6 Р Е Ш Е Н И Е № 460 София, 29 декември2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1618/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимите Д. К. Й. и Е. И. Х. против присъда № 23 от 01.07.2014 г. по внохд № 194/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр.Кюстендил. В жалбата, представена от адв.Д., се сочи, че присъдата противоречи на закона , след което се излагат съображения за недоказаност на обвинението и противоречие между доказателствата и фактическите изводи на съда. Жалбоподателят намира, че присъдата почива на предположения и противоречи на изричната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от НПК , тъй като обвинението е подкрепено единствено от данни, получени със специални разузнавателни средства. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на Х. изцяло, а на Й. – за съучастие с Х.. В жалбата, изготвена от адвокат П., се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а „ при условията на евентуалност” и явно несправедлива относно наказанията, наложени на Е. Х.. С тези доводи също се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на Х. изцяло, а Й.- за съучастническа дейност с Х.. Алтернативно е изложен вариант за намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода и отмяна на кумулативната санкция глоба, наложени на Е. Х.. Пред настоящата инстанция касаторите поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира присъдата да остане в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Делото е за втори път пред Върховния касационен съд. Районният съд в гр.Кюстендил с присъда № 18 от 14.03.2013 г. по нохд № 439/2012 г. признал подсъдимия Д. К. Й. за виновен в това, че на 20.10.2011 г. в лек автомобил, собственост на Е. И. Х., държал акцизни стоки без бандерол, изискуем от закона – 2 500 кутии цигари от различни марки с обща пазарна стойност 10 150 лева, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр.2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване отложил с тригодишен изпитателен срок съгласно чл.66,ал.1 от НК. Съдът признал подсъдимия за невинен да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Е. И. Х. и го оправдал по това обвинение. Със същата присъда Е. И. Х. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл .234 , ал.1 , пр.2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимия Й. съдът възложил и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Кюстендил с решение № 123 от 05.08.2013 г. по внохд № 187/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 113/02.04.по нд №8/2014 г. възобновил внохд № 187/2013 г. по описа на Окръжен съд –Кюстендил , отменил постановеното по него решение в оправдателната част и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд. Касационната инстанция установила съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата и дала указания за отстраняването им. След повторното разглеждане на делото Окръжният съд в гр.Кюстендил с присъда № 23 от 01.07.2014 г. по внохд № 194/2014 г. отменил първоинстанционната присъда на Районен съд. гр.Кюстендил по нохд № 439/2012 г. в оправдателната й част и вместо това постановил нова , с която признал· подсъдимия Е. И. Х. за виновен в това , че на 20.10.2011 г. в местността „С.”, област К. , в съучастие като съизвършител с Д. К. Й. държал акцизни стоки без бандерол, изискуем от закона – 2500 кутии цигари от различни марки на обща стойност 10 150 лева, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 234 , ал. 1,вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5000 лева · подсъдимия Д. К. Й. за виновен в това, че по същото време и място е извършил същото престъпление в съучастие с Е. И. Х., като допълнил правната квалификация на престъплението, за което вече бил осъден, с разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК. Съдът възложил разноските по делото солидарно на двамата подсъдими. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като в жалбите, както и в пледоариите пред настоящата инстанция, защитниците на подсъдимите релевират съображения за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на коментар. Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото се аргументират с нарушаване на принципни разпоредби относно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, са допустими, но неприемливи. При новото разглеждане на делото съдът изпълнил указанията на касационната инстанция и много внимателно обсъдил цялата доказателствена съвкупност, без да игнорира нито едно доказателствено средство. Показанията на свидетелите К., М. и С., върху които акцентират жалбоподателите, не са тълкувани превратно. Напротив, съобщените от тях данни относно заявлението на подсъдимия Х., че не знае нищо за намерените в автомобила му цигари, са ценени според точния им смисъл като елемент от градената от подсъдимите версия. Тя е проверена при спазване на всички процесуални правила , гарантиращи обективност, пълнота и всестранност на разследването. Съдът коректно е отбелязал, че както при спирането на автомобила, така и при неговия оглед, подсъдимият Х. се е разграничил от намерения товар - цигари без бандерол. Втората инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал.3 от НПК подробно е обсъдила тази възможност и убедително е аргументирала защо не я възприема. В атакуваното решение са намерили отговор всички , повторени пред настоящия съд, възражения на подсъдимите. Установената фактическа обстановка по несъмнен начин разкрива виновното поведение на Е. Х. в съучастие с подсъдимия Й.. Съдът е направил подробен анализ както на обясненията на подсъдимите, така и на показанията на разпитаните в хода на наказателното производство свидетели. Специално внимание е отделено на информацията , съобщена от свидетелката И. К., относно връзките й с всеки от двамата подсъдими. Изложените аргументи, с които се верифицират данните, съобщени от свидетелката в досъдебната фаза, не търпят упрек от процесуално и логично естество. Те са базирани на детайлна съпоставка с фактите, установени от други доказателствени източници – протоколите за оглед относно марките намерени цигари и телефонните разговори с двамата подсъдими . В колата на Х. , която той лично шофирал, са намерени цигари от договорените между К. и Й. вид, а непосредствено след залавянето им Х. я информирал, че станал „фал”. Коментирайки тези данни съдът правилно заключил , че К. е била по-точна в досъдебната фаза, когато описала постигната с двамата подсъдими, а не само с Й., договорка за доставка на цигари. Със съществен принос към кръга доказателствени средства, обуславящи фактическите изводи на проверяваната инстанция, е протоколът за оглед от 25.10.2011 г. В него е отразено изземването на дактилоскопна следа от стек цигари, по-късно идентифицирана като произхождаща от Е. Х.. Твърденията на защитата, че при огледа царял „хаос” , в който не станала ясно кой и как е иззел следата, са опровергани по убедителен начин с позоваване на свидетелите, присъствали при огледа. Опитът на защитата да внесе недоверие в доказателствения принос на намерения пръстов отпечатък, като го свърже с изваждането на цигари от Х. при огледа, основателно е приет от въззивната инстанция за неуспешен. Чрез показанията на свидетелите Н. , А., Т., Л. е установено , че действително Х. е имал досег с цигарите, но извадения от него стек бил отстранен и не е проверяван за следи. Нещо повече , съдът се позовал и на експертното заключение от дактилоскопната експертиза , за да изключи възможността при изваждането на отделените цигари да останат следи върху останалата част от стоката. Касационната проверка не споделя и изразеното от жалбоподателите разбиране , че осъдителната присъда се основава единствено на данните от специалните разузнавателни средства. На стр.10 - стр.11 от мотивите на обсъжданата присъда в конспективен вид са подредени всички източници на фактически данни, водещи до заключение, че и двамата подсъдими са знаели за наличието на акцизни стоки без бандерол. Информацията от специалните разузнавателни средства е само част от тях, поради което не е допуснато нарушение на чл.177 , ал.1 от НПК. Фактическата обосновка на въззивната присъда напълно изключва възражението на касаторите, че тя почива на предположения. Напротив , доказателствената съвкупност еднозначно ангажира обстоятелства, сочещи на съставомерна съучастническа дейност на двамата подсъдими по повдигнатото обвинение. Предположенията, за които се разсъждава в жалбите, означават многовариантност на хипотезите, обясняващи реалността. В конкретния казус причинно-следствената логика категорично води до направените от съда изводи относно деянието и неговото авторство. Оплакването на касаторите за неправилно приложение на материалния закон също подлежи на отхвърляне, тъй като се обосновава единствено като релация на съществените процесуални нарушения , чиято несъстоятелност вече бе коментирана. Несподелимо е и алтернативно поддържаното искане за смекчаване на наложената на подсъдимия Х. санкция. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Окръжният съд не е пренебрегнал смекчаващите отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства, но законосъобразно не намерил основание да приложи чл.55, ал.1 от НК, тъй като нито едно от тях не е изключително, а в съвкупност те не показват многобройност. Доводът на защитата , че за същото престъпление подсъдимият Й. е получил по-снизходително наказание, е неотносим към извършваната преценка за справедливост. Принципът на индивидуализацията на наказанието трудно би се съвместил с идеалната симетрия, за която призовава защитата.Освен това процесуалната история на разглежданото дело изключва разсъждения за справедливостта на санкцията , определена на подсъдимия Й. и на това основание тя също не би могла да служи за ориентир за наказанието на Х.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 23 от 01.07.2014 г. по внохд № 194/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр.Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.