Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * материалноправна легитимация на ищеца * изплащане на дивиденти и лихви * членствено правоотношение * право на дивидент


Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

С., 05.06.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Клавдия Дали
като разгледа докладваното от съдия Ирина Петрова т.д. № 876 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 185 от 06.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 256/2012г. на Апелативен съд В. Т..
С него е потвърдено решението на Ловешкия ОС по гр.д.№ 435/2011г., с което Общината е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД сумата 20 400лв.-получена без правно основание като авансов дивидент за финансовата 2009г. и обезщетение за забава 3 820.60лв. за периода 02.11.2009г. до завеждането на исковата молба-28.08.2011г. Решението на окръжния съд в отхвърлителната част- за разликата до 40 000лв. не е било предмет на въззивното производство и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон - съдът приел, че спорът е с правно основание чл.55,ал.1, предл. първо ЗЗД, а не търговски спор по чл.247а ТЗ. Касаторът счита, че претенцията на ищцовото дружество е за връщане на дивидент, неоснователно платен на общината в качеството й на акционер и за реализирането й е предвиден специален ред-този по чл.247а ТЗ, който въвежда специални предпоставки за връщане на получената сума- тези по ал.4 на чл.247а ТЗ. Позовава се и на процесуални нарушения- приложението на общия ред за разглеждане на спора, а не специалния, на основание чл.356,т.3 ГПК ред по глава 32 на ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа се, че исковата претенция не е за заплащане на дължим дивидент, а за връщане на недължимо получен авансов такъв, без правно основание, без да са били налице законовите предпоставки за това- не е бил изготвен заверен от одитор и приет от ОСА баланс за 2009г., поради което ищецът не би могъл да се ползва от разпоредбата на чл.247а ТЗ. Поради това, няма нарушение на процесуалните правила, разглеждането на спора по общия исков ред не е в противоречие с практиката на ВКС.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба [фирма] поддържа отговора на жалбата и счита, че решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски.
С определение № 90 от 08.02.2013г., съставът на ТК на ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за материалноправната легитимация на ищеца по иск по чл.247а ТЗ и приложимите процесуални правила за разглеждането на спора- тези на общия исков процес, или на особеното исково производство по търговски спорове във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество- чл.365,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Съдилищата са сезирани с иск, предявен от [фирма] срещу [община] за сумата 40 000лв. и обезщетение за забава. В исковата молба се посочва, че Общината е акционер в ищцовото дружество и притежава 49 % от капитала, след като с приватизационни договори от 19.03.1999г. и 15.09.1999г. е продала на [фирма] общо 25 500 поименни акции от капитала на [фирма]. След приватизационната продажба, през 2003г. по гр.д. № 115/2003г. по описа на ОС Ловеч, Общината завела иск за развалянето на приватизационните договори. Спорът приключил с решение на ВКС по т.д. № 423/2009г. и решението за отхвърлянето на исковете влязло в сила. Общината отказала да зачете правата на другия акционер [фирма], притежаващ 51 % от капитала и предприела редица действия, увреждащи имуществото на [фирма]. На 30.10.2009г. /съгласно уточненията, направени в с.з. на 05.12.2011г./ на Общината били преведени 40 000лв.като авансов превод на дивидент за 2009г. от балансовата печалба на „Т.-Т.“ЕАД, без да е изготвен финансов отчет за годината и без прието решение на Общото събрание на акционерите. Такова валидно решение- за разпределяне на балансовата печалба за 2009г. било прието на проведено на 15.07.2011г. Общо събрание на акционерите на „Т.-Т.“АД, съгласно което печалбата за 2009г. се разпределя съобразно акционерното участие: 51% за [фирма] и 49% за [община]. Тъй като общината получила през октомври 2009г. авансово цялата печалба на „Т.- Т.“ЕАД за 2009г. без решение на ОСА, неоснователно се обогатила със сумата 40 000лв., която се претендира като получен без правно основание авансов дивидент за финансовата 2009г., ведно с обезщетение за забава от 30.10.2009г.
Въззивният съд е споделил становището на окръжния съд, че правното основание на предявения иск е чл.55,ал.1, предл първо ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, поради което производството по делото подлежи на разглеждане по общия исков ред, а не по този на чл.365 сл.ГПК. Посочил е, че процесният превод на сумата 40 000лв. в полза на [община] е въз основа на т.2 от Решение № 375 по Протокол № 27/29.10.2009г. на Общинския съвет –гр.Т., взето на основание Наредбата за упражняване на правата на Общината в търговски дружества с общинско участие, каквото е било към този момент [фирма], съгласно вписаната в Търговския регистър правно-организационна форма. Мотивирано е, че Общината чрез Общинския съвет е имала правомощието да вземе решение за разпределяне на печалбата на търговското дружество с общинско участие и нейното изплащане, но Решение № 375 по т.2 е незаконосъобразно. С него е разпоредено „Т. Т.“ЕАД да преведе авансово през 2009г. на [община] 40 000лв. от дължимия дивидент на общината от подлежащата на разпределение печалба за 2009г., но без да приет годишният финансов отчет. Към момента на превеждането на процесната сума, при липса на изготвен и приет Г. на дружеството, имущественото право на дивидент на общината не е възникнало и не е имало основание за получаване на сумата 40 000лв. от подлежащата на разпределение печалба за 2009г. като авансов дивидент.Такова право –да получи дивидент, за общината е възникнало едва с Решението на ОСА на [фирма] /съгласно вписаната нова раво-организационна форма на дружеството, извършено на 09.02.2010г./ от 15.07.2011г., когато е бил приет Г. и доклада на одитора, и е решено печалбата на дружеството да бъде разпределена в съотношение 51% за акционера [фирма] и 49% за акционера [община]. С оглед на тези факти е прието, че, недължимо получена от общината е сумата надвишаваща 49% от преведените през 2009г. 40 000лв., или 20 400лв., които подлежат на връщане, ведно с обезщетение за забава от 02.11.2009г. до завеждането на исковата молба 22.08.2011г.-3 820.60лв., и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаването на исковете до посочения размер.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:
Правото на дивидент е част от членственото правоотношение, поражда се и съществува едновременно с него. То е право на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба - право на участие в разпределението на печалбата, съразмерно участието му в капитала. Правото на дивидент е елемент от правоспособността на акционера като член на АД, елемент от членствената правоспособност; то е абстрактна потенциална възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо конкретно облигационно право на дивидент.
Правото на дивидент като имуществено субективно право е част от дяловете, респ. акциите /чл.133,ал.1 чл.181,ал.1 ТЗ/ и съставна част на членственото правоотношение.
С решение № 14 от 10.09.2012г. по т.д.№ 667/2010г. на ІІ т.о. на ВКС е дадено тълкуване на въпроса кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О., но той е в различен аспект от този, по който е допуснато касационното обжалване.
Търговският закон съдържа изрична правна уредба за предпоставките и реда и изплащане на дивидент, като регламентира както правото на акционера да претендира изплащането му, така и правата на дружеството при изплатен на акционера дивидент, без да са били налице предпоставките за това. Наличието на тези специални правила и специален ред за реализирането на правата по дивидента предопределя и материалноправното основание на споровете между дружеството и акционера. Тези спорове намират своето материалноправно основание в специалните разпоредби на ТЗ. В хипотезата на чл.247а,ал.1-3 и ал.5 ТЗ материалноправната легитимация на ищец по иска е на акционера, легитимиращ се като такъв към датата на приемане на решение на ОС за разпределянето му, а в хипотезата на изплатен на члена на дружеството дивидент, без да са били налице предпоставките по ал.1-3, материалноправно легитимиран ищец по иска по чл.247а,ал.4 ГПК е акционерното дружество, взело решението за изплащане на дивидента на своя акционер и това се състои отговора на материалноправния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато.
С оглед на приетото, следва и отговорът на поставения процесуалноправен въпрос - при наличието на специални норми, уреждащи правилата за разпределение на дивидент, споровете между дружеството и неговите членове по повод на дължими или недължимо заплатени под формата на това имуществото право суми, следва задължително да бъдат подчинени на специалните правила на особеното исково производство по търговски спорове във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество- чл.365,т.3 ГПК.
По съществото на касационната жалба:
Искът по настоящия спор е предявен от търговското дружество [фирма] срещу акционера [община] с искане акционерът да бъде осъден да върне на дружеството дивидент за 2009г., преведен на 30.09.2009г. като „авансов” такъв от печалбата на [фирма], без да са били налице предпоставките за извършеното плащане-липсвало решение на Общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата и не е бил изготвен годишен финансов отчет. Според твърденията в исковата молба такова право на дивидент за финансовата 2009г. е възникнало в полза на общината едва с приетото на 15.07.2011г. от Общо събрание на акционерите на [фирма] решение, съгласно което, след приемане на Г. за 2009г. и доклада на одитора е определено, печалбата за 2009г. да бъде разпределена съобразно притежаваните от акционерите акции: 49 % за [община] и 51% за втория акционер [фирма]. Получените от общината през 2009г. над съответстващите на 49% от печалбата суми формират цената на предявения осъдителен иск за главницата.
1.Първият извод, който се налага от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума е, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на иска. Искът има своето основание в разпоредбата на чл.247а ТЗ-специалната разпоредба, уреждаща реда, начина и предпоставките и сроковете за плащане на дивидент, правоотношенията между дружеството и акционерите във връзка с изплатен дивидент.
Както се посочи, тези спорове намират своето материалноправно основание в специалните разпоредби на ТЗ, а квалифицирането на претенциите съобразно общите правила на ЗЗД е неправилно. В настоящия казус неправилната квалификация на предявения иск произтича пряко от специалната разпоредба на чл.247а, ал.4 ТЗ- плащане без да са налице законовите предпоставки за разпределение на дивидента- визирани от специалната разпоредба фактически предпоставки, които изцяло съвпадат със заявените в обстоятелствената част на исковата молба- че плащането на дивидента е станало при отсъствието им.
2. По делото е било безспорно, че превеждането на процесната сума от 40 000лв. като „дължим дивидент за общината от подлежащата на разпределение печалба на [фирма] за 2009г.” е станало въз основа на Решение № 375 на Общински съвет Т. по Протокол № 27 от 29.19.2009г., взето на основание чл.21,ал.1,т.23 от ЗМСМА.
Безспорно е също така, че [фирма] към датата на решение № 375 е еднолично дружество с общинско имущество с едноличен собственик на капитала [община], поради което решението е прието в съответствие с Наредбата за реда за упражняване правата на [община] в търговските дружества с общинско участие в капитала /приета с Решение № 22 от 18.12.2003г. на Общински съвет Т. със съответните изменения и допълнения, приложена към делото/ и регламентираното с нея правомощие на Общинския съвет да упражнява правата на общината в търговските дружества с общинско участие в капитала /чл.2/; съобразно правомощието на Общината като орган на търговското дружество, упражняващ правата си чрез Общинския съвет /чл.5/; и съобразно правомощието на едноличния собственик на капитала в едноличните търговски дружества с ограничена отговорност с общинско участие, чрез общинския съвет-чл.9,т.4 от Наредбата, да вземе решение за разпределение на печалбата и нейното изплащане.
С оглед на изложеното, твърденията в исковата молба за липса на решение на органа на едноличното дружество с общинско участие на капитала- едноличния собственик, който решава въпросите от компетентността на Общото събрание /чл.219,ал.2 ТЗ във вр. с чл. ЗМСМА/ за разпределение на печалбата и изплащане на дивидент не съответства на безспорно установените по делото факти.
Вторият правен извод по съществото на спора е, че въззивният съд законосъобразно е приел, че е налице взето решение в този смисъл от компетентния и оправомощен орган – Общинския съвет за разпределение на печалбата на [фирма] и изплащане на дивидент.
3.Третият правен извод произтича от безспорно установения по делото факт, че промяната в правно организационната форма на „Т.Т.” от ЕАД в АД е вписана в търговския регистър на 09.02.2010г., въз основа на заявление от 10.12.2009г.
Ищецът основава правото си да претендира връщането на дивидента от печалбата на „Т. Т.“ЕАД, получен от общината през 2009г., на прието на 15.07.2011г. Решение на общото събрание на акционерите на „Т.”АД, на което двамата акционери [община], притежаваща 49% акционерно участие и притежаващият 51 % от акциите акционер [фирма] са взели решение, след приемането на Г. за 2009г. и доклада на одитора, печалбата да бъде разпределена пропорционално на акционерното участие.
С оглед на изложеното, ищецът се домогва да върне в своя патримониум дивидента, разпределен на акционера [фирма] с решение по чл.221,т.7 ТЗ на Общото събрание на акционерите от 2011г. дължим за период, предхождащ вписването в търговския регистър на заличаването на едноличния собственик на капитала на дружеството [община], на който съгласно решение на Общинския съвет /органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала и изпълняващ функциите от компетентността на ОС в едноличното акционерно дружество с общинско имущество/ този дивидент за 2009г. е разпределен съобразно притежаваното от акционера и вписаното в Търговския регистър сто процентово акционерно участие. С оглед дадения от настоящия състав отговор на поставения въпрос, материалноправната легитимация –правото на дивидент принадлежи на акционера който има качеството на такъв към финансовата година, за която е взето решение за изплащането му, а не на лице, което се легитимира като акционер след този момент - с вписването в ТР на промяната на участието в капитала.
Възможността дивидентът да бъде разпределен съобразно акционерното участие в дружеството следва, с оглед присъщата на това имуществено право характеристика, произтичаща и съпътстваща членственото правоотношение, от качеството на акционер към момента на приемането на решението, от обстоятелството, че конкретното право на дивидент се поражда на основата на общото членствено право на дивидент. Поради липсата на това качество за [фирма] към 2009г., предявеният иск е неоснователен.
В правомощията на Общото събрание на акционерното дружество е да вземе решение за отмяна на предходно свое решение за разпределяне на дивидент. Връщането на получен дивидент в този случай е подчинено на наличието на предпоставките на ал.4 на чл.247а ТЗ. Нито отмяната на предходно решение за изплащане на дивидент, нито взето решение за изплащането му при отсъствие на предпоставките на чл.247а,ал.1-3 ТЗ, няма за пряка последица задължение за реституция на получения дивидент- акционерите не са длъжни да върнат получено, освен ако дружеството докаже, че са били недобросъвестни. По настоящия спор ищецът нито е твърдял, нито е установил недобросъвестност на акционера при получаването на разпределената под формата на дивидент сума.

Независимо от неправилно посочената от съдилищата, сезирани със спора, квалификация на предявения иск и неспазените процесуални правила за разглеждането му, при констатираната при разглеждането на съществото на спора от настоящия състав липса на материалноправна легитимация – на съществуването на правото на дивидент за [фирма], за който не е установено качеството на акционер към момента на взето решение от Общински съвет Т.- от органа упражняващ правата на общо събрание в едноличното акционерно дружество с общинско участие за разпределяне на дивидента за 2009г. на акционер, легитимиращ се като такъв към момента на приемането на това решение, обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг за отхвърлянето на иска.
С оглед изхода на спора [фирма] следва да заплати на касатора [община] поисканите и доказани разноски за настоящото производство -420лв. за адвокатско възнаграждение и 514.20лв.-заплатени държавни такси, общо 934.20лв. Списък по чл.80 ГПК на разноските за първоинстанционното и въззивното производство не е представен, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 185 от 06.07.2012г. по в.гр.д.№ 256/2012г. на АС Велико Търново и потвърденото с него решение № 67 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 435/2011г. на ОС Ловеч в частта за уважаването на исковете и в частта за присъдените в полза на [фирма], [населено място] разноски на двете инстанции, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от [фирма], [населено място] срещу [община] за заплащането на сумата 20 400лв.-получен дивидент за финансовата 2009г. от печалбата на [фирма] и на обезщетение за забава в размер на 3 820.60лв.
Осъжда [фирма] да заплати на [община] сумата 934.20лв. разноски за настоящата инстанция.


Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.