Ключови фрази
Касационни частни дела * прескачащо обжалване * недопустимост на прескачащо обжалване


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 517

гр. София, 14 ноември 2023г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България – Наказателна колегия, трето наказателно отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесета и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участие на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Даниела Атанасова
н.ч.д. № 960/ 2023г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба на частния обвинител и граждански ищец А. Р. М., подадена чрез неговия повереник адвокат П. К., срещу разпореждане от 11.09.2023 г. по В.Н.О.Х.Д. № 254/ 2022 г. на съдията – докладчик от Апелативен съд - София, с което на основание чл. 351, ал.5, т.2, предл. 2-ро от НПК е била върната касационната му жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение.
В частната жалба се излагат съображения, че неподаването на касационни жалби срещу предходните съдебни актове на Апелативен съд -София, по същото дело, с които са били решавани въпроси по същество относно отговорността на подсъдимия, не препятства възможността на частния обвинител и граждански ищец да атакува настоящото решение. Изтъква се, че след връщането на делото на въззивната инстанция от ВКС, конституираните в производството страни имат същите права, както при първоначалното гледане на производството пред въззивната инстанция. Твърди се, че при всяко разглеждане на производството пред Апелативния съд се извършва съдебен контрол за правилността и законосъобразността на един и същи съдебен акт. Отправя се молба за отмяна на атакуваното разпореждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че подадената частна жалба е неоснователна. Излага съображения, че правилно въззивният съд е преценил жалбата на частния обвинител и граждански ищец А. М. за недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма право на такава. Изтъква се довод, че в случая е налице, т. нар. хипотеза на „прескачащо обжалвано“, защото частния обвинител и граждански ищец депозира жалба за първи път, след двукратно развило се пред ВКС производство по реда и правилата на глава двадесет и трета от НПК „Касационно производство“. Твърди, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал.5, т.2 от НПК съдията – докладчик е върнал жалбата срещу въззивното решение.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в частната жалба, данните по делото, и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №13/ 19.01.2023 г. по внохд № 254/ 2022 г. на Апелативен съд – София е била потвърдена присъда №6440/ 12.12.2016 г., постановена по нохд №74/2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Срещу посоченото въззивно решение в Апелативен съд – София са постъпили- касационна жалба, подадена от адвокат П. К., действаща в процесуалното качество на повереник на частния обвинител и граждански ищец А. Р. М., и касационен протест от прокурор на Апелативна прокуратура – София.
С разпореждане №1756 от 17.08.2023 г. председателят на трето наказателно отделение във ВКС е отказал да образува съдебно производство пред ВКС и е върнал делото на Апелативен съд – София с указания за произнасяне със съдебен акт по реда на чл. 351, ал.5, т.2, предл. 2-ро от НПК по отношение на подадената касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец А. М. чрез неговия повереник, тъй като е процесуално недопустима.
В изпълнение на дадените указания с разпореждане от 11.09.2023 г. съдията-докладчик по внохд № 254/2022 г. по описа на Апелативен съд – София е върнал касационната жалба, тъй като е процесуално недопустима, защото изхожда от лице, което няма право на такава.
От приложените материали по делото се установява, че с предходни две решения съответните въззивни състави на Апелативен съд – София са потвърждавали оправдателна присъда № 6440/ 12.12.2016 г., постановена по нохд №74/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград по отношение на тримата подсъдими. Съдебните актове на въззивната инстанция са били протестирани от прокуратурата пред ВКС. Върховната инстанция два пъти е връщала делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав. И при двете касационни производства не е била депозирана жалба от А. М. - частен обвинител и граждански ищец, която да послужи за иницииране на съдебен контрол от ВКС.
При третото по ред въззивно производство, Апелативен съд – София с решение №13/ 19.01.2023 г., постановено по внохд № 254/ 2022 г., отново е потвърдил оправдателна присъда №6440/ 12.12.2016 г. по нохд № 74/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград. Срещу това решение е била подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец М., чрез неговия повереник адв. К., с която за първи път ВКС е сезиран от тази страна в процеса. При тези данни жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма право на касационно обжалване. В случая е налице т.нар. „прескачащо обжалване“, тъй като съответната страна не е изразила недоволство от предходните решения на въззивната инстанция, поради което тя не може директно да атакува настоящето въззивно решение, пред ВКС.Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.3 от НПК страните в процеса, извън прокурора могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
Гореизложените обстоятелства налагат извод за неоснователност на частната жалба, а атакуваното с нея разпореждане от 11.09.2023 г. на съдията – докладчик по внохд № 254/2022г. на Апелативен съд – София за законосъобразно. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал.5, т.2, предл. 2-ро от НПК съдията-докладчик е върнал жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец А. М..
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на частния обвинител и граждански ищец А. М., подадена чрез защитника му адв.П. К. срещу разпореждане от 11.09.2023г. на съдията-докладчик постановено по внохд № 254/22г. по описа на САС, НО, 5 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: