Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 07 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря .............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Ат. ГЕБРЕВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 58/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на частния тъжител М. Д. Д. срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3367 от 16.10.2012 г., постановено по ВНЧХД № 1327/2012 г. от Софийски градски съд, с което е било прекратено въззивното производство по делото. С първоинстанционна присъда, постановена на 26.09.2011 г. по НЧХД № 10958/2009 г. на Софийския районен съд, образувано по тъжба на частния тъжител М. Д. Д., подсъдимият К. А. М. е бил признат за невиновен по двете възведени в тъжбата на Д. обвинения за престъпления по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.4 вр. чл. 146 от НК, респ. вр. чл. 147 от НК. Отхвърлени са били предявените от частния тъжител срещу подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди в общ размер от 39 070 000 лева. В касационната жалба на частния тъжител се твърди наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК предвид наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на определението: то е постановено от незаконен състав, тъй като двама от съдиите е следвало да се отведат от разглеждането му, постановено е в противоречие с направеното искане от жалбоподателя, поради което първоинстанционната присъда не следва да се счита за влязла в сила. Прави се искане за отмяна на въззивното определение в частта относно обявяване на присъдата за влязла в сила и постановяване на друго, с което да се прекрати производството, „без изричното влизане на присъдата в сила”. Пред ВКС жалбоподателят-частен тъжител Д. поддържа жалбата си, като твърди, че при подаването на молбата за оттегляне на въззивната жалба е воден от съображения, че с оглед настъпилата давност за наказателно преследване не е било необходимо да изчаква постановяване на решение от въззивния съд. Представителят на ВКП намира, че жалбата за основателна, тъй като счита, че начинът да се постигне прекратяване на делото пред въззивния съд е бил оттегляне на жалбата, с която частният тъжител е сезирал съда, а не чрез твърдение за изтекла давност. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата и извърши проверка на съдопроизводствените действия на предходната инстанция, установи следното: На първо място, не се констатира атакуваният съдебен акт – определение на СГС от 16.10.2012г., да е постановено от незаконен състав.Липсват каквото и да е нарушение на процесуалните правила, уреждащи формирането на състава и отвеждането на съдиите, участвали в него. Жалбоподателят Д. твърди, че за двама от членовете на състава са били основания за отвеждане от разглеждане на конкретното дело, тъй като те вече са се отвеждали от други дела, по които той е бил страна. Доводът не почива на закона. От приложените по делото разпореждания на съдии от състава на Софийски градски съд е видно, че тримата съдии, участвали в постановяването на атакуваното определение не са се отвели от разглеждането на делото. Обстоятелството, че в друго производство, по което страна е бил жалбоподателят, двама от тях са се отвели на осн. чл. 29 ал.2 от НПК, не предполага задължение да сторят това и в настоящия процес. Отводът на съдия с основание чл. 29 ал.2 от НПК е индивидуален и личен акт на съдията, който по причини, пречещи му да се счита за безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото, сам се отстранява от разглеждането му. Няма пречка и страна в производството да направи искане за отвод на член на състава или на целия състав, но то трябва да почива на обективни и конкретни обстоятелства, които да станат достояние на самия състав, постановяващ акта, или на по-висшата съдебна инстанция, за да стане обективно възможно произнасянето по твърдение за наличие за незаконен състав. В настоящия процес такова обстоятелство не е било въведено от самия жалбоподател, а самият състав на съда не е констатирал наличие на предпоставките по чл. 29 ал.2 от НПК за който и да свой член. При това положение не е допуснато нарушение от категорията на визираното в чл.348 ал.3 т.3 от НПК, което да е абсолютно основание за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд не е допуснал нарушение от категорията на съществените при постановяване на прекратителното определение по делото с оглед твърдението на жалбоподателя, че не е оттеглял жалбата си, с която е сезирал този съд. Основните характеристики на въззивната жалба срещу първоинстанционна присъда са нейното суспензивно действие, тъй като подаването й е пречка присъдата да влезе в сила, и деволутивно действие, тъй като пренася производството по делото пред по-горната съдебна инстанция. Всяка страна по делото има право на въззивна жалба и въззивен протест, като спецификата на производствата от частен характер предопределят и страните, които биха могли да атакуват първоинстанционната присъда. Въззивното производство по настоящето дело е било образувано единствено и само по жалба на частния тъжител Д.. До насрочването на първото по делото заседание по него е постъпила молба от тъжителя, с която отправя искане пред въззивния съд за прекратяване на делото, поради „обезсмисляне на жалбата”. В подкрепа на искането си излага твърдение за: първо, съзнателно забавяне на делото, и второ, изтичане на давностния срок за престъплението, за което е подал тъжба. Принципно е вярно посоченото от прокурора, че прекратяването на производството поради изтекла погасителна давност зависи от волята на подсъдимия по делото с оглед съдържанието на нормата на чл. 24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК. При изтекла давност съдът е длъжен да прекрати производството по делото, освен ако подсъдимият не заяви изрично желание то да продължи. За давността съдът следи служебно, като нейното настъпване като юридически факт, не дава право на друга страна по делото да замести волята на подсъдимия. Следователно частният тъжител може само да посочи този факт, но не и да реши съдбата на наказателното производство. Настоящето въззивно производство, обаче, е било образувано само по жалбата на частния тъжител Д. срещу оправдателна първоинстанционна присъда. С молбата си за прекратяване на производството от 15.10.2012 г. той е заявил, че намира произнасянето на въззивния съд по жалбата му „за безсмислено”. Върховният касационен съд счита, че въззивната инстанция правилно е изтълкувала така изразената воля на жалбоподателя. По същество той, макар и да не е направил изрично изявление, че оттегля жалбата си, е заявил воля за десезиране на въззивния съд с нея. Оттеглянето на въззивна жалба, когато е направено от самия жалбоподател, а не от негов процесуален представител, е обвързано единствено със спазването на срок за това действие. То е възможно във всеки момент до даване ход на съдебните прения, респ. до започване на въззивното съдебно следствие /чл.324 ал.1 от НПК/. Законът не поставя никакви други условия, включително и към съдържанието на волеизявлението – не е необходимо то да бъде мотивирано, както и не възлага задължение на съда да изследва действителните причини за направата му. Това, което е необходимо, е да е ясна волята на страната за десезиране на съда с нейната жалба. В конкретния случай тази воля на тъжителя Д. е била пределно ясно демонстрирана с молбата му до въззивния съд. Употребеният израз „практически се обезсмисли жалбата ми” и искането, което се прави с молбата „моля да прекратите настоящето дело” по своето смислово съдържание сочат на единствен извод, че жалбоподателят не желае произнасяне по жалбата и иска прекратяване на производството, което е образувано по повод на същата. С това негово изявление, макар и словесно да не съдържа точния израз „оттегляне на жалбата”, се преустановява деволутивното действие на въззивната жалба, което е било налице по повод на нейното депозиране, и въззивният съд няма процесуално възможност да продължи производството пред тази инстанция, доколкото е бил сезиран само с тази жалба. Единственото процесуално издържано действие в този случай е било прекратяването на въззивното производство, което СГС е направил. Прекратяването на производството от въззивната инстанция води след себе си и преустановяване на действието на суспензивния ефект на въззивната жалба, който е бил пречка първоинстанционната присъда да влезе в сила. Това действие настъпва автоматично и то не е резултат от направата на каквито и да е изводи от десезирания съд по съществото на делото. Поради това заключението, направено в мотивировъчната част на атакуваното определение, че „обжалваната първоинстанционна присъда влиза в сила”, не е въпрос на преценка на този съд, а логическа правна последица от действията на самия жалбоподател, който е десезирал съда със своята жалба. Когато тя е единственото основание за образуване на въззивното производство, с оттеглянето й, отпада каквото и да е основание за висящност на въззивния процес и след прекратяването му първоинстанционната присъда влиза в сила във вида, в който е постановена. Ако тъжителят е целял въобще прекратяване на производството, образувано по неговата тъжба, и съответно отмяна на постановената присъда, е разполагал с процесуалната възможност да оттегли тъжбата си по смисъла на чл. 24 ал.4 т.4 от НПК, което обаче не е сторил. С оглед на изложеното ВКС намира, че постановеното определение на СГС, с което той е прекратил въззивното производство, образувано по жалба на частния тъжител М. Д., е законосъобразно и при постановяването му не е допуснато нарушение на посочените в касационната жалба процесуални нарушения. Поради това същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – в сила. Направеното искане от жалбоподателя в т.4 от касационната жалба не е от компетентността на ВКС, поради което настоящият съд не следва да се произнася по него. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение № 3367, постановено на 16.10.2012 г. по ВНЧХД № 1327/2012 г. от Софийски градски съд, ІV въззивен състав, с което е било прекратено въззивното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.