3 Р Е Ш Е Н И Е № 50033 гр. София, 25.07.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 299 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Р. Ш. от [населено място], чрез процесуален представител адв. С. Ч. срещу решение № 10548 от 03.11.2021г. по в. гр. д. № 6216/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5977 от 09.08.2019 г. по гр. дело № 15948/2017 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 20 състав /погрешно посочено във въззивния съдебен акт решение № 6770 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 16826/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав/ в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Ш. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума в размер 110 000 лв. до пълния предявен размер 500 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва от 23.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Касаторът прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и несъобразен с критериите за справедливост, като е приел, че справедливият размер е 220 000 лв. Поддържа, че определеното обезщетение не кореспондира с икономическите условия в страната и със застрахователните лимити към датата на процесното ПТП. Счита, че рязкото отдалечаване на застрахователните обезщетения, присъждани при подобни обстоятелства от другите съдилища, води до правна несигурност и създава възможност лицата, които са преживели ПТП и са получили телесни увреждания, да изпитат допълнителни неблагоприятни страдания. Навежда доводи, че съдът не е отчел увеличаването ръста на средната месечна работна заплата за страната по официални данни на НСИ за периода от 2005 г. до 2016 г., увеличаването на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по тази застраховка, ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Счита, че съдебният състав не е отчел в достатъчна степен младата възраст на пострадалия, получените при процесното ПТП изключително тежки травматични увреждания, техния вид и характер, не е оценил в пълна степен обема на неимуществените вреди, които С. Ш. е претърпял и ще продължава да търпи от уврежданията, получени при процесното ПТП. Касаторът поддържа също, че въззивният съд неправилно е определил съпричиняването от страна на пострадалия в размер 50 %, не е взел предвид спецификата на механизма на процесното ПТП, не е анализирал значението на мястото на удара и не е съобразил дължимото поведение на всеки участник в ПТП. Моли касационната инстанция да отмени въззивното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер 390 000 лв. за търпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното/ чрез процесуален представител адвокат Д. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Счита, че изводите на въззивния съд са съобразени с всички събрани по делото доказателства и фактическата обстановка е изяснена, както по отношение на получените от пострадалия травматични увреждания, така и относно интензитета на претърпените от него болки и страдания. Поддържа, че съдът е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, като в тази насока е кредитирал съдебно-медицинската експертиза и е достигнал до правилен извод, че справедливо обезщетение за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди е 110 000 лв. Намира тази сума за съобразена с продължителността на периода, през който пострадалият е търпял болки и страдания, неговата възраст и икономическите условия в страната към датата на ПТП, лимитите на отговорност към момента на деликта и съдебната практика за подобни случаи. С определение № 50669 от 15.12.2022 г. по т. дело № 299/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантните материалноправни въпроси във връзка с прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? – поддържа се противоречие с решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II, т. о. 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“? 3. Въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. 4. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въз основа на влязлото в сила в осъдителната част първоинстанционно решение на Софийски градски съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество - застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че „Застрахователна компания Лев Инс“ АД дължи на ищеца заплащането на обезщетение за всички вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 23.07.2016 г. по вина на водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника. По отношение на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съдебният състав на основание чл. 300 ГПК се е позовал и на влязлата в сила на 11.07.2017 г. присъда № 140 от 2017 г. по НОХД № 1335/2017 г. на Районен съд Плевен, с която С. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 23.07.2016 г. в [населено място], на [улица]при управление на МПС - лек автомобил „Опел Астра“ е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил на С. Р. Ш. средни телесни повреди, изразяващи се в политравма, тежка черепно мозъчна травма с излив на кръв в черепната кутия и контузия на мозъка, двустранно счупване на двете китки и счупени тазови кости, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движението на горните крайници и на снагата, като деянието е осъществено при условията на независимо съпричиняване със С. Ш., който по същото време и на същото място управлявал МПС - мотоциклет марка „Дукати”, като на дееца е наложено административно наказание „Глоба“. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице доц. д-р М. М. Г., въззивната инстанция е установила, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил политравма - тежка черепно-мозъчна травма, травматичен субарахноиден кръвоизлив, мозъчна контузия в дясно слепоочно, мозъчен оток, открито счупване на лявата китка, счупване на дясната лъчева кост на типично място, счупване на таза - седалищната кост, симфизиолиза, множество охлузвания и натъртвания; в пряка и непосредствена причинна връзка с черепно-мозъчната увреда е настъпило усложнение - епилепсия, а във връзка с травмата на таза - пълна атрофия на десния тестис; през 2017 г. пострадалият е диагностициран с неинсулинозависим захарен диабет, без данни за усложнения, което е последица от претърпяната политравма, преживения стрес и посттравматичен шок, наложили продъжителна реанимация, вкл. и кръвопреливане; поради черепно-мозъчната травма и възникналото тежко усложнение - оток на мозъка, се е наложила оперативна интервенция - трепанация на черепа, но въпреки това при ищеца се е проявила епилепсия. Съдебният състав е констатирал, че състоянието на ищеца е било постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на ищеца, счупванията са причинили временно затрудняване на движението на снагата, атрофията на десния тестис - трайно затрудняване на функциите на половия орган, а развитият неинсулинозависим диабет - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; диабетът, атрофията на тестиса и епилепсията ще съществуват до края на живота на С. Ш. и ще налагат постоянен лекарски контрол и евентуално допълнително лечение; след подобна мозъчна увреда перспективите пред ищеца не са благоприятни, като се очакват тежки последици, включително пълно оглупяване. Приел е за установено, че лечението на ищеца продължава, той следва да спазва диета за овладяване на диабета, да приема лекарства за борба с епилептичните гърчове, да извършва постоянен контрол на развитието на мозъчната увреда, тъй като при липса на поддържащо лечение и неспазване на правилен режим на живот може да настъпи постравматична деменция; при епилепсия оплакванията са свързани с чести и силни по интензитет пристъпни главоболия, пристъпи от световъртеж; пострадалият ищец не трябва да се претоварва физически и мисловно, трябва да избягва гледане на телевизия, продължително четене, места с висок шум; към момента на прегледа говорът на ищеца е възстановен, но трудно разбираем, поради нарушена артикулация, проявява се забързан и забавен говор, нарушена лицева мимика. Констатирал е, че след проведените оперативни интервенции, са налице видими белези в областта на двете ръце и на десния крак, като пострадалият ще изпитва болки при физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия. Към момента на прегледа пострадалият не е напълно възстановен и има трайни последици от уврежданията - посттравматична епилепсия, нарушен говор, развит диабет, атрофия на тестис, белези по тялото, като прогнозата за пълно възстановяване на ищеца по отношение на централната нервна система не е напълно оптимистична. По отношение на психичното здраве на ищеца въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от вещо лице д-р Т. Б. К. и е приел, че ищецът е преживял реакция на стрес след хронична психотравма, разстройство в адаптацията и реактивна депресивна реакция; негативното емоционално състояние първоначално е било силно, настроението към момента на прегледа е дистимно, пострадалият е съобщил за душевна празнота и загуба на смисъл, като следствие от хроничната психотравмена ситуация. Вещото лице описва ищеца като сензитивен и уязвим, с желание да прикрие това чрез компенсаторно самоуверено поведение, и дава заключение, че преживеният стрес е оставил в него трайно негативно емоционално състояние, като е налице пряка връзка между отрицателното емоционално състояние, породено от последствията от процесното ПТП, и появилите се при него невротични разстройства. Според д-р К. прогнозите за възстановяване на психичното здраве на ищеца са оптимистични и зависят от рехабилитационните мерки. След обсъждане на показанията на свидетелите Х. П., Ц. Ш. - майка на ищеца и М. Ш. - брат на ищеца, съдебният състав е приел, че пострадалият около две седмици е бил в кома, с опасност за живота, в болницата буйствал и си откачал шините, а след изписването му в продължение на половин година ищецът е бил неподвижен, на легло, не можел да се обслужва сам, не можел да ползва опорни средства, защото ръцете му били счупени и имал метални фиксатори, майка му е била постоянно край него, посещавали го рехабилитатори и масажисти, като и към момента на разпит на свидетелите ищецът продължава да ходи на рехабилитации. Свидетелите сочат, че ищецът се оплаква, че го болят китките, главата, има болки в кръста, накуцва, към края на деня има леки залитания в походката, както и няма пълен обем на движения на ръцете. Ищецът има белези на главата в дясната част, над ухото, както и на двете китки, има промени в говора, а след като се раздразнел и ставал агресивен, говорът му се променял повече и ищецът губел координация. Според свидетелите преди процесното ПТП ищецът имал много приятели, с всеки се разбирал, бил контактен, а след инцидента се затворил, усамотил и се е асоциализирал, не споделял, изнервял се бързо и станал много раздразнителен и агресивен. Преди процесното ПТП той е бил активен физически, тренирал бокс, тенис, а след инцидента не може да спортува. Възникнали и проблеми в работата му като архитект, клиентите му започнали да го възприемат по различен начин и се отдръпнали от него, той не можел да ги обслужва нормално, тъй като рисуването му било трудно, а писането - невъзможно. Според свидетеля Х. П. ищецът се притеснявал, че и близките му са разстроени от това, което се е случило с него, имал чувство за самообвинение, защото си купил мотора, а родителите му били против. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания, тъй като те се подкрепяли от останалия доказателствен материал и свидетелите описвали лично възприети от тях факти, които били житейски логични свързани с инцидента. Въззивната инстанция е обсъдила заключенията на допуснатите в производството пред Софийски апелативен съд единична и тройна съдебно-медицински експертизи, изготвени от ендокринолози д-р Р. Б. М., д-р Е. Н. В., д-р К. А. Н. и д-р Ц. В. Г., и е приела, че ищецът е диагностициран със захарен диабет тип 1 през м. април 2020 г. по повод кетоацетоза и големите симптоми на заболяването, към момента ищецът е на антидиабетна терапия на четири приема и е обучен за хранителен режим и работа с инсулинова писалка, като заболяването е доживотно, но може добре да се контролира. Изложила е съображения, че заболяването от захарен диабет тип 1 е автоимунно, проявява се при млади хора и деца, като при тях не винаги има проявена фамилност; за проявлението на заболяването значение има генетичната предразположеност и фактори от околната среда, като стресът може да бъде допринасящ фактор за отключване на този тип захарен диабет. В конкретния случай силният и продължаващ физически и психически стрес на ищеца са причина за проявлението на посоченото заболяване – захарен диабет тип 1, като продължителната борба, която ищецът води за своето физическо възстановяване, продължаваща и понастоящем. За да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер 220 000 лв., въззивният съд е посочил, че съобразява следните обстоятелства и критерии: възрастта на ищеца към момента на настъпване на процесното ПТП – 27-годишен; претърпените от него травми, довели до пълна и необратима промяна в неговия живот – претърпяната политравма, тежка черепномозъчна травма, няколко счупвания, претърпени операции, претърпяното състояние опасно за живота, продължителния възстановителен период, трайните последици от травмите – епилепсия, атрофия на тестис, белезите по тялото и проявилия се захарен диабет тип 1, които състояния са до живот и изискват постоянно поддържащо лечение; претърпения стрес и преминаването на ищеца в продължително депресивно състояние, продължителния период, през който е бил обездвижен и е имал нужда от помощ в ежедневието; настъпилата промяна, засягаща всички сфери от живота на ищеца - личния, професионалния и социалния живот; неблагоприятните перспективи, които вещите лица са дали за развитието на здравословното състояние на ищеца, момента на настъпване на увреждането, доказаните конкретни, индивидуални и субективни изживявания на ищеца, както и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Относно инвокираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца поради несъобразяване със знак Б1 „Пропусни движещите се по път с предимство“ - несъобразяване с предимството на лек автомобил „Опел Астра“, поддържано и във въззивното производство, съдебният състав въз основа на заключението на съдебната авто-техническа експертиза /САТЕ/, изготвено от вещо лице инж. П. Д. П., и протокола за оглед на местропроизшествието е установил механизма на процесното ПТП и е направил извод, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ в неговата посока на движениe, не е спрял преди кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „Опел Астра“. Въззивният съд е установил скоростта на движение на автомобила /46 км/ч./ и на мотоциклета /6- км/ч./ в района на произшествието и към момента на удара, взел е предвид отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента, в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището, отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента на навлизане на лекия автомобил в лявата половина на пътя, отчел е опасната зона за спиране на двете МПС и е заключил, че ударът не е бил технически предотвратим, но ако движението на мотоциклетиста е било с разрешената скорост от 50 км/ч., ударът е бил предотвратим. За да определи обема на съпричиняването от страна на ищеца – 50 %, въззивният съд е преценил, че допуснатото от него нарушаване на правилата за движение по пътищата е поне толкова тежко, колкото и нарушението на водача на лек автомобил „Опел Астра“. Предвид определения обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдебният състав е заключил, че дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП е в размер 110 000 лв. По допустимостта на въззивното решение: Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователен. Съобразно константната практика на ВКС едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В настоящия случай Софийски апелативен съд се е произнесъл по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, не е бил десезиран, поради което въззивното решение е допустимо. По релевантните материалноправни въпроси: По материалноправните въпроси, свързани с приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 432, ал. 1 КЗ е налице константна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС 4/25.05.1961 г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момента на причиняване на уврежданията /момент на осъществяване на съответното ПТП, телесните увреждания и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., цитираните от касатора решения и други/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева – при две и повече пострадали лица /чл. 266, т. 1 КЗ, отм/, респективно за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т. 1 КЗ/. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, сега чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респективно чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о. съдебният състав на ВКС е посочил, че справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. По правилността на въззивното решение: В конкретния случай при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно и в противоречие с константната практика на ВКС предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение. Съдебният състав въпреки, че е посочил, че ищецът е получил вследствие настъпилото ПТП политравма и е изброил вида на причинените телесни увреждания, не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към тежестта на телесните увреждания, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца физически болки и страдания, не е взел предвид, че при множеството тежки телесни увреждания болките и страданията са по-силни и по-продължителни от единичните увреждания , не е отчел в достатъчна степен негативните за ищеца последици в емоционален и психологичен план, не е взел предвид, че множеството видими белези в областта на двете ръце, десния крак и главата също причиняват дискомфорт и оказват негативно влияние върху самочувствието на ищеца, нито е съобразил всички прогнози и бъдещи последици относно здравословното състояние на ищеца в тяхната съвкупност. Въззивната инстанция е посочила, че диабетът, атрофията на десния тестис и епилепсията ще съществуват до края на живота на ищеца и ще налагат постоянен лекарски контрол, приемане ежедневно на инсулин и евентуално допълнително лечение, но не е отчела значимостта на негативната прогноза, а именно че причиняваното от епилепсията постоянно общо разстройство на здравето е опасно за живота, както и че ежедневното приемане на инсулин във връзка с развития захарен диабет тип 1 е животоподдържащо. Независимо, че съставът на САС е посочил, че пълното възстановяване на ищеца е невъзможно, че перспективите пред ищеца не са благоприятни, като се очакват тежки последици, включително пълно оглупяване, постравматична деменция, както и че все още походката му е нестабилна, видимо несигурна и леко залитаща, а говорът – неясен и трудноразбираем, въззивният съд не е съотнесъл прецизно установените по делото конкретни обстоятелства към визираните в ППВС № 4/1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав не е придал необходимото значение на обстоятелството, че след причинените увреждания е настъпила раздяла между ищеца и приятелката му, както и че професионалният му и социалният му живот са трайно променени, които обстоятелства влияят на емоционалното и психично състояние на ищеца. Необходимостта от ежедневно приемане на лекарства за борба с епилептичните припадъци и инсулин за диабета, атрофията на десния тестис, препоръките, които следва да спазва до края на живота си /да избягва продължително четене, гледане на телевизия, места с висок шум, физическо и мисловно натоварване/, невъзможността да упражнява активно професията си на архитект /рисуването му е трудно, не може да направи прави линии, а писането е много грозно и нечетливо поради счупването на ръцете/, невъзможността да упражнява определени видове спортове и да осъществява социални контакти, както и наличието на множество видими белези са променили изцяло живота на младия и здрав преди процесното ПТП С. Ш.. Въззивният съд е посочил, че съобразява стандарта на живот в страната, но не е отчел в пълна степен обществено-икономическите отношения към момента на причиняване на уврежданията. Независимо, че лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, сега чл. 492 КЗ нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, те е следвало да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Преценени в съвкупност, всички факти и обстоятелства обосновават извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер 220 000 лв. е несъразмерно и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер общо 300 000 лв. Предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца 50 %, дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е в размер 150 000 лв. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Ш. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск за разликата над присъдената сума 110 000 лв. до 150 000 лв. и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер 40 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 23.07.2016г. до окончателното й плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният въззивен съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и уважената част на иска от касационната инстанция ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство допълнително в размер 1 117,58 лв. съобразно изменения изход на спора и възприетите от СГС размери на дължимото възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца допълнително сума в размер 895,41 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и сума в размер 1 005,13 лв. - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство, изчислени съразмерно на уважената част от иска, при обжалваем интерес във въззивното производство 437 787,50 лв. и в касационното производство 390 000 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска в настоящото производство ответното застрахователно дружество следва да заплати държавна такса за трите инстанционни производства, както следва: по сметка на СГС - 1 600 лв., по сметка на САС - 800 лв. и по сметка на ВКС - 800 лв. Предвид изменения изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сума в размер 1 736,59 лв. – част от направените разноски 2 155 лв. /възнаграждение на вещи лица/ и определеното от САС юрисконсултско възнаграждение 100 лв., изчислени съразмерно на присъдените допълнително 45 000 лв. от САС и 40 000 лв. от ВКС. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която С. Р. Ш. е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата над 1 736,59 лв. до 1 933,49 лв. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10548 от 03.11.2021г. по в. гр. д. № 6216/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5977 от 09.08.2019 г. по гр. дело № 15948/2017 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 20 състав /погрешно посочено във въззивния съдебен акт решение № 6770 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 16826/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав/ в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Ш. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума в размер 110 000 лв. до 150 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва от 23.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, и в частта, с която С. Р. Ш. е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата над 1 736,59 лв. до 1 933,49 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение, дължими за въззивното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Р. Ш. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13 на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 23.07.2016 г. по вина на С. Ц. А. при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при „Застрахователна компания Лев Инс“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 23.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. Р. Ш. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сума в размер 895,41 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, както и сума в размер 1 005,13 лв. /хиляда и пет лева и тринадесет стотинки/ - платено адвокатско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, [населено място], [улица], ет. 8 на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сума в размер 1 117,58 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати държавна такса за трите инстанционни производства, както следва: по сметка на СГС - 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, по сметка на САС - 800 лв. /осемстотин лева/ и по сметка на ВКС - 800 лв. /осемстотин лева/. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10548 от 03.11.2021г. по в. гр. д. № 6216/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.