4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 847 С., 28.10.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 745/ 2011 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Агро Финанс”АДИСЦ - [населено място] срещу Определение от 14.VІІ.2011 г. по. ч. гр.д. № 122/ 2011 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията при Ломски районен съд да впише нотариална покана за прекратяване на договори за аренда, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че така е лишен от право на защита по реда на Правилник за вписванията и че неправилно съдът е приел, че на вписване подлежи вече прекратеният договор за аренда, като не е зачел, че точно това е искането - да се впише прекратяването на договора за аренда, съгласно чл. 27 ал. 2 от Закон за арендата в земеделието. Поддържа, че произнасянето в изложения смисъл, съставлява обсъждане на материалноправни въпроси за разваляне на договора за аренда, които не могат сега да бъдат предмет на проверка, че е формално производството по вписване и правомощията се свеждат до преценка от външна страна налице ли са предпоставките за вписването, а не на доказателства, предмет на евентуален съдебен спор. Като заключава, че иска прекратяване на арендния договор поради неизпълнение, и че за решаването на този вид спорове има създадена трайна съдебна практика, иска определението да се отмени. В Изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е решен съществен материалноправен въпрос: подлежи ли на вписване нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя и въпроса в този случай какъв контрол упражнява съдията по вписванията: проверка от формална страна налице ли са изискванията на чл. 6 П.. и може ли да се обсъждат материалноправните предпоставки за законосъобразността на акта, чието вписване е поискано, които въпроси се решават противоречиво от съдилищата: Опр. от 20.V.2010 г. по ч.гр.д.№ 211/ 2010 г. и Опр. от 19.V.2011 г. по ч.гр.д.№ 210/2010 г., двете на Сливенски ОС, Опр. от 7.VІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 923/ 2010 г. на Варненски ОС, Опр.№571/ 9.ІХ.2010 г. по ч.гр.д.№ 724/ 2010 г. на Добрички ОС и Опр. от 25.ІІІ. 2009 г. по ч.гр.д.№ 43/ 2009 г. на ОС - Монтана. Жалбоподателят поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че е налице празнота в правото, тъй като различното тълкуване на текста, който не е категоричен, без да се съобразят множеството правни норми и препратки, лишава страната от възможност да защити по бърз начин правата си и е налице необходимост да се дадат насоки за правоприлагането по изложените въпроси така, че да се избегне създаването на противоречива съдебна практика, както и насоки за развитие на правото така, че всички изправни страни по сключените договори, да разполагат с ефективни средства за защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на аренден договор за земеделска земя, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т. 3 ГПК, подадена е в рок и е редовна. С обжалваното определение е потвърден отказът на съдията по вписванията да впише нотариална покана за прекратяване на договори за аренда на земеделски земи. Изложени са съображения, че вписване на нотариална покана за прекратяване на аренден договор, не е регламентирано нито в Закона за собствеността Глава ХІ ”Вписвания”, респ. Правилника за вписванията, нито в специалния Закон за арендата в земеделието. Съдът е посочил, че в чл. 27 ал. 1 ЗАЗ, се съдържат хипотезите на прекратяване на договора за аренда и в ал. 2 - че прекратяването на договора за аренда се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги, като след граматическо тълкуване на тази разпоредба, следва извод, че вече прекратеният аренден договор подлежи на вписване - последицата от настъпването на някое от основанията по чл. 27 ал. 1 ЗАЗ и че не подлежи на вписване самото основание за прекратяване на арендния договор, посочено в чл. 27 ал. 1, включително и едностранното предизвестие за прекратяване по чл. 27 ал. 1 т. 4 ЗАЗ. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, релевантен за делото е въпросът подлежи ли на вписване нотариална покана за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя и поради отговора на този въпрос, не е релевантен въпросът какъв контрол упражнява съдията по вписванията. С оглед представените от жалбоподателя Опр. от 7.VІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 923/ 2010 г. на Варненски ОС, и Опр.№571/9. ІХ.2010 г. по ч.гр.д.№ 724/ 2010 г. на Добрички ОС, може да се приеме, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. Затова следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Освен посочената съдебна практика, съобразно която се вписват нотариални покани, с които се прекратяват договори за аренда на земеделска земя, налице е и съдебна практика, съгласно която вписване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в Правилника за вписванията - Опр. № 348/12.VІ.2009 г. по ч.т.д.№ 231/2009 г. на ВКС, І ТО, Опр.№579/ 12.Х.2009 г. по гр.д.№ 411/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО, както и представените от жалбоподателя Опр. от 20.V.2010 г. по ч.гр.д.№ 211/ 2010 г. и Опр. от 19.V.2011 г. по ч.гр.д.№ 210/2010 г. - двете на Сливенски ОС, и Опр. от 25.ІІІ. 2009 г. по ч.гр.д.№ 43/ 2009 г. на ОС - Монтана. За правилна следва да се приеме втората посочената практика. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат актовете, посочени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4 от П.., които са изчерпателно изброени, а не обстоятелства, подлежащи на вписване. Недопустимо е кръгът актове, подлежащи на вписване, който е нормативно уреден, да бъде разширен с обстоятелства - в случая прекратяване на договор за аренда с едностранно предизвестие - по съображенията, изложени от жалбоподателя - да се намалят загубите на страната и да се спести на нея и на съда време, и е неоснователно искането на жалбоподателя разпоредбите на чл. 112 ЗС и чл. 4 П.. да се тълкуват разширително в поддържания от него смисъл. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за подлежащите на вписване актове - чл. 112 ЗС и чл. 4 П.., е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в ЗС и в П.., която практика не се налага да бъде променяна. Цитираните разпоредби са с ясно съдържание и не се нуждаят от тълкуване по начин, различен от вложения. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 14.VІІ.2011 г. по. ч. гр.д. № 122/ 2011 г. на Окръжен съд - Монтана. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: