша. С оглед на изложеното не може да се приеме, че спирането на плащанията към част от кредиторите към тази дата се дължи на липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност. Предвид отговора на правния въпрос, определянето на началната дата на неплатежоспобността изисква да се изследва кой е моментът, в който длъжникът е в обективна невъзможност да се изпълнява задълженията се към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, т.е. моментът, в който финансово-икономическото му състояние е влошено до степен, че е в невъзможност с бързоликвидни активи да погасява падежиралите си задължения. Началната дата на неплатежоспособността е този определен момент, когато едновременно са налице и спиране на плащанията, и обективни причини за това. След преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд, че ответното дружество е спряло плащанията поради обективни финансово-икономически причини на 16.06.2021г., е необоснован. Не може да бъде споделено разбирането на апелативния състав, че в периода 20.03.2020г.-16.06.2021г. ответникът не е спрял плащанията на задълженията си, обосновано с установените от съдебно-счетоводните експертизи погасявания на вземанията към отделни кредитори. Обосновано решаващият съдебен състав приема, че след запорирането на банковите му сметки на 20.03.2020г. ответникът е погасявал свои изискуеми задължения- чрез прихващане са погасени задълженията за данъци и осигуровки към НАП, към кредитора „Бонев Софт Одитинг“ ООД в размер на сумата 978.83 лева, към кредитора „Алино Агро“ ООД в размер на сумата 1 053 114.92 лева, а чрез плащане – с преводи от специалната разплащателна банкова сметка, открита по повод сключения с „Банка ДСК“ АД договор за кредит №1225 от 08.08.2013г. и последващия от 07.04.2020г. пряко свързан с него обезпечително-прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО). Следва са се съобрази обаче, че наличните и постъпващите средства по тази специална разплащателна сметка е можело да бъдат използвани само за погасяване на задълженията по кредита към банката, поради което на 16.06.2021г., след пълното погасяване на задълженията по банковия кредит, целият неизползван остатък от специалната сметка на „Агро Сантино“ ООД по ЗДФО в размер на 280 967.50 лева е бил прехвърлен от „Банка ДСК“ АД по блокираната на 20.03.2020г. разплащателна сметка. Въззивният съд не е съобразил, че ответното дружество не е изпълнявало задълженията се към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а само към определени кредитори /съконтрахенти, от които длъжникът е имал вземания и е извършено прихващане; „Банка ДСК“ АД, с която е подписан договор за финансово обезпечение по ЗДФО и текущи плащания на каса на обща стойност 9 699.40 лева/. Установява се от приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът не е погасявал задълженията си не само към присъединения кредитор, предвид оспорването им, но и към други кредитори с безспорни вземания- „Малина“ ЕООД /молител в производството по чл.625 ТЗ/ с вземане в размер на 88 909.56 лева по фактура №482/17.09.2020г., както и към „Секюрити Партнърс“ ЕООД с вземания в размер на 740 984.74 лева, придобити на основание сключени на 10.11.2020г. договори за цесия с „Банка ДСК“ АД, с които банката е прехвърлила на цесионера вземанията си срещу „Агро Сантино“ ООД по договори за банков кредит.Тези вземания не са били погасени към 16.06.2021г., но са били изискуеми още към 31.12.2020г. Към тази дата, видно от изготвения ГФО, е налице трайно влошаване на финансово-икономическото състояние на длъжника. За периода 20.03.2020г.-31.12.2020г. „Агро Сантино“ ООД е отчуждило краткотрайни активи на стойност 11 791 хил.лева, като стойността на краткотрайните активи е намаляла до 2 975 хил.лева по баланса към 31.12.2020г., а ако се приспаднат запорираните парични наличности- до 2 342 хил.лева. Балансовата стойност на краткосрочните задължения е 6 869 хил.лева, като не са включени задълженията към присъединения кредитор. Определени на база данните в баланса за 2020г. /към 31.12.2020г./, стойносттта на КОЛ е 0.433, на КБЛ- 0.388, на КНЛ- 0.102, на КАЛ- 0.092, а изчислени след корекции- при отчитане на вземанията на СтоунХ Маркетс, ЛЛС и приспадане на запорираните парични наличности, коефициентите на ликвидност достигат стойности значително по-ниски. Приходите от дейността на дружеството бележат непрекъснат спад след 2018г., като през целият период 2018-2021г. дружеството отчита финансов резултат- загуба, която през 2020г. достига - 5185 хил.лева /14 пъти по-голяма от предходната година/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че към 31.12.2020г. ответното дружество е спряло плащанията на ликвидни и изискуеми задължения към свои кредитори поради обективната невъзможност с бързоликвидните си активи да погасява падежиралите вземания, поради което това е и началната дата на неплатежоспособността. С оглед изложените съображения, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено решение, с което да бъде определена начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД- 31.12.2020г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №428/12.10.2022г., постановено по в.т.д. №259/2022г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което след частична отмяна на решение №60/11.03.2022г. по т.д. № 1241/2022г. на Окръжен съд-Стара Загора е определена нова начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД -16.06.2021г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ датата 31.12.2020г. като начална дата на неплатежоспособността на „Агро Сантино“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд- Стара Загора за вписване в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ. Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, за вписване по партидата на „Агро Сантино“ ООД, ЕИК[ЕИК]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.