7 Р Е Ш Е Н И Е № 75 [населено място], 16,08,2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№206/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение №621 от 29.10.2014г. по в.т.д.№ 805/14г. на Апелативен съд П.,с което е потвърдено решение №218/29.05.14г. по т.д.№858/13г. на Окръжен съд Пловдив ,с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата 37 536,59 лв. остатък от цената по договор за изкупуване на електрическа енергия,произведена през периода 18.09.2012г.-31.05.2013г. от фотоволтаична централа, 52,24 лв. обезщетение за забавата, 70,80 лв. вреди от неизпълнението,представляващи заплатени такси за изпратена нотариална покана и разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК - неправилност и незаконосъобразност на решението,поради нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд,че отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, поради обратното му действие спрямо всички,води до отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици.Касаторът счита,че с оглед порока на административния акт,той не е нищожен , а унищожаем и поради това отмяната му няма обратно действие,респ. – не е налице отпаднало основание за плащането на цената за достъп.Развива доводи от законово въведеното предварително изпълнение на административния акт,като твърди,че ако се възприеме тезата за обратното действие на отмяната му,биха се застрашили обществените интереси,за обезпечаването на които е било уредено предварителното изпълнение.Позовавайки се на разпоредбите на чл.104 от ЗЕ,§197 от ПЗР на ЗИДЗЕ,чл.30 от ЗЕВИ касаторът обосновава тезата си,че отношенията между производителя на електроенергия от възобновяеми и алтернативни източници и електроразпределителното предприятие,осигуряващо достъп до мрежата му, имат възмезден характер,а наличието на незаконосъобразно решение на регулаторния орган не следва да води до формиране на пасив за добросъвестната и изправна страна по тях. При липса на оспорване , че услугата е доставена на ищеца,касаторът поддържа,че тя следва да бъде заплатена,а с това обосновава и извода си за неоснователност на предявените искове. Претендира с отмяната на въззивното решение и отхвърлянето на исковете да му бъдат присъдени направените във всички инстанции деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касация [фирма] оспорва съображенията по същество,изложени в касационната жалба и поддържа доводи за правилност и законосъобразност на решението на Пловдивски апелативен съд и в частност – на извода за конститутивно действие на решението на ВАС,изразяващо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с индивидуалния административен акт на ДКЕВР правни последици и разпростиращо се спрямо всички субекти.Черпи съображения за това от факта,че в АПК е предвидено действие занапред само при отмяната на подзаконови административни актове,но не и за индивидуалните административни актове,считайки,че ретроактивното действие на отмяната на последните не зависи от това дали актът е нищожен или незаконосъобразен.Счита,че от допустимото по силата на закона предварително изпълнение на акта не би могъл да се направи извод в смисъла, извлечен от касатора. Излага доводи за недължимост на вземането на касатора с оглед липсата на ликвидни задължения за заплащане цена за достъп,които биха могли да бъдат цедирани и , с които да бъде извършено прихващане срещу дължимата от него цена на изкупуване на електроенергия.Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение,въззивният съд е намерил предявения от ищеца, като собственик на фотоволтаична централа в [населено място] обл.П., иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ - за плащане на цената за изкупуване на произведена от него електроенергия, за основателен,тъй като това задължение на [фирма] не е било погасено чрез прихващане, поради това,че вземането за цена за достъп,което му е цедирано от [фирма] в същия размер,е без основание. Обосновал се е с последващо отпадане на основанието за плащане на цена за достъп с отмяната на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по разд.III т.10 за определяне на временни цени за достъп, платими ежемесечно от производителите на електроенергия от алтернативни и възобновяеми източници,което е извършено с решение №4659/03.04.2013 г. по адм. дело №13239/12г. на ВАС /потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС/. Посочил е ,че отмяната на акта има обратно действие и поради това вземанията,с които са прихванати задълженията на ответника не са ликвидни и изискуеми,а волеизявлението му за прихващане не е породило правно действие – не е погасило задължението му да плати цената на изкупената електроенергия. С определение №9/08.01.2016г. при хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт,по отношение на който по силата на закона /чл.13 ал.7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици,все едно че не е съществувал в правния мир или решението,с което този акт се отменя няма обратна сила?“ Междувременно при допуснато касационно обжалване във връзка с идентични правни въпроси по реда на чл.290 от ГПК в Търговска колегия на ВКС са постановени решение №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на първо т.о., решение №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/14г. на второ т.о., решение №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. на второ т.о., решение №7/26.01.2016г. по т.д.№3196/14г. на второ т.о., решение №28/28.04.2016г. по т.д.№ 353/15г. на второ т.о. и решение №104/27.06.2016г. по т.д.№1610/15г. на второ т.о. В тях при аналогични казуси,свързани с правоотношения между производители на електроенергия от възобновяеми източници и операторите на преносната и разпределителна мрежи по достъп до тях ,на обуславящия изхода по делата правен въпрос относно темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС,с което е отменено решението на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г. е дадено еднакво и безпротиворечиво разрешение. Прието е,че след като по силата на разпоредбата на чл.177 ал.1 АПК отмяната има действие по отношение на всички,а чл.195 ал.1 АПК урежда по изключение действие занапред само на отмяната на подзаконов нормативен акт,то по аргумент от противното отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР /което представлява индивидуален административен акт/ има обратно действие,с което се заличават всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му , респ. допускането на предварителното му изпълнение. Настоящият състав на ВКС Първо търговско отделение възприема и споделя изцяло дадения в посочените съдебни решения такъв отговор на релевантния за настоящия спор правен въпрос. Предвид него,постановеното от въззивния съд решение по съществото на спора,в което съдът въз основа на същите правни изводи е намерил иска за основателен, е правилно и законосъобразно. Породеният между страните спор,по който П. се е произнесъл с атакуваното решение,е свързан с възникнали между тях правоотношения по изкупуване на произведена електроенергия от възобновяеми източници и достъп до електропреносната и разпределителна мрежи, подчиняващи се на специалните правни норми на Закона за енергетиката /ЗЕ/, Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и други подзаконови нормативни актове по приложението им. Конкретно спорът касае неплащането от страна на ответника на надлежно възникнали и изискуеми негови задължения за цена на изкупена,произведена от ищеца за периода 18.09.2012г.- 31.05.2013г., електроенергия, срещу които касаторът е извършил прихващане с цедирани му от електроразпределителното дружество [фирма] вземания срещу ищеца за достъп до мрежата му за същия период.Възникването и изискуемостта на последните се обосновават не по силата на сключен между разпределителното дружество и ищеца договор за достъп,а с разпоредбата на §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн.ДВ бр.54/12г. в сила от 17.07.2012г./,с която е предвидена възможност до сключването на такъв договор по искане на оператора условията за достъп на производителя на електроенергия да могат да се определят административно от ДКЕВР. Според установените по делото факти , между страните е сключен договор за изкупуване на произвежданата от ищеца електроенергия от фотоволтаична централа,която е присъединена към разпределителната мрежа на [фирма],въз основа на който договор за исковия период са формирани задължения на ответника към ищеца по 9 бр. фактури,съставени от последния. Начислените от [фирма] в тежест за плащане на ищеца на основание Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР цени за достъп за този период са били цедирани като вземания на ответника [фирма],като последният е извършил с тях прихващане срещу своите задължения до размер на исковата сума 37 536,59 лв. С отмяната на посоченото решение на ДКЕВР от ВАС,с което по реда на чл.32 ал.4 вр. чл.30 ал.1 т.13 вр. §197 ал.2 от ЗЕ са определени временни цени за достъп до електроразпределителната и преносната мрежи,са отпаднали целените с него правни последици - за определяне на конкретен размер,в който да бъдат овъзмездявани предоставяните от операторите услуги по достъп до мрежата. Отпадането им,съгласно цитираната по-горе съдебна практика, е с обратна сила – последиците се заличават от момента на издаването на решението,представляващо незаконосъобразен индивидуален административен акт. Законодателят не предвижда различно конститутивно действие във времето на съдебните решения за обявяване нищожност и за отмяна на унищожаемите /незаконосъобразни/ индивидуални административни актове. Независимо от неговия порок,щом такъв е констатиран от съда, актът не поражда правно действие,а доколкото последиците му вече са били осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, те следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение /арг. от чл.60 ал.6 изр.2 АПК/. В случая в гражданско-правен аспект тези последици се изразяват в неоснователно разместване на блага,каквото законът не допуска. Въвеждайки договорното начало в отношенията между производители на електроенергия и оператори на преносната и разпределителна мрежи,законодателят е предвидил тяхната възмездност в чл.104 ал.2 и ал.3 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./,с препращане към ПТЕЕ /обн.ДВ бр.64/17.08.2010г.,отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Предвид монополното положение на дружествата – оператори на електрически мрежи в страната и с оглед защитата на широкия обществен интерес свободата на договарянето на цените за предоставяне на услуги като достъп до електроразпределителна мрежа и пренос на електроенергия, произведена от възобновяеми източници е ограничена,като са предоставени в изключителна компетентност на държавен регулаторен орган функции по определяне на конкретните им размери.Последният /ДКЕВР,а сега КЕВР/, при осъществяването на тези си правомощия, следва да се ръководи от определени принципи и методи и като прилага определени компоненти за ценообразуването,съответстващи на разходите /чл.23, чл.24, чл.31, чл.32 ал.1 и ал.2 ЗЕ,ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./.В мотивите на ВАС за отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР като незаконосъобразно е прието,че определените от Комисията временни цени за достъп са формирани на основание не реални разходи,а при деклариран подход,водещ до кръстосано субсидиране,изрично забранено от чл.31 т.6 ЗЕ; без да са спазени принципите за недискриминация, обективност и прозрачност на критериите за определянето им; при липса на приложен, съответно обоснован метод за регулиране – факти,обезсмислящи целта на регулацията за осигуряване равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и водещи до материална незаконосъобразност на оспореното решение на ДКЕВР. Влязлото в сила решение на ВАС обвързва гражданския съд,който е длъжен да го зачете,съобразно нормата на чл.302 от ГПК. По делото не е било спорно,че изричен писмен договор за достъп до преносната и разпределителната мрежа с [фирма] ищецът не е сключвал,но такъв достъп му е бил предоставен,като този факт не би могъл да се разглежда изолирано от останалите две правоотношения по присъединяване и изкупуване на произведената електрическа енергия.С разпоредбата на чл.104 ал.2 от ЗЕ законодателят е предвидил взаимоотношенията между ползувателите на съответната мрежа и разпределителното предприятие за достъп до мрежите да се уреждат чрез сделка,а при липса на такава и до сключването на съответен договор, с §197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предоставил изцяло в компетентност на ДКЕВР възможността да определи условията за достъп /включително цената на услугата/. Решение №Ц-33/14.09.2012г. е прието от регулатора ДКЕВР именно в изпълнение на тази законова делегация като заместващо волята на страните относно договора за достъп. Отмяната му прави недължими начислените суми,а платените такива подлежат на връщане. Тъй като насрещната престация на услугата „достъп до мрежата“ не е възстановима, електроразпределителното дружество има право на обезщетение за вреди, доколкото би могло да установи претърпени такива. Позоваването на касатора на законово регламентираното предварително изпълнение на решението на ДКЕВР /чл.13 ал.7 ЗЕ/ с доводи за застрашени обществени интереси при приемане обратно действие на отмяната на този акт, е неоснователно.Предварителното изпълнение на един валиден и законосъобразен по презумпция административен акт обезпечава само навременното прилагане на правните му последици и именно с оглед на това защитава обществените интереси,но само по себе си не създава правно основание за осъществяването на тези последици,нито може да бъде аргумент за незачитане обратното действие на отмяната на доказано незаконосъобразния административен акт. Предвид тези аргументи, изводът на въззивния съд,че с отмяната на решението на ДКЕВР по съдебен ред с обратна сила е отпаднало основанието за начисляването и плащането на сумите за достъп до мрежата на оператора,е правилен и законосъобразен.При липса на ликвидни /тъй като не са определени по размер/ и изискуеми вземания в полза на [фирма], касаторът [фирма] не би могъл да придобие такива по силата на извършените между двете дружества цесии и следователно – да прихване срещу тях свои насрещни задължения за цена за изкупуване спрямо ищеца [фирма].Направените от него изявления в този смисъл не са породили целения погасителен ефект,което води до извод,че същият дължи цената на изкупената от него от ищеца електроенергия в претендирания по делото размер. Като е достигнал до същия правен извод,въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски , съгласно представен списък в размер на 1980 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №621 от 29.10.2014г. по в.т.д.№ 805/14г. на Апелативен съд П.. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] 4000 [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] разноски в размер на 1980 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.