Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * незаконно обвинение * неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за вреди


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6
489_11_dec_290gp_zodov2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

С., 10.05.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, и в присъствието на прокурор Станева

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 489 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на страните по въззивно гр.д. № 565 /2010 г. на Варненски апелативен съд, г. к., подадени срещу решението от 06.01.2011 г. по делото, с което е уважен частично иск по чл.2,т.2,предл.1 ЗОДОВ.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил че : ищецът е бил привлечен като обвиняем по следствено дело на 05.03.1997 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража”, заменена на 21.05.1998 г. с „парична гаранция”, предварителното производство срещу него е продължило от м. март 1997 г. до 13.10.2009 г. – повече от 12 години и е прекратено с постановление на РП Д. с мотиви непълнота на доказателствата и недоказаност на обвинението. Въз основа на тези факти въззивният съд е установил наличието на предпоставките за уважаването на предявения иск : че отговорността на държавата се ангажирана на основание повдигнато обвинение за извършено престъпление и прекратяване на наказателното производство поради недоказаност, което автоматично води до извод, че обвиняемият не е извършител на деянието и по тази причина не носи наказателна отговорност - налице е хипотезата на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, което обуславя незаконност на повдигнатото обвинение, от което следва извод за доказаност на иска по основание. Съгласно ТР № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС в случая дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да обхване и вредите от незаконно задържане под стража. Относно размера на обезщетението съдът е приел следното : от показанията на свидетелите А., Н. и С. е установено,че задържането се е отразило зле на психиката на ищеца, той треперел, бил нервен и избухлив, това състояние продължило и след промяна на мярката му за неотклонение през 2009 г. – ищецът изпитвал душевен дискомфорт и безпокойство в резултат на воденото срещу него досъдебно производство, нарушили се контактите му с близки и приятели и като цяло това се отразило негативно както на психиката му, така и на начина му на живот. Съдът е приел, че и пред въззивната инстанция не е доказана причина връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и задържането му под стража и продължителното разследване, и че не е доказано и твърдението за действия на прокуратурата по разгласяване на информация за задържането му в местната преса, както и твърдението на ответната страна за съпричиняване от ищеца. Съдът е приел, че при така установената фактическа обстановка обезщетението следва да бъде определено в размер на 30,000 лева, които биха обезщетили действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, а уважаването на иска за по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване.

В. В. А. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над 30,000 лева до пълния предявен размер 150,000 лева.

Апелативна прокуратура – В. обжалва решението в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът на В. Василев А. срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлен за разликата над 10,000 лева до 30,000 лева и вместо това искът е уважен за тази разлика.

Всяка от страните твърди неправилност на решението в обжалваната част и излага основания за това, както и изложение на основания за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на прокуратурата на Р. България и че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е увеличен размера на обезщетението, т.к. първоинстанционният съд е обсъдил и съобразил правилно всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.

Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, ще бъдат разгледани по-долу.

Страните оспорват взаимно касационните си жалби.

Решението е допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси, за които е прието, че са обусловили изхода от спора:

Изведен от В. А.: Дали в при определяне на размера на дължимото обезщетение (в спора по иск по чл.2,т.2,предл.1 ЗОДОВ) въззивният съд (съдът по същество) следва да обсъди тежестта на повдигнатите обвинения, по който въззивният съд е допуснал противоречие с посочени решение № 156 / 10.05.2006 г. по гр.д. № 2633 /2004 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1557 /27.12.2006 г. по гр.д. № 2800 /2005 г. на ВКС, ІV г.о., което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК;

Изведен от прокуратурата: дали спирането на наказателното производство, което ищецът не е обжалвал, липсата на съдопроизводствени действия през продължителни периоди от време и отдалечеността на периода от време, през който ищецът е бил задържан под стража, представляват обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД; каквито са визирани в т.11 на ППВС № 4 /1968 г., който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

По изведените въпроси и на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното:

По въпроса на В. А.:

Приетото с решение № 156 / 10.05.2006 г. по гр.д. № 2633 /2004 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1557 /27.12.2006 г. по гр.д. № 2800 /2005 г. на ВКС, ІV г.о. разрешение, че тежестта на повдигнатите обвинения имат значение при определяне на размера на дължимото обезщетение при основателност на искове по чл.2,т.2,предл.1 ЗОДОВ, отразяват установената практика на ВКС. Настоящият състав също намира разрешението за правилно, т.к. отговорът на въпроса как е възприел обвиняемият / подсъдимият обвинението – дали преживяванията му са били отрицателни, от какъв вид и с какъв интензитет и продължителност и как конкретно те са се отразили на неговия живот, представлява отговор на въпроса дали той е претърпял неимуществени вреди и какви, който обуславя отговора на въпроса дали тези вреди следва да бъдат обезщетени и какъв е размерът на обезщетението. С други думи - тежестта на повдигнатите обвинения са релевантни факти в споровете по искове по чл.2,т.2,предл.1 ЗОДОВ и при спор по тях те следва да бъдат обсъдени от съда, който разглежда споровете по същество, какъвто е и въззивният, при наличието на предпоставките за това.

По въпроса на прокуратурата :

Както е прието и с решение № 532 /24.06.2010 г. по гр.д. № 1650 /2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено на основание чл.290 ГПК, несъобразяване на наказателното преследване с разумния срок има и когато през неговото времетраене настъпи обективен факт, налагащ спиране на производството. Казаното означава, че периодът на спиране е част от продължителността на наказателното производство. Настоящият състав споделя това разрешение, защото приема, че периодите от време, през които наказателното производство е спряно, както и тези периоди от време, през които не са извършвани съдопроизводствени действия, не се отразяват на съществуването на висящото наказателно производство и поради това не следва да бъдат изключвани от общата му продължителност, като обстоятелство от значение за определяне на наличието и вида на претърпените вреди и съответно на размера на обезщетението за тях, освен когато не бъде установено съпричиняване (примерно в хипотезата, когато обвиняемият се е укривал); съдът по същество следва да обсъжда тези релевантни факти, както и обстоятелствата как спирането на производството и неизвършването на съдопроизводствени действия са се отразили на психиката на обвиняемия / подсъдимия, защото е възможно те да се отразят по-тежко, отколкото продължаването на съдопроизводствените действия, при които се установяват изгодни за него обстоятелства, т.е. тези факти могат да имат самостоятелно значение. Отдалечеността на периода от време, през който задържаният е бил задържан под стража следва да се съобрази, като обезщетението, когато е дължимо, следва да бъде определено съобразно икономическите условия и стандарта на живота през този период.

По посочените в касационната жалба на В. А. основания за неправилност на въззивното решение и на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното:

Д., че въззивният съд не е обсъдил тежестта на обвинението, продължителността на задържането под стража (1 година и 2 месеца) и продължителността на предварителното производство срещу В. А. (12 години), продължило от времето, когато е бил на 48 години до времето, когато е бил навършил 60 години, е основателен, т.к. В. А. е навел тези обстоятелства като основание на въззивната си жалба. Следва да се отбележи, че независимо от това, че не е обсъдил тези релевантни обстоятелства, въззивният съд е намерил жалбата за основателна и е увеличил значително (три пъти) размера на обезщетението.

По посочените в касационната жалба на прокуратурата основания за неправилност на въззивното решение и на основание чл.291 ГПК настоящият състав намира следното:

Д. на прокуратурата, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил самостоятелни мотиви за трикратното увеличение на размера на обезщетението за неимуществени вреди по жалбата на В. А., е основателен. Тежестта на това нарушение е подчертана от това, че въззивният съд е намерил за основателни наведените във въззивната жалба на прокуратурата доводи, че и във въззивната инстанция (а значи и в първата) не е доказано наличието на причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и задържането му под стража и продължителното разследване, както и че не е доказано твърдението за действия на прокуратурата, довели до разгласяването на задържането в местната преса.

Д., че въззивният съд неправилно е преценил прекратяването на наказателното производство от прокуратурата поради недоказаност на обвинението като основание за нейната отговорност е неоснователен. Приетото от въззивния съд е в съответствие с разрешението в т.7 от ТР 3/ 22.04.2005 г. по т.д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС, според което съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за прекратяване по чл.237,ал.1,т.2 2 НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2,т.2, предл.3 ЗОДОВ – че „деянието не е извършено от лицето”.

Д., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъждал значението на спирането на наказателното производство и че не са извършвани съдопроизводствени действия по него в периода от месец май 2001 г. до 2009 г. и че тези обстоятелства имат значение за намаляване на размера на обезщетението, е неоснователен, т.к. такъв довод не е наведен с въззивната жалба на прокуратурата.

Д., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъждал наличието на съпричиняване от страна на В. А., е неоснователен, т.к. такъв довод не е наведен с въззивната жалба на прокуратурата.

Д., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъждал обстоятелството, че задържането под стража е в период, отдалечен по време и че това обстоятелство има значение за намаляване на размера на обезщетението, е неоснователен, т.к. такъв довод не е наведен с въззивната жалба на прокуратурата.

При тези изводи за основателност на касационните основания, тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разгледан по същество.

С оглед установеното основание за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на провеждането на наказателното производство и на постановените мерки за неотклонение и причинна връзка между действията на прокуратурата като орган по чл.2 ЗОДОВ и вредоносния резултат, е установена основателността на иска за обезщетяването на вредите.

С оглед дадените по-горе отговори на изведените въпроси настоящият състав намира, че от значение за определяне на размера на обезщетението са следните обстоятелства, преценени в съвкупност : вида и тежестта на обвинението – за престъпление по чл.214,ал.1 НК - изнудване, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба; вида, продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство - продължило 12 години предварително производство (извън разумния срок), в която се включва и периодът, през който е било спряно и периодът, през който не са били извършени съдопроизводствени действия, обстоятелството, че е липсвал контрол от страна на прокуратурата по издирването на другия обвиняем (син на ищеца), а правомощията за това са нейни, което обосновава извода за причинна връзка между бездействието и продължителността на наказателното производство; взетите мерки за неотклонение, между които задържане под стража за срок от една година, два месеца и няколко дни, начинът на приключване на производството (обсъденото по-горе значение на основанието за прекратяването му), претърпените от ищеца неимуществени вреди, от които следва да се изключат влошеното здравословно състояние на ищеца поради недоказано наличие на причинна връзка с продължителното наказателно производство и със задържането на ищеца под стража, както и следва да се изключат поради недоказаност действия на прокуратурата, довели до разгласяването на задържането в местната преса; при определянето на размера на обезщетението следва да бъде съобразено, че не е доказано съпричиняване на вредите от страна на ищеца по отношение на спирането на производството и по отношение на вредоносния резултат; обстоятелствата, че ищецът и семейството му са възприели съобщението за спиране на производството като съобщение за прекратяването му и съответно, че това обосновава извод за по-малък интензитет на отрицателните преживявания на ищеца. Като съобразява икономическите условия на живот към периода на неимуществените вреди, настоящият състав намира, че справедливият размер на обезщетението, което съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди, е 20,000 лева.

От изложеното дотук и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че жалбата на В. А. е неоснователна, че жалбата на прокуратурата е частично основателна, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която с него е присъдено обезщетение за разликата над 20,000 лева до 30,000 лева и вместо това да бъде постановено друго, с което искът на В. А. срещу прокуратурата да бъде отхвърлен за тази разлика и че обжалваното въззивно решение следва да бъд ооставено в сила в останалимте части: с която искът на В. А. срещу прокуратурата е уважен за 20,000 лева и с която искът на В. А. срещу прокуратурата е отхвърлен за разликата над 20,000 лева до пълния предявен размер 150,000 лева.

Жалбоподателят В. А. не претендира разноски и с оглед изхода от спора такива не следва да му се присъждат. Прокуратурата не претендира разноски и такива не следва да и се присъждат.

С оглед изхода от спора и на основание чл.9 ЗОДОВ и чл.18,ал.3 и чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В. А. следва да бъде осъден да заплати 5 лева държавна такса за касационното производство и 5 лева за въззивното.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 06.01.2010 г. по въззивно гр.д. по въззивно гр.д. № 565 /2010 г. на Варненски апелативен съд, г. к., в обжалваната част, с която искът на В. А. срещу Прокуратурата на Р. България с правно основание чл.2,т.2,предл.1 ЗОДОВ е уважен за разликата над 20,000 (двадесет хиляди) лева до 30,000 (тридесет хиляди) лева и вместо това постановява: Отхвърля иска в тази част.

Оставя в сила решението в частта, с която искът на В. А. срещу Прокуратурата на Р. България е уважен за 20,000 лева и в частта, с която искът на В. А. срещу Прокуратурата на Р. България е отхвърлен за разликата над 20,000 лева до пълния предявен размер 150,000 (сто и петдесет хиляди) лева.

Осъжда В. В. А. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет.2, ап.4, да заплати на ВКС държавна такса в размер на 10 (десет) лева.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.