Р Е Ш Е Н И Е № 240 С. 13.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3144 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представляван от собственика П., чрез процесуалния представител адвокат К.-Д. против въззивно решение № 573 от 30.12.2013г. по в.гр.д. № 557 по описа за 2013г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 86 от 5.04.2013г. по гр.д. № 1192/2012г. на Районен съд Ботевград и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове за разваляне, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, на сключения между от [фирма] и [община] договор за учредяване на безсрочно право на строеж от 4.09.2007г. върху общински имот, частна общинска собственост, находящ се в [населено място], представляващ терен № 42 в УПИ ХІІ, кв.20 по плана на [населено място] за изграждане на търговски обект за производство и продажба на тестени изделия със застроена площ от 105 кв.м. и Р. 205.11 кв.м., както и за осъждане на [община] да заплати на ЕТ”Х.-77-Х. П.”сумата от 22 000лв.- цена по договора за учредяване на правото, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2012г., като е потвърдено решението в останалата му част и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 870 от 27.06.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по два въпроса: 1. Може ли при проверка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд служебно да приложи императивна материално – правна норма, без да посочи коя е тя, разглеждайки довод, който не е въведен в подадената жалба, по който е констатирано противоречие с т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г.по т.д. №1/13г.на ОСГТК на ВКС и 2. Активно легитимиран ли е частния правоприемник на правото на строеж да предявява иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД? В съдебно заседание страните не се явяват лично. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа доводите, изложени в жалбата. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По делото няма спор за фактите: Със заповед № 17 от 23.01.2007г. на кмета на [община] е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и план за застрояване на част от кв.20 по плана на [населено място], като се променя дворищната регулация на УПИ ХІІ-„Площад”, прокарва се задънена улица, променя се уличната регулация на УПИ ХІІІ-„Административна сграда, ресторант, сладкарница”, обособяват се два нови терена за озеленяване от север и от юг на УПИ ХІІІ, променя се отреждането на УПИ ХІІІ от „Административна сграда, ресторант, сладкарница” в „Административна сграда, игрална зала, ресторант /бар-клуб/ и магазин за хранителни стоки”, обособява се строително петно за търговски обект върху терена, заключен между УПИ ХІІ, УПИ ІІ- за обществено жилищно строителство, задънена [улица]- о.т.440 и [улица]. На 4.09.2007г. е сключен договор между [община] и [фирма], по силата на който Общината като собственик е учредила в полза на [фирма], в качеството му на суперфициар, възмездно и безсрочно, право на строеж върху имот - частна общинска собственост, представляващ терен № 42 в кв.20, с площ 114кв.м., предназначен „за изграждане на обект с траен градоустройствен статут за производство и продажба на тестени изделия услуги”. Правото е учредено безсрочно срещу сумата от 22 000лв., като суперфициарът се е задължил да заплати още и сумите 440.04лв. /2% върху сумата/, данък по чл.47 ал.2 от ЗМДТ, 440.04лв. /2%върху сумата/, режийни разноски съгласно чл.50 от Наредба №5 на ОС на [община] и 120лв.за изготвяне на оценка. В сключения договор изрично е записано, че правото на строеж възниква за суперфициара „от момента на сключване” на договора. Последният е поел задължението в шестмесечен срок от подписване на договора да представи за съгласуване и одобрение проекта и строителните книжа за обекта. Страните са уговорили, че ако това задължение не бъде изпълнено суперфициарът дължи неустойка в размер на 0.01% от тръжната цена за всеки пресрочен ден. Договорена е и неустойка в размер на 22 000лв. /цената на правото/, дължима от неизправната страна при виновно неизпълнение на задълженията по договора. Представена е фактура, от която е видно, че цената на прехвърленото право на строеж е заплатена от [фирма] на [община] на същата дата 4.09.2007г. Не се спори, че са заплатени и останалите договорени суми/данък,режийни разноски и такса за изготвяне на оценка/. На 9.12.2011г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 94 т.ІІ рег.№ 3137 д.№ 271/2011г., [фирма] е прехвърлило на [фирма] за сумата от 9 000лв. „право на строеж, придобито с договор за учредяване на право на строеж от 4.09.2007г.” за „изграждане на търговски обект за производство и продажба на тестени изделия, със застроена площ 105кв.м. и разгърната застроена площ 205.11кв.м., съгласно разрешение за строеж № 14 от 18.03.2010г. и одобрен инвестиционен проект” . Не се спори, че необходимите за съгласуване и изграждане на обекта документи са представени, като с Протокол № 1 от 11.03.2008г. О. е взел решение /№15/ за приемане на инвестиционен проект. На 18.03.2010г. главният архитект е издал разрешение за строеж. Тези актове са влезли в сила и не са били обжалвани от заинтересованите страни, включително от [община] /били са обжалвани от трето лице, за което съдът е приел, че няма правен интерес/. Едва в настоящето производство - [община] е предявила насрещен иск за разваляне на сключения договор поради неизпълнение на задължението на противната страна в уговорения шестмесечен срок от подписване на договора да представи пред О. необходимата документация,съпътстваща инвестиционния проект. На 5.04.2012г. ЕТ” Х. -77-Х. П.”е подал заявление по чл.157 ал.1 и 2 от ЗУТ с № 69.00-480 за издаване на изходни данни за линия и ниво, като е заявил готовност за започване на изграждане на предвидения търговски обект. С писмо от 19.04.2012г. бил уведомен от [община], че по действащия регулационен план, одобрен с решение № 170/08г., част от терен № 42 попада в трасе за улица, което правело невъзможно застрояването му. Видно от заключението на приетата по делото експертиза – „с решение № 170 от 19.12.2008г./една година след сключване на договора от 4.09.07г./ - Общински съвет П. е одобрил Подробен устройствен план /ПУП/- План за регулация /ПР/ на [населено място], в който с измененията спрямо предишния план от 2007г.се засяга и процесния терен № 42, като оста на новопроектираната улица /на мястото на задънената улица по предишния план/ преминава недопустимо близо до терен № 42”, „което води до невъзможност за изпълнение на строителството, предвидено по одобрените строителни книжа”. При тези факти и без във въззивната жалба да е изложен подобен довод, въззивния съд е приел, че предявеният иск за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на [община] е неоснователен поради липса на материално правна легитимация на ищеца [фирма], който е последващ приобритател на правото на строеж, нямащ качеството на страна по сключения договор от 4.09.2007г., чието разваляне претендира. Относно сключения между ЕТ” Х. -77-Х. П. [фирма] договор за покупко-продажба на правото на строеж, въззивният съд е приел, че купувачът по него придобивал само правата, свързани с упражняването и реализирането на правото на строеж, но не и тези, които произтичат от облигационните отношения между праводателя и неговия съконтрахент. Доколкото иска с правно основание чл.88 ал.1 от ЗЗД е обусловен от иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД, той също е приет за неоснователен от съда. Отхвърлен е и насрещния иск на [община] като предявен срещу ненадлежна страна. На въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване- за възможността съда служебно да приложи императивна материално-правна норма, без да посочи коя е тя, разглеждайки довод, с който не е сезиран,защото не е въведен в подадената жалба – следва да се посочи следното : При проверка правилността на решението, съдът е ограничен от заявените в жалбата оплаквания / в този смисъл е разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК/.Съгласно т.1 от ТР № 1 от 9.12.2013г.по т.д. №1/13г.на ОСГТК на ВКС – изключение от забраната за служебен контрол – е налице само в хипотези, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.Такива са случаите, когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Тези случаи са изключение от правилото. Затова винаги когато съдът служебно прилага императивна норма, той е длъжен да изложи мотиви – тези негови действия от какво са обусловени, коя е прилаганата императивна материално правна норма и защитата на какъв обществен интерес изисква тази намеса. В конкретния случай, въззивният съд в нарушение на чл.269 изр.2 от ГПК, не само, че е решил спора съобразно довод /за липса на материално правна легитимация на ищеца/, който не е бил въведен във въззивната жалба, но и го е интерпретил по непредвидим за страните начин, защото в първоинстанционното производство между страните не е съществува спор, че по силата на възмездната сделка, обективирана в н.а.№ 94 т.ІІ рег.№ 3137 д.№ 271/2011г. ищецът ЕТ” Х. -77-Х. П. [фирма] /и при отделянето на спорното и безспорното по делото това е отразено в мотивите на първонстнационния съд/. В мотивите си – след всякакви преклузии – като е изменил приетите като безспорни факти, общо позовавайки се на императивна норма, която не е конкретизирал, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а спорът – решен по същество. Неизправна страна по сключения на 4.09.2007г. договор е [община], която е отказала да даде линия и ниво за започване на строежа, не е изпълнила задължението си да „гарантира на суперфициера, че върху терена, обект на договора, няма вещни права на трети лица”/т.4.2/ и е възпрепятствала реализирането на учреденото право на строеж за изграждане на обект с траен градоустройствен статут. Изводът за възпрепятстване - съдът прави въз основа на приетото по делото заключение на техническа експертиза, съгласно което последващото изменение на плана с решение № 170 от 19.12.2008г. /една година след сключване на договора от 4.09.07г./ засяга предвижданията съгласно предишния план от 2007г. относно процесния терен № 42 по начин, че е „невъзможно изпълнение на строителството, предвидено по одобрените строителни книжа”. Неизпълнението на задължението на виновната страна е по причина, за която Общината отговаря, първо защото е допуснала ново изменение на плана, след като е сключила договора и без да го съобрази с него и второ, тъй като в хода /през периода 2008-2010г./ на протичащите пред нея процедури във връзка с одобрението на инвестиционните проекти и с издаването на разрешението за строеж въз основа на първия план от 2007г, не е констатирала и не е уведомила противната страна за допуснатата през 2008г. нова промяна на плана. /Нещо повече – при действието на нов план, е издала разрешение за строеж въз основа на вече изменен план/. Правото да се развали договорът е възникнало в полза на изправната страна, защото неизпълнението в конкретната хипотеза е такова, че изцяло възпрепятства възможността на съконтрахента да реализира правото си на строеж и да придобие собствеността върху построеното. П. на правото на строеж [фирма] / встъпил в правата и задълженията по договора от 4.09.2007г. на В.-96”О./ е изправна страна, защото е изпълнил всички поети задължения – заплатил е цената на прехвърленото право на строеж и останалите договорени суми /данък,режийни разноски и такса за изготвяне на оценка/ и е представил за съгласуване и одобрение проекта и строителните книжа за обекта, доказателство, за което са издадените въз основа на тях разрешение за строеж № 14 от 18.03.2010г. и одобрен инвестиционен проект /които като неоспорени от заинтересовани страни по административен ред са влезли в сила/. Подал е заявление по чл.157 ал.1 и 2 от ЗУТ с № 69.00-480 за издаване на изходни данни за линия и ниво, като е заявил готовност за започване на изграждане на предвидения търговски обект, в срока по чл.67 от Закона за собствеността. С оглед гореизложеното, искът с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Същите, дължими от неизправната страна при виновно неизпълнение на задълженията по договора, са договорени между страните /в т.6.1. от договора/,че са в размер на 22 000лв. /цената на правото/ и следва да бъдат присъдени в полза на [фирма]. В останалата част искането е недоказано и следва да бъде оставено без уважение. Касационна жалба от [община] не е постъпила, решението на въззивния съд в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск е влязло в сила, поради което той не е предмет на настоящето производство. С оглед направеното искане, изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 490лв. - държавна такса пред касационната инстанция. Посочената съгласно представения списък за разноски сума от 1000лв. за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, защото видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0375202 от 12.02.10.14г. тя не е реално заплатено /т.1 от ТР от 6.11.2013г. от по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ в обжалваната част въззивно решение № 573 от 30.12.2013г. по в.гр.д. № 557 по описа за 2013г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 86 от 5.04.2013г. по гр.д. № 1192/2012г. на Районен съд Ботевград и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: РАЗВАЛЯ договор за безсрочно право на строеж от 4.09.2007г., вписан в Службата по вписванията Б. с вх. № 2453 от 9.10.2007г., т.ІІ, имотна партида 598179, върху имот – частна общинска собственост, представляващ терен № 42 в кв.20, с площ 114кв.м., предназначен „за изграждане на обект с траен градоустройствен статут за производство и продажба на тестени изделия услуги”, при съседи: изток- УПИ ІІ- обществено жилищно строителство, запад- УПИ ХІІІ-„Административна сграда, игрална зала, ресторант /бар-клуб/ и магазин за хранителни стоки”, юг- улица и север- пешеходна зона, сключен между [община], представлявана от кмета Г. и [фирма] /приобритател, встъпил в правата и задълженията на В.-96”О./, представляван от Х. П. С., с адрес на управление : [населено място] [улица] вх.6 ет.3 ап.5. ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета да заплати на [фирма], представляван от Х. П. С., с адрес на управление : [населено място] [улица] вх.6 ет.3 ап.5. сумата от 22 000лв./двадесет и две хиляди лева/, уговорено обезщетение при виновно неизпълнение на договора и сумата от 490лв. /четиристотин и деветдесет лева/,разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исканията в останалата им част като недоказани. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :