Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * доказателствена сила на частен документ * доказателствена тежест

5
Р Е Ш Е Н И Е №213

гр. С., 15.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето отделение, в откритото заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Даниела Стоянова
Геника Михайлова

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 856 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалвано е допуснато решение № 589/ 22.12.2016 г. по гр. д. № 883/ 2016 г., с което Окръжен съд – Плевен, като потвърждава решение № 139427.09.2016 г. на Районен съд – Плевен по исковете на Ц. П. Стоянова срещу Районен съд – Червен бряг:
· признава за незаконни и отменя заповеди № РД-14-1/ 29.01.2016 г. и № РД-14-2/ 29.01.2016 г., с които председателят на РС – Червен бряг е наложил наказанието „дисциплинарно уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява Ц. Стоянова на длъжността „административен секретар“ в РС – Червен бряг (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· и присъжда обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Обжалването е допуснато при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по процесуалноправните въпроси: Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?
По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обсегът на доказване в исковото производство по действащия ГПК не включва всички, а само спорните релевантни факти (сравнителен анализ на чл. 153 и чл. 154 ГПК). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва. Доказателствената сила на частния документ е само формална. Когато е подписан, тя се изчерпва с авторството, а когато не е подписан – че е съставен (чл. 180 ГПК). Съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на съставянето му. Спорът по факта и/ или датата не включва твърдение за неистинност на частния документ, а съдът няма задължение да открие производство по чл. 193 ГПК. Страната, която основава довод, възражение, реплика или дуплика на оспорения засвидетелстван положителен факт, е длъжна да го докаже, а съдът й дължи указания, когато за установяването му по делото е представен единствено документът (чл. 146, ал. 2 ГПК). Когато фактът е отрицателен, тежестта да докаже положителните факти, които изключват засвидетелствания отрицателен факт, е за страната, която оспорва осъществяването му. Когато от достоверната дата се ползва страната, която е автор на частния документ, а го е съставила, защото законът предвижда писмена форма за доказване на засвидетелстваното обстоятелство (напр. взето решение от общо събрание или ведомост за плащане на заплата), съдът й дължи указания, че може да докаже достоверната дата с помощта на всички доказателствени средства (чл. 181, ал. 2 ГПК).
Отговорите не предполагат мотиви, тъй като обобщават практиката на ВКС в решения по чл. 290 – 293 ГПК. Те не важат за онези хипотези, при които законът признава различна доказателствена сила на определени категории частни удостоверителни документи - например чл. 182 ГПК, чл. 55 ТЗ, чл. 347 КТ и др.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа касационните основания в жалбата и провери обжалваното решение съобразно предвиденото в чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна по следните съображения:
Правилно въззивният съд е счел, че дължи произнасяне за това, дали Ц. П. Стоянова се ползва от засилената закрила от чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ и дали работодателят е спазил закрилата. Д. за незаконност на дисциплинарното уволнение поради нарушаване на тази закрила е въведен в исковата молба. Неправилно обаче съдът е приел, че ищцата, а сега ответник по касация, се ползва от закрилата, защото е представен протокол № 1/ 24.04.2015 г., който свидетелства за взето решение от ОС на работещите при РС – Червен бряг тя да е техният представител по безопасност и здраве, а работодателят е признал, че не е искал предварително разрешение на инспекцията по труда за този случай. Ответникът, а сега касатор, е оспорил факта на взетото решение, твърдял е, че протоколът Ц. Стоянова е съставила само за нуждите на процеса, а тези твърдения въззивният съд неправилно е окачествил като оспорване неистинността на протокола. Добавил е, че в производството по чл. 193 ГПК работодателят не доказва неистинността на документа, а той се ползва с материална доказателствена сила и има достоверна дата.
К. състав приема, че протокол № 1/ 24.04.2015 г. е частен удостоверителен документ, а ответникът по касация го съставя в качество на протоколчик и в свидетелство на взетото от ОС решение за избора на Ц. Стоянова като представител по безопасност и здраве (чл. 333, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 6 КТ). Процесуалният закон обаче признава материална доказателствена сила единствено на официалния удостоверителен документ (чл. 179, ал. 1 ГПК). Извършените от въззивния съд нарушения на чл. 179, ал. 1, чл. 180 и чл. 193 ГПК, а и на чл. 153 и чл. 154 ГПК, са съществени. Те пораждат съмнение за неправилност на обжалваното решение. Извършването на нови съдопроизводствени действия не се налага, а касационният състав е длъжен да реши спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК по същество.
Със засилена закрила при дисциплинарно уволнение се ползва работникът или служителят, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание по реда на чл. 6 КТ, за времето, докато има такова качество, а предварителното разрешение за всеки такъв случай инспекцията по труда следва да даде до връчване на заповедта за уволнение (чл. 333, ал. 1, т. 5а и ал. 7 КТ). Когато работодателят е нарушил закрилата, съдът е длъжен да отмени дисциплинарното уволнение, без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ). След като работодателят е оспорил взетото решение от ОС и е заявил, че протокол № 1/ 24.04.2015 г. няма достоверна дата, в тежест на ответника по касация е било да докаже, че ОС на работещите в РС – Червен бряг е взело такова решение преди 29.01.2016 г. – датата на връчените заповеди за наложеното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 КТ.
К. състав намира, че доказателствената тежест е успешно проведена. Първо, по делото са приети и други документи, които доказват качеството на Ц. Стоянова на представител по безопасност и здраве при работа на работещите в РС – Червен бряг. Със заповед № 23/ 24.04.2015 г. председателят на РС й възлага да изпълнява функциите на такъв представител и определя минималното работно време от 1 час дневно (чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица и специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защита и профилактика на професионалните рискове). С протокол от 24.04.2015 г. при РС – Червен бряг е съставена група по безопасни и здравословни условия на труд и са приети правилата за нейната дейност. Ц. Стоянова е част от тази група, а е подписала учредителния протокол като протоколчик. Второ, разпитаната свидетелка С. М. е дала показания, че е била административен секретар на РС – Червен бряг до 17.03.2014 г., преди Ц. Стоянова да заеме длъжността и също е била избрана от ОС за представител на работещите по безопасност и здраве. Очевидно в РС – Червен бряг е имало практика ОС да избере административния секретар за такъв представител. Трето, останалите гласни доказателства не провеждат насрещно доказване по опровергаване на оспорения факт. Свидетелят Х. П., председател на РС – Червен бряг в периода 2004 – 2015 г., е дал показания, че не помни избора на Ц. Стоянова, но такъв следва да е бил проведен, защото е издал заповед № 23/ 24.04.2015 г. Свидетелят Даниела Г., съдия по вписванията при РС - Червен бряг, е дала показания, че е активен участник в общите събрания на районния съд, но не помни избора на Ц. Стоянова. От това не следва обаче, че такъв избор не е проведен. Четвърто, аргумент, че е бил осъществен фактът, засвидетелстван в протокол № 1/ 24.04.2015 г., а неговата дата е достоверна, следва и от обстоятелството, че ответникът не е твърдял и не е доказал по делото, кой друг служител на РС – Червен бряг, различен от Ц. Стоянова, е бил избрания от ОС представител по безопасност и здраве при работа след 17.03.2014 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на свидетеля С. М. и преди 17.02.2016 г., когато Ц. Ц. Д. е избрана за такъв представител.
К. състав приема, че към 29.01.2016 г., когато са връчени двете заповеди за наложеното наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, Ц. Стоянова е адресат на засилената закрила при уволнение от чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ. Според признанието на работодателя, че не е получил предварителното разрешение на инспекцията по труда за този случай, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, без да е необходимо трудовият спор да се разглежда по същество. Касационната инстанция е длъжна да потвърди въззивното решение изцяло. По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ то е правилно като резултат, а по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ касационни основания няма заявени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора-ответник са разноските, които ответницата по касация-ищца е направила пред настоящата инстанция. Те се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 589/ 22.12.2016 г. по гр. д. № 883/ 2016 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Районен съд – Червен бряг да заплати на Ц. П. Стоянова ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 720 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.