9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 575 [населено място], 22.06. 2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 1585/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Информационни, Био и Комуникационни технологии“АД със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Б. Д., подадена чрез процесуалния представител адв.В. Н. срещу въззивното решение № 8 от 6.1.2022 г по гр.дело № 123/21 г на Окръжен съд-Благоевград, Втори вззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 907535/28.9.2020 г, постановено по гр.дело № 64/20 г на РС-Благоевград.С първоинстанционното решение е признато за устновено по отношение на „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД, че дължи на „Бета 111“ ООД, по предявените от последното дружество положителни установителни искове сумите : 20 000 лв, представляваща невърната сума по договор за заем от 4.6.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г до окончателното плащане ; сумата 1000 лв, представляваща неустойка от т.6 от същата ; сумата 411, 11 лв-лихва за забава върху главницата по договора за заем от 4.6.2018 г, определена считано от 1.9.2019 г-датата на падежа на задължението до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-13.11.2019 г ; сумата 4000 лв-главница по устен договор за заем от 24.7.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 13.11.19 г до окончателното плащане ; сумата 82, 22 лв върху главницата от 4 000 лв, представляваща лихва за забава за времето от датата на падежа-1.9.2019 г до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК до 13.11.2019 г. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба „Бета 111“ ООД, със седалище в [населено място], представлявано от управителя Н. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настощото производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. С обжалваното въззивно решение е прието, че между страните по делото : „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД-в качеството му на заемополучател и „Бета 111“ ООД-заемодател са сключени два договора за заем-писмен от 4.6.2018 г на сума 20 000 лв и устен от 24.7.2018 г на сума 4 000 лв.По силата на договорите заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя посочените суми до 31.8.19 г.Съгласно писмения договор за заем, в случай, че сумата 20 000 лв не бъде върната на ищеца до 31.8.2019 г, ответикът на основание т.6 от договора дължи неустойка в размер на 1000 лв.От приетото като неоспорено заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е установено, че сумите по двата договора са преведени от банковата сметка на ищеца по тази на ответника съответно на 11.6.18 г и на 24.7.18 г.Осчетоводени са в счетоводната документация на двете дружества, както и липсват данни да са върнати до момента на изготвяне на заключението, пък и подобни твърдения от страна на ответника няма. Въззивният съд е приел, че исковете са изцяло основателни, тъй като по делото не са установени други обстоятелства извън тези по заемните договори, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси : 1.Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него и то съвкупно, в тяхната взаимна връзка. 2.Има ли процесуално задължение съдът да допусне всички доказателства, които са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор. 3.Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите, практиката и добросъвестността. Относно касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и формулираните в изложението въпроси № 1 и № 2. В изложението е цитирано и приложено към него определение на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.288 ГПК-№ 443 от 29.6.11 г по т.д. № 1087/2010 г на ВКС, ТК, Второ ТО на ВКС.Същото не се ползва със сила на присъдено нещо и не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съгласно която разпоредба противоречие с практиката се обосновава при констатирано такова с ППВС, ТР на ОСГК, ОСГТК на ВКС или решение на състав на ВКС, постановено на основание чл.290 ГПК. Приложени са и следните решения по чл.290 ГПК : - Решение № 92 от 3.4.2013 г, постановено по гр.дело № 1147/12 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че посочването и допускането на доказателства е част от съвкупността процесуални действия по доказването, при допускането на които съдът преценява дали те са допустими, относими и необходими, съгласно чл.146 ал.4 ГПК.Посочването на доказателствено искане от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно, с указване на релевантните факти, за които ще бъдат разпитвани съгласно чл.156 ал.2 ГПК не следва да бъде отклонявано.При отказ да уважи исането съдът е длъжен да се мотивира. -С решение № 368 от 17.12.2013 г, постановено по гр.дело № 2788/13 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че във въззивното производство страната може да иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения-арг. от чл.266 ал.3 ГПК.Такива са не само обстоятелствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдпроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателтва.Настъпващата в първоинстанционното производство преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивнната инстанция собственото си процесуално бездействие. - С решение № 24/10 от 28.1.2010 г, постановено по гр.дело № 4744/2008 г на ВКС, Първо отделение ГК е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недосповерно, съдът следва да изложи мотиви за това. Не в противоречие, а в съответствие с цитираните решения, въззивният съд е обсъдил събраните по делото допустими, относими и необходими доказателства.Следва да се отбележи, че единствените относими, допустими и необходими доказателства са тези, ангажирани в резултат на процесуалните усилия на ищцовата страна и са : писмен договор за заем, сключен на основание чл.240 ЗЗД на 4.6.2018 г, неоспорен от противната страна, съдебно-икономическа експертиза, поиската от ищеца, съгласно която поцесните суми са преведени от него на ответника и осчетоводени, както и невърнати.Изслушан е 1 свидетел на ищеца във връзка с обстоятелствата, при които са сключени договорите за заем, а именно : средствата били нужни на ответника да задействат участието му в клъстърна програма, след усвояването им нищо не последвало.Двама служители на ищеца съгласно вътрешната уговорна между страните следвало да бъдат изпратени на обучение на о.Крит, озакало се обаче че фирмата, която ще изпълни този ангажимент е изначално фалирала.Ищецът многократно искал връщане на сумата, но ответникът преустановил всякакви отношения със заемодателя и престанал да отговаря на телефонните обаждания.От страна на ответника е представен неподписан административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г, със страни Министерство на икономиката и Сдружение „К. информационни и комуникационни технологии-Б.“.Доказателството е неотносимо и не е необходимо.Липсва каквато и да било логична или правна връзка между него и спора по делото.С писмения отговор по делото ответника е направил искане за допускане на свидетел при довеждане за обстоятелството, че между страните е било постигнато споразумение за прекратяване на заемните договори и за трансформиране на получените заемни суми във вноски в имуществото на трето за делото лице-Сдружение „Информационни и комуникационни технологии-Б.“, както и за изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задача, след като се запознае със счетоводните документи в дружеството и в третото лице да даде заключение за движението на паричния поток, разходването и осчетоводяването на процесните суми.По искането за допускане на гласни доказателства на ответника, първоинстанционният съд се е произнесъл като е приел, че за посочените обстоятелства-прекратяване на заемния договор и трансформиране на заемната сума, гласните доказателства са недопустими, а експертизата не е необходима, тъй като по същността на задачат-относно превода на сумата от сметка на ищеца по сметка на ответника, осчетоводяването й, липсата на възстановяването й, вещото лице вече е дало заключение.Въззивният съд също е приел, че гласните доказателства за прекратяване на договора за заем и за постигане на споразумение за трансформиране на заемните суми и пренасочването им за други цели към трето лице е недопустимо, а искането за изслушване на експертиза със сочената задача не е необходимо, тъй като с първоначалната експертиза е установено, че сумите са преведени, усвоени и невърнати, а за какви цели са изразходвани е ирелевантно.Не се твърдят процесуални нарушения при събиране и допускане на доказателствата, за да отпадне процесуалната преклузия по чл.266 ал.3 ГПК. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че липсва противоречие с решение № 92 от 3.4.2013 г, постановено по гр.дело № 1147/12 г на ВКС, Четвърто ГО.Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства-допустими, относими и необходими /общо 3 броя/в тяхната съвкупност.След като законосъобразно е приел искането на ответника за изслушване на свидетел за недопустимо, а това за експертиза съответно, че не е необходимо, е постановил отказ да уважи ги уважи, който отказ е подробно мотивиран, в това число и с оглед липсата на предпоставките по чл.266 ал.3 ГПК. Липсва противоречие и с останалите две представени и цитирани по горе решения на ВКС по чл.290 ГПК.Същите са неотносими, тъй като в случая не се твърди и установява доказателствата, които не е могла да ангажира да са свързани с неизпълнение на служебните задължения на съда по разпределение на доказателствената тежест.Недоказаността на ответниковите твърдения се дължи на собственото му процесуално бездействие, а не на допуснати процесуални нарушения. Относно въпрос № 3. Представено е решение № 136 от 6.11.2015 г по т.д. № 2483/14 г на ВКС, Второ ТО, на ТК, с което е прието, че когато е налице съмнение, неяснота и двусмисленост в договорените краузи или е налице спор между стараните относно опрделени клаузи, съдът установява действителната обща воля на страните, чрез тълкуване, чрез прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии-търси се действитената воля, отделните уговорки се тълкуват една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността. За да бъде прието основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът следва не само да се позове на съдебно решение по чл.290 ГПК, но същото да е относимо и да обосновава противоречие в решаващите мотиви на въззивния съд, които са предпоставили крайния изход на спора.В случая представеното решение е неотносимо.В нито един момент от проведеното съдебно производство не е третиран въпроса относно наличието на съмнение, неяснота или двусмисленост в някоя от договорените краузи по сключения писмен договор за заем /устния, предвид цената на иска, не подлежи на касационен контрол и не се обсъжда в мотивите на настоящото определение/.Поради това съдът не е установявал действителната обща воля на страните, чрез тълкуване и прилагане на въведените в чл.20 ЗЗД критерии.Нищо не е наложило отделните уговорки по заемния договор да се тълкуват една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване на целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, защото подобен спор не е бил въведен като предмет на делото.Твърденията на ответника са бил свързани с други паралелни отношения между страните, извън сключените договори, които твърдения са останали недоказани в процеса, не по вина на съда. Относно основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. По горните съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8 от 6.1.2022 г по гр.дело № 123/21 г на Окръжен съд-Благоевград, Втори вззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 907535/28.9.2020 г, постановено по гр.дело № 64/20 г на РС-Благоевград в е частта, с която е признато за устновено по отношение на „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД, че дължи на „Бета 111“ ООД, по предявения от последното дружество положителен установителен иск 20 000 лв, представляващи невърната сума по писмен договор за заем от 4.6.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г до окончателното плащане, както и сумата 411, 11 лв-лихва за забава върху главницата от 20 000 лв, определена считано от 1.9.2019 г - датата на падежа на задължението до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-13.11.2019 г. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.280 ал.2 ГПК, подадената от „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД, със седалище в [населено място], предсталявано от изпълнителния директор Б. Д. касационната жалба вх.№ 1899/22.2.22 г срещу въззивното решение № 8 от 6.1.2022 г по гр.дело № 123/21 г на Окръжен съд-Благоевград, Втори вззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 907535/28.9.2020 г, постановено по гр.дело № 64/20 г на РС-Благоевград в е частта, с която е признато за устновено по отношение на „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД, че дължи на „Бета 111“ ООД, по предявените от последното дружество положителни установителен искове сумите 4000 лв-главница по устен договор за заем от 24.7.2018 г, ведно със законната лихва, считано от 13.11.19 г до окончателното плащане ; сумата 82, 22 лв лихва за забава върху главницата от 4 000 лв, за времето от датата на падежа-1.9.2019 г до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК- 13.11.2019 г, както и сумата 1000 лв, представляваща неустойка от т.6 от писмен договор за заем от 4.6.2018 г като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1585/22 г на ВКС, Трето ГО в тази част. ОСЪЖДА „Информационни, био и комуникационни технологии“ АД да заплати на „Бета 111“ ООД на основание чл.78 ал.3 ГПК направените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 1000 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК и производството по нея е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на касатора. В останалата част определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.