Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259
гр.София, 13.05.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1403 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обединен банков сервиз“ООД срещу решение № 260063/22.03.2021г. по в.т.д. № 730/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260034/25.09.2020г. по т.д. № 1046/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прогласена нищожността на осн. чл.75, ал.2 ТЗ на взето решение на ОС на съдружниците на „Обединен банков сервиз“ООД, обективирано в протокол от 18.11.2019г. по т.2 за изключване на А. И. К. като съдружник.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евент. неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба А. И. К. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението на ПОС не е недопустимо. Обсъдил е исковата молба и е констатирал, че в нея са наведени доводи за постановяване на атакуваното решение на ОСС по т.2 от протокол от 18.11.2019г. за нарушения, за които е бил изключен ищецът като съдружник с предходно решение по протокол от 30.03.2015г., което решение е било отменено по реда на чл.74 ТЗ с влязло в сила съдебно решение. Не е бил посочен съответен на обстоятелствената част петитум за прогласяване на нищожност на осн. чл.75, ал.2 ТЗ, а е било поискано да се отмени повторното решение. Несъответствието между обстоятелствена част и петитум е било отстранено с подаване на допълнителната искова молба с формулирано в нея искане за прогласяване нищожността на посоченото решение. Не се касае за предявяване на нов иск. В условията на евентуалност в исковата молба са били направени според ПАС оплаквания срещу решението от 18.11.2019г. за допуснати нарушения на материалния закон и процесуални нарушения при връчване на поканата за общото събрание, които обуславят извод за предявен при условията на евентуалност иск по чл.74 ТЗ.
По иска с правно осн. чл.75, ал.2 ТЗ решаващият състав е счел, че ищецът е съдружник в дружеството. Бил е изключен като съдружник с решение по протокол от 30.03.2015г. от ОСС след отправено писмено предупреждение за неизпълнение на задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, неизпълнение на решението на ОС и поради действия против интересите на дружеството. Въззивната инстанция подробно е анализирала по повод на какви констатации е било отправено това предупреждение – като управител А. К. не е съдействал за постигане на целите на дружеството и без негово съгласие е управлявал друго дружество в свой личен интерес; като управител е получил сумата от 113 747, 60лв., която не е отчел и така е ощетил дружеството и съдружника; след освобождаването му като управител е продължил да се разпорежда с дружествени средства – изтеглил сумата от 2800лв. и след връчване на нотариална покана не е предал в определения срок повереното му дружествено имущество. Установено е било, че с влязло в сила решение по т.д. № 273/2015г. на ПОС цитираното решение на ОСС е било отменено на осн.чл.74 ТЗ.
По отношение на новото решение от 18.11.2018г. на ОСС ПАС е посочил, че А. К. е бил предупреден, че не е изпълнил задължението си като съдружник, взето от ОСС с решение от 13.06.2019г., за възстановяване на парични средства на дружеството в размер на 113747,60 лв. За неизпълнение на това си задължение е и бил изключен по т.2 от протокола от ОСС на 18.11.2019 г. Въззивният съд е съпоставил решението по протокола от 13.06.2019 г. / за задължаване на А. К. да възстанови сумата/ на ОСС и това от 30.03.2015 г. / с посочване на едно и също доказателство за отклоняване на едни и същи като размер средства – протокол за установяване движението на парични средства от 03.02.2015г./, както и решението по т.2 от протокол от 18.11.2019г., и е заключил, че причината за изключване на К. като съдружник през 2015г. и през 2019г. е една и съща – невъзстановяване на сума в размер на 113747,60лв., определена по протокол от 03.02.2015г. за извършена ревизия, довело до неизпълнение решение на общо събрание и действия против интересите на дружеството. Което е наложило извод, че се е осъществил фактическият състав на чл.75, ал.2 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съединяване на иск за прогласяване на нищожност на решение на ОСС по чл.75 ТЗ с предявен вече иск по чл.74 ТЗ, при което предявяването на иска по чл.75 ТЗ се извършва при размяна на книжа – с допълнителна искова молба и след изтичане на срока по чл.74, ал.2 ТЗ?; 2/ Допустимо ли е посредством изменение на вече предявен иск по чл.74 ТЗ да се въведат допълнителни основания, вкл. и в насока на иск по чл.75, ал.2 ТЗ?; 3/Допустимо ли е в хипотеза на подаване на допълнителна искова молба и предвидена възможност за изменение на иска да се предяви нов иск, при което освен, че се въвежда ново основание, но и липсващ в първоначалната искова молба петитум?; 4/ По извършането на преценка дали събранията са се произнесли по един и същи въпрос и при еднаква фактическа обстановка; 5/Следва ли да се приеме, че формулирането на нов петитум в исковата молба, несъответен на първоначално заявения съставлява отстраняване на нередовност в исковата молба или се касае за изменението на иска и предявяване на нов такъв, при което същият следва ли да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК?; 6/ Допустимо ли е при преквалифициране на предявените искове съдът да определи различно от ищеца дали се касае за алтернативно или за евентуално съединяване? Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- по първи и втрори въпрос поради противоречие с ТР №2/2002г. на ОСТК на ВКС; по трети въпрос – противоречие с решение № 175/05.12.2011г. по т.д. № 943/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 63/28.05.2011г. по т.д. № 490/2010г. на ВКС, II т.о.; по четвърти въпрос – противоречие с решение № 229/14.02.2002г. по гр.д. № 1050/2001г. на ВКС, V г.о. По пети и шести въпрос навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотези по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от №1 до № 3 вкл. и пети въпрос в своята цялост са наосочени към обосноваване на доводи за недопустимост на обжалваното решение, т.е. за осъществяване на основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По така поставените въпроси не се констатира вероятност решението на ПАС да е евентуално недопустимо. В случая нито се е стигнало до предявяване на нов иск по чл.75, ал.2 ТЗ след подаване на исковата молба и отговора на ответника, едва с подаване на ищеца на допълнителна искова молба, нито е налице хипотеза на недопустимо изменение на вече предявен иск. Както е посочил и въззивният съд от съществено значение е исковата молба – наведените в нея твърдения, очертаващи обстоятелствената й част, и в какво се изразява искането на ищеца. След като още в исковата молба същият ясно е обективирал доводи за идентичност на нарушението, за което вече веднъж е бил изключен като съдружник и което решение на ОСС е било отменено с влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.74 ТЗ, и нарушението по сега атакуваното от него повторно решение на ОСС, но е заявил петитум за отмяна на последното решение, то е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска, т.е. нередовност по чл.127, ал.1 ГПК. Задължението е на първоинстанционния съд на осн. чл.129, ал.2 ГПК да остави без движение производството по делото и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите. Тъй като съдът е длъжен да следи за редовността на исковата молба по време на висящността на целия процес, на осн. чл.129, ал.4 ГПК по-късната констатация за горното несъответствие, вкл. и след размяна на книжа, не освобождава съдът от задължението да укаже на ищеца да отстрани нередовността. Същото задължение има и въззивният съд, ако нередовността не е била изправена от първоинстанционния /така решение № 60074/30.07.2021г. по т.д. № 1203/2020г. на ВКС, I т.о./. В случая преди съдът да е дал указания, ищецът сам е отстранил същата, като в допълнителната искова молба е формулирал съответен на оплакванията си по исковата молба петитум, а именно за прогласяване нищожността на решението за изключването му като съдружник от 18.11.2019г.
Шести въпрос е ирелевантен за спора и не отговаря на изискването за общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото произнаснето на ПАС е само досежно главния иск по чл.75, ал.2 ГПК и не касае иска по чл.74 ТЗ.
Начинът на формулиране на въпрос № 4 е хипотетичен, зависи от конкретните факти, при които са постановени двете решения от значение съобразно чл.75, ал.2 ТЗ, т.е предполага преценка на конкретни факти и доказателства. ПАС е извършил дължимата съпоставка на всички индивидуализиращи нарушението белези, за което е бил изключен съдружникът през 2015г. и през 2019г. – в какво качество, за какво поведение /момент, действие, бездействие, обект, размер/, въз основа на която е заключил, че е налице идентичност. Следователно не се е отклонил от цитираната от касатора практика, която за изчерпателност следва да се посочи, че не е обхваната от допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението на ВКС не е постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касторът сочи и хипотеза на очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосновава се с ясно установима според него разлика между двете решения за изключване – в това от 2015г. основанието е невъзстановяване на сума, а в това от 2019г. – неизпълнение на решение от 30.03.2019г. Съставът на ВКС, без да навлиза в обсъждане на доказателствата по делото, намира, че въззивният съд по категоричен и ясен от външна страна начин, е посочил, че решението от 30.03.2019г. е било да се възстанови същата тази сума, констатирана като взета и неотчетена при същата ревизия от 2015г. и за която е бил изключен ищеца с предходното отменено от съда решение на ОСС. Следователно по същество няма разлика в поведението, за което се санкционира съдружникът. Всички други доводи на касатора насочват към оплаквания за необоснованост на възивния акт, които са изключени от поверка във фазата по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260063/22.03.2021г. по в.т.д. № 730/2020г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: